Инфлацията вече е факт и особено в САЩ вече има нечувани стойности - над 5% годишна инфлация. В някои категории като употребявани коли равнището е над 30%-40%, а при суровините - 150%-200%, дори повече. Това заяви финансистът и бивш заместник-министър на финансите Красимир Катев в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Инфлацията дойде на фона на бързото отваряне, от успеха в Щатите и ЕС при ваксинацията и от голям дефицит на ресурс, стоки и даже работна ръка. Инфлацията вече е тук като дългосрочен феномен и ще остане поне няколко години. На годишна база в САЩ се прогнозира инфлация от 3,5% тази година, а за 2022 г. да 2,5%. В ЕС инфлационните данни са по-умерени - тази година прогнозата е 1,7% за еврозоната, а догодина 2,5%.", каза той.

По думите му никой вече не говори за дефлация, която беше е сред основните опасения на анализаторите преди пандемията.

"От последните комюникета на Федералния резерв се вижда, че има настроения за вдигане на лихвите и се очаква 2023 година да има поне две увеличения. Реалните лихви в Щатите от доста време са отрицателни. Там вече се вижда края на тази "лека" монетарна политика. Прогнозите са до 2-3 години лихвите да се върнат до 2%-2,5%.", коментира Катев.

В Европа

ЕЦБ също продължава с печатането на пари. "Прогнозите са в началото на следващата година да спрат с печатането на пари. Фискалните мерки, които взеха в ЕС бяха доста по-умерени и може би по-адекватни", заяви той.

В България

От гледна точка на инфлация ситуацията в България е оптимистична. "Задържаме нива от 2,5%-3%. Прогнозата за тази година е 3%. Страната ни се движи с малко над 1% от средната инфлация за еврозоната. Това е добре, защото това е един от критериите, който трябва да покрием за влизането в в европейския монетарен механизъм. Инфлацията в България е под контрол."

Според експерта по отношение на фискалния стимул "правителството се справя добре, но не заради мерките които предприе, а заради особеностите на нашия локдаун, като нито предприятията спряха да работят, нито някои ресторанти и заведения. В чужбина всичко това беше затворено.", каза той.

Спадът на БВП и бюджетният дефицит бяха умерени за миналата година. "Все пак някои от мерките може да бъдат по-таргетирани, доста от средствата не се усвоиха поради бюрокрация и т.н."

"Временното правителство прави стъпки в правилната посока, премахват се някои бюрократични пречки, увеличават се стимулите и вече са по-таргетирани. Средствата се изразходват по-прозрачно", каза Катев.

По думите на Катев у нас нещата са сравнително стабилни от макроикономическа гледна точка. "Строителството е в бум, вдигат се цените на недвижимите имоти. Те са важна част от икономиката, българите инвестират там", cмята той.

"За страната ни е важно да провалила е инвестиции. За съжаление през последните няколко години сме на опашката по този показател. Причината е корупция и неефективна съдебна система. Фактът, че сме с ниски данъци се засенчва от бюрократичните пречки и корупцията", заяви Катев.

Корпоративния данък в световен мащаб

"За големите глобални технологични компании, които използват вратички за намаляване на данъка, ще имат ставка от 15%. Това е позитивно даже за България, тъй като ще таксуваме продажбите на Netflix например. Ние нямаме дигитален данък като Германия и Франция."

Опитът да се въведе глобален данък няма да е съвсем успешен от първият път, смята Катев. Може би ще отнеме 3-5 години да се стигне до това явление.