Имало ли е в историята по-богати хора от Джеф Безос и Илон Мъск?

2020 г. бе белязана от пандемията и икономическа криза, но не и за най-богатите. Ръстът на фондовите пазари по света осигуриха огромно ново богатство за най-заможните по света, а тенденцията се запази и през 2021 г.

В края на настоящата работна седмица главният изпълнителен директор Илон Мъск притежаваше $196 млрд., според Bloomberg Billionaire Index. Основателят на Amazon Джеф Безос има състояние от $192 млрд. Трети е европеецът Бернар Арно, който стои зад луксозната империя LVMH, със $178 млрд.

Само за сравнение - богатството на Мъск е по-голямо от това на икономики като Украйна, Гърция и Катар.

Имало ли е по-богати хора в историята?

Със сигурност в нашия съвременен свят, където технологиите позволяват създаването и консолидирането на наистина непонятно богатство, изглежда, че най-богатите хора днес притежават повече, отколкото който и да било друг в историята. Но трябва да имате предвид, че 100 милиарда долара днес не се равняват на 100 милиарда долара преди 10, 20 или 50 години, заради инфлацията. Оказва се, че хора от миналото са разполагали с богатство, което измерено към днешни пари надминава това на текущите най-богати хора в света.

В историята има по-богати хора от съвременните милиардери, особено като се има предвид тези, чието богатство и разходи биха могли да повлияят на цялостното здраве на икономиката по времето, в което са живели: Манса Муса, императорът на Малийската империя от 14-ти век, харчи толкова много, че причинява хиперинфлация в Кайро и Медина. Император Атауалпа бил толкова богат, че пуснатите в Европа злато и сребро след смъртта му предизвикали висока инфлация и забавяне на икономиката.

От Чингис хан до Джей Пи Морган

Оценката на богатството през отминалите епохи е трудна задача, защото какво означава да си богат, варира в широки граници от епоха до епоха. Как оценявате земевладенията на персийските императори? Умножаването на теглото в унции от съкровището на Чингис хан по 1763 долара наистина ли ви казва колко е било богатството му по това време?

В икономики, в които е нямало нещо като истинска валута и където данъците са се събирали в ечемик, а грамотността също е била "ракетна наука", съпоставката с доларови суми от съвремеността е упражняване на "невероятни спекулации", пишат от финансовото издание Investopedia.

Но това не го прави по-малко забавно. Вземете Марк Лициний Крас, с нетна стойност на богатството в размер на 2 трилиона долара днешни пари. Като родоначалник на инвеститорите в стойност, той е купил цели части от Рим, когато те са били в пламъци, и изпрати армията си от поробени строители и архитекти да потушават пламъците. Когато Спартак ръководи бунт през 73 г. пр. Н. Е., Крас лично изпраща два легиона. Легендата разказва, че той починал, когато в устата му се изляло разтопено злато, мощен символ на жаждата му за богатство.

Не е нужно обаче да се връщаме в древността, за да намерим хора с наистина обезпокоително богатство. Джон Д. Рокфелер е разполагал с богатство някъде от 400 до 650 млрд. долара оценено в съвременни пари, в зависимост от различните финансови специалисти.

Дж. П. Морган се оказва в ситуацията на американски кредитор от последна инстанция преди създаването на Федералния резерв, стабилизирайки икономиката чрез масивен заем даден на правителството след "Паниката от 1893 г."

Но вместо да се опитваме да измерваме богатството в абсолютни стойности, може би е най-добре да разгледаме кой в своето време и място е бил толкова богат, че лично да определя стойността на парите. През цялата история има двама души, които контролират толкова много богатство спрямо всички останали, че изразходването му (доброволно или не) е можело да изпрати икономиката в една или друга посока.

Манса Муса

През 1324 г. Манса Муса ("император") от Малийската империя тръгва на мюсюлманско поклонение в Мека. Обкръжението му се е състояло от около 60 000 души и количество злато, което изпраща вълнички в целия средиземноморски свят.

Той обсипва градовете, които е посещавал, със злато, раздавал го на бедните и според една сметка всеки петък строи нова джамия. Муса прекарва особено пищно времето си в Кайро и Медина и внезапният прилив на пари изпраща цените на ежедневните стоки силно нагоре.

Осъзнавайки, че той лично е причинил вълна от хиперинфлация, която измъчва цял регион, Муса лично се е заел с програма за количествено облекчаване, като е взел цялото злато в Кайро при заем при висок лихвен процент. Той е бил едноличен макроикономически цикъл. Според съвременните финансисти никой друг в историята, никога не е имал такъв вид индивидуално влияние върху икономиката на Източното Средиземноморие.

Атауалпа

Но какво да кажем за Америка? През 1532 г. бруталната наследствена война между полубратята Атахуалпа и Хуаскар тъкмо приключва, а империята на инките започва процеса на възстановяване. Когато се занимаваме с империята на инките, въпросите на икономическия контекст са особено чувствителни. Това е единствената сложна, мащабна цивилизация, която някога се е развивала без никакво подобие на пазар. Изобщо не са имали понятие за пари.

По-скоро цялата държава е била организирана като нещо като семейна единица, като инките (императорът) контролирал всичко: храна, дрехи, луксозни стоки, къщи и хора. Всеки мъж е служил на императора като земеделец, работник, занаятчия или войник. В замяна им е било давано всичко необходимо за оцеляване. Дори съпругите са се смятали за подаръци според инките.

Когато испански конкистадори са направили засада на Атахуалпа при Кахамарка и са го взели като пленник, той успял да събере откуп като никой друг, запълвайки голяма стая със злато. Неговата сила е била неизмерна, защото не е имало нещо в империята, което той на теория да не притежава.

Макар цифрата да е до голяма степен безсмислена в контекста, откупът, който той платил, би струвал днес над 230 милиона долара (въз основа на изчисления на Джон Хеминг).

Испанците така или иначе го убиват и унищожават империята му, но златото и среброто на стойност милиарди долари, наводнили Европа след 1500 г. и предизвикали висока инфлация и продължителен икономически спад. Голяма част от огромните суми злато, които потопиха европейската икономика през 16 век, идват именно от Атауалпа.