Най-старата цивилизация в света: коя е тя и колко е била богата

Открити са доказателства, че Индската цивилизация е най-малко на 8000 години, а не на 5500 години, както се смяташе досега. Много преди цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия. Това става ясно от изследване, публикувано в списанието Scientific Reports

Учените са открили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на най-малко 1000 години преди това.

Проучването хвърля нова светлина върху това, защо тази привидно процъфтяваща цивилизация е загинала.

Екип от изследователи от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и животински кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, използвайки радиовъглеродния метод и техника, наречена "оптически стимулирана луминесценция".

Древен Египет: Най-развитата и най-богата цивилизация, живяла някога на Земята?

Парадоксално във века на ракетите, компютрите и смартфоните, но наистина мнозина изследователи са на това мнение

Най-древното цивилизовано селище

Бирана е най-древното цивилизовано селище в света. Това е малко селце в района Фатерхабад. Намира се в близост до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско селище в момента е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни слоеве.

Екипът е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била разпространена в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, освен известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия.

Изследователите започнали разкопки до неизследван район, Бирана, и в крайна сметка разкриват нещо много по-голямо.

На разкопките са намерени и големи количества животински останки като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които чрез радиовъглероен анализ са определени възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни "критичен пропуск в информацията Харапската (Индската) цивилизация.

Богатство и упадък

Някои експерти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на "изгубената река Срасвати" Гагар-Хакра в резултат от изменението на климата.

Има и много други теории за причините, включително арийската инвазия, катастрофални наводнения, разпространение на инфекциозни заболявания.

Но екипът има нова теория.

"Нашето изследване показва, че климатът не е причината за упадъка на харапската цивилизация," - твърдят учените.

Докато по-ранните фази на индската цивилизация представляват земеделски общности, зрелите харапски селища са силно урбанизирани с организирани градове и много по-развита материална и занаятчийска култура. Те са имали редовна търговия с Арабия и Месопотамия.

Късният харапски етап свидетелства за мащабна деурбанизация, спад на населението, изоставяне на установените места, липса на основни удобства, насилие и дори унищожение, разказват изследователите.

Археологичните данни показват, че хората са променили модела на културите и земеделската си стратегия.

Ако първоначално в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), след това, с настъпването на сушата, те са сменени със сухоустойчиви култури - просо и ориз. Това, според учените, е довело до деурбанизация - нарастване на населението в селските райони и упадък на градовете.

Шестте най-древни човешки цивилизации

Тези древни общества оформят културния и технологичния напредък