Битката между кандидатите за американски президент се ожесточава, а европейците следят всяко тяхно действие с такъв интерес сякаш и те ще имаме право на глас през ноември. В същото време обаче, темата Европейски съюз почти не присъства в речите на кандидатите за президент на САЩ.

Без значение кой е следващия обитател на Белия дом, годината 2009 обещава да бъде значима за трансатлантическите взаимоотношения. По някой важни въпроси все още съществуват сериозни различия между схващанията на американските и европейски политици. Такива са глобалното затопляне, разширяването на НАТО и взаимоотношенията с Русия. През януари 2009 г. не само ще има нов американски президент, но и нов ЕС с президент на европейския съвет.

В този толкова важен момент, какво ще е най-доброто, което Европа може да направи? Със сигурност най-лошото е да се чака, докато новият американски президент не извади списъка с неща, които иска европейците да свършат. Вместо това ЕС има уникалната възможност да предостави първа документ с важни задачи, които трябва да бъдат обсъдени и договорени с новия стопанин на Белия дом.

Доста удобно съвпадение е факта, че именно Франция ще поеме председателството на ЕС през втората половина на 2008 г. Френският президент Никола Саркози е в особено тесни връзки с американската администрация и вече крои планове как да върне френската армия в структурите на НАТО, откъдето генерал Шарл де Гол я изведе преди 40 години. Франция може да се превърне във важен посредник на европейските интереси в края на годината, когато новият американски президент ще започне да дефинира външната си политика.

Все пак ЕС не бива да се надява на топло посрещане в Белия дом ако се представи единствено като консуматор. Не трябва да се забравя, че самата Америка е изправена пред много сериозни изпитания от проблемите в икономиката до войната в Ирак. Така че, когато Европа започне да обсъжда желанията си, хубаво ще е и да предложи определена помощ в замяна.

Тук прилагаме някой интересни идеи, с които може да се преговаря във Вашингтон през ноември. Първо, Европа трябва да обещае да допринася повече за общият военен съюз НАТО, в който основна роля сега играе САЩ. Нека обаче бъдем реалисти. Повечето европейски правителства няма да са съгласни да увеличат разходите си за отбрана, но могат да обединят усилия и да създадат общо европейски крило за военни операции. Подобни стъпки вече се взимат особено по въпроса с въздушния транспорт на военен персонал и техника. Това обаче не е достатъчно.

Второ, Европа трябва да поеме по-голяма инициатива във външната си политика и най-вече да спомогне за разрешаването на конфликтите в Близкия Изток. Важна стъпка ще бъде подновяването на арабско-израелския преговорен процес, който замря в края на управлението на Бил Клинтън.

Трето, САЩ и Европа трябва да се обединят около общо становище за бъдещето на НАТО и връзките с Русия, Иран и Сирия. Европейците трябва внимателно да припомнят на американските си колеги, че да се водят преговори само с приятелски страни не е много удачна политика. Отказът от двустранни взаимоотношения с Иран вече 30 години е непростима грешка, която може да се върне като бумеранг ако не бъде правилно разбрана.

Четвърто, ЕС трябва отново да предложи общ съюз със САЩ по въпросите на климата и глобалното затопляне. Без такова обединение, не можем да очакваме Китай, Индия и останалите „нови икономики" да бъдат приобщени към идеята за чиста околна среда. Енергийният проблем също трябва да бъде поставен на масата, както и този с храната и третия свят.

Не на последно място трябва да се обърне внимание на радикалните ислямистки групировки и тероризма. Тук проблемите са по-сериозни, тъй като имиджът на западната цивилизация е силно накърнен от сведенията за измъчване на военнопленници в Ирак и Гуантанамо. Само ако Западът поднови зачитането на международното право, можем да се надяваме да се справим заедно с нарастващите проблеми по сигурността в 21 век.

Само ако ЕС отиде на преговори с новия американски президент с приятелски и честни предложения, можем да видим нова ера в трансатлантическите взаимоотношения от януари 2009 г. Това е историческа възможност, която ние европейците не бива да пропиляваме преди да е станало твърде късно.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo