Инвеститорите в развиващите се пазари на Китай и Индия се наслаждаваха на космическа възвращаемост през последните години, но изглежда, че ситуацията започва коренно да се променя.

Капиталовите пазари на двете страни са сред най-слабо представящите се през тази година. Въпреки че основните им индекси се понижават съответно с 28% и 22% спрямо 1 януари, това не би трябвало да дава основание за оплакване от страна на инвеститорите. Припомняме, че китайският борсов измерител все още е 250% по-висок от началото на 2006 г., а индийските индекси BSE-30 и Sensex са близо с 390% по-голяма стойност в сравнение с 2003 г.

Подобни печалби правят 56%-вото рали на американския широк индекс S&P 500 за последните пет години, да изглежда незначително. На всичкото отгоре, за споменатия вече период, индийската рупия и китайският юан са поскъпнали с около 16% спрямо долара, така че американските инвеститори са получили допълнителен доход от разликата във валутния курс.

Феноменалният икономически растеж на Китай и Индия през последните години е в основата на рязкото покачване на борсовите котировки. Тъй като пазарите тръгнаха от ниска база, техният растеж позволява двуцифрен процентен прираст на БВП и хиляди проценти печалба при не малко на брой акции.

За съжаление на много инвеститори и спекуланти, безметежното съществуване на двата азиатски пазара е засенчено от гъстите облаци на ширещата се световна кредитна криза. Всъщност двата основни фактораза забавяне на растежа, а от нова година и резкия спад на основните борсови индекси са: инфлация и оценка на активи. Тези фактори бяха силно пренебрегвани от инвеститорите в миналото, които бяха прекалено заети да наблюдават умножаването на парите си. В днешната изнервана обстановка обаче, тези два показателя започнаха все по-често да излизат на преден план.

Разсъдливите инвеститори отдавна наблюдаваха със загриженост бясното покачване на индекса P/E* (цена/печалба) на индийските и китайски компании. През миналата година, общият P/E индекс на китайския индекс CSI-300 достигна ниво от 21, а в момента е 32,докато индийския Sensex бе по-слабо надценен до 16, а в момента е 20. Американският индекс S&P 500 е присвоил P/E индекс от 15, който почти не се изменя през годините, а родният ни Sofix се движи около 18.5 в момента.

Компаниите листвани на CSI-300 и Sensex често се търгува с пет пъти по-висока пазарна капитализация от реалната стойност на материалните и нематериални им активи. Това е два пъти повече от компаниите листвани на S&P 500. След натрупването на няколко такива фактора, излезе че вече не е толкова доходно да се инвестира в развиващите се капиталови пазари на двете страни. Кредитната криза започнала в САЩ миналата година, проста даде начало на шеметното прибиране на инвеститорски печалби, а останалото е история.

Все пак не трябва да пренебрегваме и инфлацията като съществен негативен фактор. В момента, цените в Индия са средно със 7% по-високи на годишна база, докато в Китай инфлацията гони ниво от 8% през първото тримесечие. Храната в двете страни е най-поскъпващото благо, като в Китай тя е с 23% по-скъпа спрямо същия период миналата година. Това е важно, тъй като в Китай под прага на бедността живеят 300 млн. души, а с рязкото поскъпване на стоките се покачва и вероятността от социална и политическа нестабилност.

През последните години се изля много шампанско от доволни инвеститори вложили парите си в азиатски ценни книжа, но за сега може би ще е най-добре пенливото вино да бъде върнато в избата за по-добри времена.

*P/E- Индекс показващ за колко години инвестицията в една компания ще се изплати от печалбата й. При равни условия, колкото по-ниски са нивата на P/E, толкова по-подценена е компанията. По време на силните месеца на родната ни фондова борса, не бяха редки случаите на компании с P/E индекс от над 100 (силно надценени).

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo