Войната в Иран разтърси глобалните облигационни пазари до степен, която не се е наблюдавала от години. Поскъпването на енергоносителите и нарастващите инфлационни страхове задвижиха масова разпродажба на държавни дългови книжа в развитите икономики, докато на фона на турбуленцията един пазар изненадващо запази спокойствие - китайският.
Щетите върху западните пазари са видими в числата. Доходността на 10-годишните американски ДЦК достигна 4,4% - най-високото ниво от близо осем месеца. В Обединеното кралство референтната доходност удари 52-седмичен връх, а двегодишните облигации поскъпнаха с 35 базисни точки само за една седмица - най-голямото седмично покачване от август 2024 г. насам.
Подобна динамика се наблюдаваше и в Австралия, Нова Зеландия, Канада и Германия.
Непосредственият тласък зад разпродажбата дойде от енергийния пазар. Цената на суровия петрол Brent надхвърли 114 долара за барел след ударите по енергийна инфраструктура, натрупвайки ръст от около 48% от началото на конфликта. Европейските цени на природния газ скочиха с до 35% след повреди на най-голямото в света съоръжение за втечнен газ.
Пазарите започнаха да залагат на риска от нови повишения на лихвените проценти, а очакванията за намаляване на лихвата от Федералния резерв бяха отложени до септември.
На този фон доходността на 10-годишните китайски ДЦК се задържа около 1,84% - съвсем малко над нивото от 1,8% в края на февруари. Анализатори посочват два ключови фактора: диверсифицираната енергийна структура на китайската икономика, която я прави по-малко уязвима към вносна инфлация и ангажимента на Народната банка на Китай към умерена парична политика - точно обратното на цикъла на затягане, задушаващ западните пазари.
Изследователската компания Gavekal стигна дотам, че нарече китайските държавни книжа "де факто резервни активи" - потенциално за сметка на златото и американските ДЦК. Ниската корелация между юанови облигации и техните американски или европейски аналози ги превръща в привлекателен инструмент за диверсификация.
Около 30% от централните банки в света планират да увеличат дела на юанови активи в резервите си през следващото десетилетие, сочи докладът на OMFIF за 2025 г. Допълнителен натиск върху американските ДЦК оказва и федералният дълг на САЩ, надхвърлил 39 трилиона долара.
Отвъд облигационните пазари, конфликтът поставя под въпрос нещо вероятно по-фундаментално - петродоларовата система, крепяща световния валутен ред от 1974 г. насам. Стратегът на Deutsche Bank Малика Сачдева предупреди, че войната тества основите на тази система, тъй като Иран контролира Ормузкия проток - канала, през който преминава около 20% от световния петролен поток.
Техеран вече обсъжда споразумения за преминаване на танкери срещу плащания в юани, а според южнокорейския Chosun Ilbo преговори за подобни сделки текат с осем държави извън Близкия изток. Япония вече е уредила покупки на суров петрол в китайска валута.
Пукнатините в петродоларовата система обаче предхождат конфликта. Близо 80% от световните петролни сделки все още се деноминират в долари, но делът постепенно се свива. Саудитска Арабия изнася за Китай повече от четири пъти повече петрол, отколкото за САЩ, и експериментира с алтернативни платежни системи, включително блокчейн проекта mBridge - разработен съвместно с Народната банка на Китай.
Дали петроюанът ще се утвърди като трайна алтернатива, или ще избледнее с евентуално примирие, остава неясно. Цените на петрола реагират нагоре-надолу след всяка информация за преговори и последващото ѝ опровержение. Но анализът на Deutsche Bank завършва с предупреждение, трудно за пренебрегване: дори разрешаването на конфликта може да не обърне по-дълбокото структурно изместване, което вече е в ход.
USD
CHF
EUR
GBP
