Най-важното предизвикателство е повече бедни страни да се прехвърлят в категорията „високи доходи". На това обръща внимание наскоро публикуваният Доклад за растежа (виж www.growthcommission.org) на Комисията за растеж и развитие към Световната банка, в състава на която са главно политици от развиващите се страни, ръководени от Майкъл Спенс, Нобелов лауреат, икономист от Станфордския университет.

С какво допринася този доклад? Нищо полезно, твърди Уилям Йистърли от Нюйоркския университет. Според него докладът със своя прагматизъм определя „окончателния крах на парадигмата на „експерта на развитието", която определя западния подход към бедните страни от началото на втората световна война".

В резултат на това професор Йистърли бързо предлага своето експертно мнение, че „повече икономически и политически свободи са свързани с по-малко бедност". Това е вярно. Но, меко казано, е грубо от страна на професор Йистърли, от една страна, да порицава доклада, а от друга, да предлага нещо, което изглежда дори още по-празен съвет.

Означава ли подкрепата на професор Йистърли за политическата свобода, че Китай е провал на развитието? Едва ли. Означава ли неговата подкрепа за икономическата свобода, че интервенционизмът в Южна Корея е бил катастрофа? Отново отговорът трябва да бъде не. Обратно на това, което твърди професор Йистърли, докладът е принос към разбирането за самия растеж на политици и политолози, омаловажаван през 90-те години на миналия век и първите години след 2000 г.



Растежът не е всичко. Но е основата на всичко. Колкото по-слаба е една страна, толкова по-важен става растежът, отчасти защото е невъзможно да преразпределяш нищо и отчасти защото по-високите доходи оказват огромно влияние върху благоденствието на най-бедните.

Докладът отива още по-далеч. Той се базира на анализ на 13 държави, които имат растеж от 7% годишно за над 25 години. Те са разнообразни: Ботсвана, Бразилия, Китай, Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Малта, Оман, Сингапур, Тайван и Тайланд.

Много е възможно Индия и Виетнам да се присъединят към групата. Не всички тези страни са поддържали своя растеж - Бразилия и Индонезия са типичен пример за връщане назад. Тези страни се различават и по площ, ресурси и култура, но те имат и пет неща, по които си приличат:

използваха максимално възможностите, които им предлага световната икономика; запазиха макроикономическа стабилност; поддържаха високи нива на спестявания и инвестиции; оставиха пазирате да разпределят ресурси; имаха ангажирани, сигурни и способни правителства.

Тези точки са в съотвествие с т. нар. Вашингтонски консенсус от 90-те години, който придава особено значение на макроикономическата стабилност, търговията и пазара. И все пак акцентът в доклада е друг: той не набляга на приватизацията, свободните пазари и свободната търговия, а на ролята на т. нар. държава на развитието.

Отвъд тези принципи докладът предлага „съставките" на бързия растеж. В него пише: „Точно както не можем да кажем, че този списък е достатъчен, така не можем да кажем със сигурност, че са необходими всички съставки... Но предполагаме, че след 10 - 20 години на бърз растеж всички тези съставки ще имат значение".

Съставките включват: инвестиции в размер най-малко 25% от брутния вътрешен продукт (БВП), финансирани главно от вътрешни спестявания, включително инвестиции в размер на 5-7% от БВП в инфраструктура; изразходване от частния и държавния сектор на други 7-8% от БВП за образование, обучения и здравеопазване;

вътрешно прехвърляне на технологии, подпомагано от възможностите за търговия и насочване на преките чуждестранни инвестиции към вътрешния пазар; приемане на конкуренцията, структурни промени и урбанизация, вкл. и за пазара на труда; екологичната защита да се съчетае с икономическото развитие; равни възможности за всички, особено за жените.

Забранено
В краткия списък на политики, които трябва да се избягват:
субсидиране на енергията (особено днес);използването на държавната служба като последна възможност за работа; намаляването на фискалния дефицит чрез орязване на разходите за инфраструктура; осигуряване на защита без ограничения на специфични сектори; използване контрола на цените като начин за овладяване на инфлацията; забрана на износа, за да се запазят ниски цените; по-малко инвестиции, отколкото е необходимо, в градската инфраструктура; ниско заплащане на труда на държавните служители, особено на учителите, и позволяване на обменния курс да се повишава твърде много и твърде бързо.

Докладът предлага и прагматични насоки по отношение на някои спорни дебати като: ролята на индустриалната политика и насърчаването на износа, предимствата и недостатъците на преднамереното подценяване на обменния валутен курс; до каква степен и колко скоро икономиката трябва да се отвори за капиталовите потоци; трудностите, които са присъщи за развитие на финансовия сектор.

Авторите на доклада вярват в ролята на ангажираното правителство, но очевидна тяхна слабост е, че не обръщат внимание на това как възникват ефективните правителства. Но акцентът е правилен: бърз растеж има в силните държави, с ефективни, а не със слаби правителства.

Не на последно място докладът предлага ценна дискусия за големите предизвикателства: растежа в Африка например, където една трета от населението живее в бедни на ресурси, без излаз на море държави; малки държави; богатите на ресурси страни, където манипулираната икономическа среда, корупцията и гражданските конфликти са опустошителни за растежа.

Особено ценен е краткият списък на политики, които трябва да бъдат избягвани (виж карето).

Този доклад следва да се разглежда като прагматичен наръчник за политики, които ускоряват растежа в развиващите се страни. Това, което излиза наяве в него, е колко измамно може да се окаже всичко: докладът отбелязва правилно как често растежът се е забавял, когато в дадена страна веднъж е достигнато нивото на средните доходи.

Постигането на постоянен, бърз растеж се оказва нещо много трудно. Подобно признание не е възражение срещу заключението на доклада. То е признание за това колко малко знаем за един толкова сложен икономически, социален и политически процес. Да, докладът е непретенциозен. Има много неща, за които икономистите трябва да бъдат скромни, но скромността не трябва да бъде бъркана с пълното невежество.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo