През последните две десетилетия в нашата страна се утвърди понятието публична администрация (ПА). Въпреки това изследователите трудно дават верен отговор за същността на това понятие. Най-общо казано от научна гледна точка все още няма ясно и кратко дефиниране на понятието. Понятието публична администрация се схваща като държавна администрация, ръководство на хора, управление, бюрокрация, и чиновничество. В тази част обаче ми се струва за важно да направим едно уточнение, че администрацията по своята същност и природа не е някакъв властен институт, а тя е процес, който включва всички равнища на конкретно взаимодействие за постигане на някакъв резултат. Така тя се превръща в система, в която става дума за споделени цели и общи задачи, които се решават публичната администрация. Оттук логически можем да направим ограничението, че не винаги всяко взаимодействие между хората е администрация. Следователно администрацията е част от разделението на труда или тя е един от дяловете на общата система от дейности за постигане на определена обща задача. Администратор е кметът на едно населено място, ректорът на един университет, началник отдел в министерство, община. Администраторът е там, където има разделение на труда и един от видовете труд е именно организацията на дейностите. В определена степен публичната администрация може да се характеризира като

дейност за постигане на публични цели и резултати

от обществените интереси. Тя намира проявление в дейностите, свързани с трите власти, които за да функционират се нуждаят от обслужваща администрация.

Основното деление на държавните органи, установено по конституционен път е според упражняваната форма на държавната дейност. По този признак Конституцията дели държавните органи на три основни групи: органи на държавната власт, органи на държавното управление, органи на съда и прокуратурата. Това определя и характера на публичната администрация като уникална наука. Такъв извод се налага от констатацията, че съществуват различни схващания относно проблемите, с които учените разработват теорията на публичната администрация. Едни от тях изследват организационните структури, поведението на ръководителите и персонала. Друга група изследват процесите на планиране на вземането на решения и тяхното изпълнение. Трети изследват планирането, финансирането и контрола. Други изследват административния апарат и неговите правомощия.  Важен проблем се очертава и правилната смяна на парадигмата в публичния сектор, защото общата парадигма с нейното силно идеологическо предубеждение срещу държавата, разширеното правителство, раздутите бюрокрации, често поставя под въпрос традиционните процедури, техники и стилове на управление. В същото време в публичния сектор трябва да се залага на ефективността в по-малки, по-децентрализирани, по-гъвкави, по-специализирани и по-автономни мениджърски единици, управлявани чрез йерархия с по-малък брой равнища с по-висока степен на участие на долните административни структури.

От друга страна публичната администрация има съществено значение за жизнеността на националната държава. Тъй като публичната администрация е свързана с политиката и чрез нея се реализира държавната политика, занимава се с проблеми по вземане на решения, избор на варианти, или казано с други думи може да се приеме и наука за управлението (мениджмънт). Тя е тясно свързана и с икономическата наука. Някои от сферите на публичния сектор, като държавен бюджет, финанси, данъци, са обект на изследване и от икономическата наука. Допирни точки има и с психологията. Проблемите на личната мотивация, ценностната ориентация са в обсега на публичната администрация. Така, като обобщение, може да подчертаем, че административната дейност е една от проявите на държавната власт. Тя е единна, но извършва различни функции, без да се нарушава единството. Тяхното групиране става съобразно спецификата на тези функции и предполага групиране на органите, които са натоварени да изпълняват едни или други функции.

Състоянието и ефективността на държавното управление протича в контекста на живота на конкретното общество в различни сфери, свързано е с постигането на различни цели и затова дейността на държавата като организация включва осъществяването на различни функции. Така състоянието и капацитета на администрацията е образ на жизнеността на държавното управление. Важно значение за тази функционалност е състоянието и жизнеността на административните структури.  Фактически към края на 2009 г.

в България съществуват 598 структури на изпълнителната власт

С едно уточнение, че предстои общият брой на административните структури да бъде променен, най-вече заради реформирането на изпълнителната власт от правителството начело с Бойко Борисов. Общият брой на административните структури в централната администрация е 108 (15 министерства и 1 министър без портфейл, 23 структури, подчинени на Министерския съвет, 61 структури към министри и 6 държавни институции, които отчитат дейността си пред Народното събрание).

В териториалната администрация на изпълнителната власт функционират 28 областни администрации, 265 общински администрации, 35 общински администрации на райони и 113 специализирани териториални администрации. Повечето случаи на закриване на администрации през 2009 г. са осъществени чрез вливане в други административни структури. Числеността на служителите в администрацията по данни за първите девет месеца на 2009 г. е 86 801 щатни бройки, като незаетите бройки в администрацията са 6601 (8,1% от общата численост, което е увеличение  с 0.4 пункта спрямо 2008 г.). От служителите 48.2% са със статут на държавни служители, а 51.8% са назначени по трудов договор. През 2009 г. в сравнение с 2007 г. има намаление на числеността на администрацията с 2 108 щатни бройки. Това намаление на основната щатната численост е с 3.8% спрямо предходния отчетен период. За периода 2006 - септември 2009 г. включително общото съкращение в административните структури и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, които не са администрации възлиза на 18 500 щатни бройки. В общи линии забелязва се тенденцията администрацията да променя своя функционален профил. Фактически държавата се освобождава от едни административни структури, като прехвърля предоставянето на тези услуги на лица и организации, които да ги изпълняват. Същевременно държавата създава нови административни структури, които й са потребни във връзка с ролята и на предоставяне на публични услуги към обществото. Това се налага и от необходимостта държавата да обединява и субординира в едно всички подсистеми, които осъществяват нейните функции и да ги ръководи чрез вертикална система на властта.

В управленски план държавата съществува като съставна система с многостепенно управление, включващо и предоставеното самоуправление на отделни суборганизации, които трябва да отговарят на потребностите на обществото. Едновременно с това, за да се поддържа организационното единство на държавата, се осъществява и общо (върху всички звена, върху цялата система), единно държавно управление. Роля вменена, съгласно нашата Конституция, на Министерския съвет. По отношение на администрацията подобна роля на ръководна институция или контролираща състоянието на администрацията се осъществява от министерство на администрацията, или от агенция, или дирекция към Министерския съвет, каквато практика прие правителството на ГЕРБ. Необходимостта от орган, осъществяващ надзор върху съдържанието на управленските решения, произтича от задачите на управлението и представлява целенасочени властнически волеизявления, чрез които се осъществява социалното регулиране.

Задачите на публичното управление могат да се дефинират като организиращи, разпоредителни, ръководни и контролни. Тяхното изпълнение може да е съвместено или разпределено между различни органи на управление. Спецификата на държавата като многофункционална съставна организация налага разпределението на управленските задачи между различни държавни органи и изграждане на степенна система на държавно управление. В съвременната българска държава е установен тристепенен модел на управление, осъществяван от държавните органи.

Държавната администрация въобще и на изпълнителната власт в частност осъществява две функции - подпомага и осигурява осъществяването на правомощията на съответния държавен орган и дейност по административно обслужване на граждани и юридически лица. Администрацията на изпълнителната власт в тесен смисъл на думата обхваща само структурата, персоналния състав и материално-техническата база. В широк смисъл на думата обаче, ако разглеждаме администрацията в организационен и функционален план, безспорно към нея трябва да се включат и съответните органи на изпълнителната власт, тъй като самата администрация е създадена в тяхна помощ и всички те заедно разгръщат държавното управление в страната. Публичната администрация не реализира държавна власт,

не реализира административна власт, тя осъществява публична служба

Дейността на администрацията е изпълнителска, няма правомощия, има само юридически определени задължения. Затова резултатите на ефективността на административното обслужване, оценките и изискванията към лицата са част от тези задължения. Фактически публичната администрация осъществява административна дейност, а не административна власт. В тази посока административната дейност трябва да бъде целесъобразна и изцяло законосъобразна, затова, когато е насочена към обществото, подлежи на съдебен контрол. От тази гледна точка цялостната изпълнителна дейност на администрацията не е управленска дейност. Администрацията не управлява обществото, тя му служи. Нейната функция може да се определи като „служение" на обществото. Често по отношение на администрацията възниква въпросът за административния капацитет - наличието и назначаването на подготвени изпълнителски кадри, нивото на компетентност и законосъобразност. Проблемът в случая е в мотивацията на държавните служители; в законосъобразността и легитимността на техните решения и в последна сметка - до корупцията. Така пред българската публична администрация е необходимо да се изведат следните ключови принципи.

Първият принцип е цялостност и интеграция. Това задава включване на всеки етап и процес на създаване на предоставяне на публични услуги в системата за усъвършенстване на дейността. Тя от своя страна да
включва усилията на всички сътрудници в процеса на усъвършенстване на дейността. Това ще спомогне за формиране на механизми за интегриране на интересите на сътрудниците и целите на организацията.

Вторият принцип трябва да бъде творческо участие. Това означава създаване на условия за генериране на идеи от страна на сътрудниците, както и за активно участие в решенията, засягащи въпросите за формиране и подобряване на процесите.

Третият принцип е непрекъснато усъвършенстване. Този принцип може да бъде наречен ключов за мисленето и философията на публичното управление. Той фокусира върху нуждата от непрестанно подобрение на параметрите на услугите, процесите, хората и организацията. Съответно това изисква  активен тип управленско мислене. Последното означава никога да не се примиряваме с нещата, така както са дадени, да се търси тяхното постоянно усъвършенстване в един изпреварващ план. Затова е необходимо създаване на климат за непрекъснато усъвършенстване на хората и извършваната от тях дейност като условие за успешно организационно развитие. Но действителното усъвършенстване е възможно, само, когато желанието за такова е съпроводено със силна мотивационна основа.

Важно условие при функциониране на българската администрация е нейната полова структура. През последните 10 години

тенденцията е жените да са повече от мъжете

Например през 2008 г. жените в държавната администрация са повече от мъжете (61%). Жените доминират и при заемане на ръководни длъжности (55.4%). Наблюдава се увеличение в процента на служителите с висше образование - 67.5% през 2008 г. от реално заетите в държавната администрация, като за 2007 г. техният дял е 66.4 на сто. Най-голям е делът на висшистите с икономическо образование. Относно езикова компетентност на служителите в администрацията по отчетни данни 47 532 служители или 59.2% от заетите в държавната администрация владеят чужд език (спрямо 55.9% за 2007 г.). През 2009 г. най-разпространеният чужд език сред служителите в държавната администрация е английският, като тази тенденция се наблюдава от 2008 година. През 2009 г. служителите, владеещи английски език от реално заетите в администрацията са 29.1 на сто. Руски език владеят 20.8%, френски - 4.5%, немски - 4.3%, испански - 0.8%, италиански - 0.4%, различен от посочения език - 1.8 на сто.

Значение за мотивацията на работещите в администрацията е и тяхното заплащане. През 2008 г. и до средата на 2009 г. средната месечна брутна заплата на работещите в държавната администрация е 643.19 лв., като се наблюдава нарастване с 15.8% спрямо 2007 година. През отчетния период средната месечна брутна работна заплата на заетите със статут на държавни служители е 702.30 лв., а на тези по трудово правоотношение - 592.33 лева. През периода януари 2008 - юли 2009 г. са проведените обучения общо на 61 732 държавни служители, като най-голям брой са проведените специализирани обучения - 20 494. По проекти на закритото Министерство на държавната администрация са проведени 12 944 обучения по базисни компютърни умения, както и 715 многомодулни специализации по публична администрация. През периода януари 2008 - юли 2009 г. 14 538 служители от цялата страна успешно преминаха първия етап от специализираното обучение по английски език за работа с институциите на ЕС. Същевременно по проекти на Института по публична администрация са обучени около 12 хиляди служители. Въведени са  в употреба 7685 електронни подписа. Положителен факт по отношение на административното обслужване е изградените 385 звена в структурите в държавната администрация, които да предоставят

услуги на принципа на "едно гише"

Съпоставката с предходните години показва, че общото нарастване на администрациите, предоставящи услуги на принципа "едно гише" е с 2 пункта. Изграждането на локална информационна система за плащане чрез "единен фиш" на 10 от 11-те сухопътни ГКПП, външни граници за ЕС от една страна доведе до допълнителни приходи на всички ГКПП, от друга страна системата гарантира прозрачност на обслужването и има антикорупционен ефект. За две години (2007 г. и 2008 г.) са вложени 1 415 088 лв., а приходите са се увеличили през 2008 г. спрямо предходната с 9 387 527 лв., въпреки отпадането и редуцирането на някои от таксите.

В резултат на извършените промени в Наредбата за административното обслужване по отношение на непрекъсваемия режим на работа на администрациите, 67% от тях прилагат гъвкаво работно време с потребителите. От всички администрации 94% имат разработени Харти на клиента. Същевременно 230 администрации посочват, че са внедрили системи за управление на качеството, съобразени с международните стандарти ISO като увеличението е повече от два пъти с предходния период.

Важно е да се отбележи, че през 2008 г. лицензионни режими се администрират в 90 структури, разрешителни режими - в 383 структури, регистрационни режими - в 360 структури, съгласувателни режими - в 342 структури. В 67 администрации са извършени или инициирани промени в подзаконови актове, което довежда до отмяна на 149 регулаторни режими. Несъмнено резултатите от постигнатото в администрацията носи удовлетворяването на потребността от нарастване на организационната ефективност и значението публичната администрация. В процеса на администриране ролите на организационното управление и динамично-ситуативното лидерство, като интегриращи, аналитични и развойни дейности със сложна психосоциална същност се допълват. Но от друга страна се налага необходимостта от

изграждане на  административно-икономическите модели

Така по оперативна програма „Административен капацитет" са финансирани 202 проекта за над 108 млн. лв. може да се подчертае, че например за 2007 г. са изплатени средства за близо 28 млн. лв., или 100% от заложените средства. През 2008 г. успешно са изпълнявани 7 проекта на Министерството на държавната администрация по оперативната програма „Административен капацитет".

В държавната администрация се провеждат и антикорупционни мерки. Броят на получените сигнали през 2008 г. е 9 376, което в сравнение с подадените сигнали през 2007 г. представлява увеличение повече от 2 пъти (през 2007 г. са 3738). Най-много сигнали са получени в Министерството на вътрешните работи - 2901 сигнала, което представлява 30.9% от общия брой сигнали, като голяма част от тях са получени по анонимната телефонна линия и на сайта на МВР. Значително намаляват задължените лица, които не са декларирали имотното си състояние по реда на чл. 29 от Закона за държавния служител (32 служители за 2008 г., 240 служители за 2007 г.).

Разбирането и усъвършенстването на публичната администрация касае взаимодействието между общественото развитие, целите, работните екипи и индивидуалните действия и очаквания, процеса на управленско въздействие върху живота в държавата и поведението на всички работещи в нея хора. Защото призванието на публичната администрация е извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации предоставящи обществени услуги.  Затова публичната администрация трябва да е изградена от компетентни държавни служители, организационен капацитет, въведени информационни и комуникационни технологии, междуведомствена координация между администрациите и сътрудничеството с гражданското общество. За постигане на прозрачно и отчетно управление на човешки и финансови ресурси за справедливо и устойчиво развитие в контекста на политическа и институционална среда, подкрепяща човешките права, принципите на демокрацията и върховенството на закона. От друга страна в условията на информационно общество се поставят нови изисквания към качеството, бързината, прозрачността и ефикасността на услугите, извършвани от публичния сектор и финансирани в голямата си част от данъкоплатците, чиито потребности и очаквания нарастват стремително. Така на дневен ред идва промяната на организационната култура като ключ към успешната реформа в публичния сектор и колкото по-бързо и ясно се осъзнае този проблем, толкова по-големи ще бъдат шансовете за нейния успех и постигане на необходимия синхрон в изпълнение на политиката и стратегията за успешно и надеждно развитие на публичния сектор, а от там и на публичната администрация.