"10% и вадим парите от КТБ", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Драмата с Корпоративна търговска банка даде хляб за нови измами. "Дай 10% и ще ти измъкнем парите от банката". С тази оферта тарикати звънят на вложители в затворения трезор. Те обясняват, че имат свои хора и схема, по която могат да спасят блокираните авоари. Трикът е известен като "кипърско ужилване", защото вече е прилаган при банковата криза на Острова на Афродита. Там при големите влогове "комисионата" удари дори 20%.
В паниката си хората се хващат на лъжливите оферти като удавници за сламка, коментираха криминалисти. Вече има подадени жалби в МВР от измамени. В Русе 88-годишна жена изгоряла с 920 лева, които броила, за да може нейният внук, който е на гурбет в Испания, да си прибере депозита от 14 бона в КТБ.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Кои влогове в КТБ не гарантира законът" е заглавиe от в. "Труд"
Далеч не всички вложители в КТБ ще получат парите си въпреки гарантирането на депозитите до 196 000 лева със Закона за гарантиране на влоговете в банките. Част от вложителите няма да получат и лев, ако същият този закон се спази. Причината е, че в чл. 5 законодателят е вписал 13 групи вложители, които нямат право да претендират за парите си, припомня OFFNews.
Сред тях са например хората, които са сключили договори, осигуряващи им по-високи, привилигеровани лихви, различни от предлаганите на редовите клиенти на банката. Така например ако лихвата за определен период по официалните условия на КТБ е била 2.2%, а въпросният клиент е договорил индивидуално 5% лихва, сега, при фалита на банката, той няма право да получи и 1 стотинка от държавата.
Държавата и държавните институции, например министерства, агенции също нямат право на възстановяване.
Това важи за общините, чиито сметки са в КТБ.
Без право на възстановяване на вложенията са и пенсионно-осигурителните фондове, с изключение на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Прочети още от в. "Труд"

"Как здравният министър ще опита да подари държавните санаториуми", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Кражба в шест без пет. Така може да се окачествят действията на здравния министър Таня Андреева по разпореждането с държавната собственост върху санаториумите, които управлява. Схемата е изключително проста - имотите на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" (СРБ-НК), които стопанисват 13 държавни санаториума, са в забранителния списък за приватизация. Според документи, с които "Капитал Daily" разполага, министерството обаче е намерило начин да заобиколи забраната просто като ги... подарява безвъзмездно на общините. Оттам нататък те ще имат грижа за имотите, но понеже става въпрос за атрактивни терени и сгради в балнеоцентрове, включително и край морето, крайно вероятно е общините да решат да ги продадат. Още повече че към тези сгради и имоти отдавна има инвестиционен интерес и министерството непрекъснато получава предложения за инвестиции, публично-частни партньорства, отдаване под наем и други, но досега ги отказваше.
Нещо повече - ведомството дори отказва да акредитира държавните си санаториуми, като по този начин ги обрича да останат без дейност. Става въпрос за обекти, в които се възстановяват след тежки заболявания около 70 хил. души годишно, като сред тях има и множество деца. И тъй като сегашният борд на държавното дружество, което стопанисва санаториумите, не е съгласен с разпарчетосването, той е на път да бъде сменен, а здравното министерство дори опитва да формулира компромати по техен адрес.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Иде криза за 20 000 IT специалисти" четем на първа страница във в. "Монитор"
Криза за около 20 000 софтуерни специалисти се задава у нас още от догодина. Това прогнозират от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). И сега във всяка фирма от бранша не достигат 8-10 незаети позиции. Общо в страната в IT сектора работят над 40 000 човека, като около 15 000 са програмисти и софтуерни разработчици.
IT специалистите заемат едно от челните места в класацията за най-търсените професии в България през тази година на международната ЧР компания „Менпауър". Нуждата от кадри обаче там е изключително голяма, тъй като секторът се развива стремглаво. През миналата година приходите на 22 компании в сектора са скочили с 40 на сто до 193,2 млн. лв. Освен това офиси в България планират да отворят
още три чужди компании - американска, беларуска и украинска
Сред най-търсените професии са още инженерите, квалифицираните работници - шивачки, строители, дърводелци, водопроводчици и т.н., мениджърите, както и счетоводителите и финансистите, показва класация на международната компания за подбор на персонал.
Инженерите са изключително търсени, защото имат добро образование, подходящи са да заемат различни позиции, включително и мениджърски. Могат да се справят с анализи в компаниите, да са продуктови мениджъри в производствени дружества, обясниха от ЧР компанията.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Георги Ганев: В "Креди Агрикол" да отиват само гарантирани депозити", пише в. „24 часа"
ГЕОРГИ ГАНЕВ, икономист:
"Всеки, който си слага парите в банка, е длъжен да познава законодателството на собствената си държава. А по неговите правила държавата, т.е. всички данъкоплатци, гарантира депозити на едно лице в банка до 100 хил. евро. Това означава, че ако имате много депозити, но те са в една банка, се сумират всичките, за да се види дали са 100 000. Но ако имате депозити в различни банки, или примерно всеки в семейството ви - съпругата ви или съпругът ви, дъщеря ви или синът ви, имат отделен депозит, тогава всеки един се гледа отделно. А ако един човек има 100 000 тук, 100 000 в друга банка и още толкова в трета, четвърта и т.н., всичките са гарантирани. Идеята е
да не се слагат всички яйца в една кошница, което поначало е разумна идея в банковата система.
В случая с КТБ обаче, където гарантираните влогове са повече, отколкото са парите във фонда за гарантиране на депозитите, държавната гаранция продължава да стои. И ако във фонда парите не достигат, държавата може да емитира държавни ценни книжа, за да поеме дълг.
В случая с КТБ въпросът е дали ние, данъкоплатците, т.е. държавата, да гарантираме и депозити над гарантирания лимит от 100 000 евро. Аз лично съм противник на тази идея. Но с известно условие - ако някой от депозантите е примерно пенсионен фонд, друга банка, който, ако си загуби парите, има опасност да се получи верижен ефект
в цялата банкова система. Подобни случаи би трябвало да се преразгледат дали не трябва да се гарантират в интерес на общата стабилност.
Прочети още от в. „24 часа"

"Правителството подкрепи БНБ за спасяването на КТБ" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Правителството изненадващо призова вчера партиите да преосмислят позициите си около кризата с КТБ. В специално обръщение, разпространено от пресслужбата на кабинета, се подкрепя предложеното от БНБ прехвърляне на част от активите на КТБ в "Креди Агрикол България". Нови консултации при президента по темата очакват и парламентарно представените партии. Единствената формация, която е категорично против прехвърлянето на активи, е БСП. Причина за това е пълната липса на информация за реалното финансовото състояние на банката. Проточилите се преговори обаче правят невъзможно отварянето на КТБ на 21 юли. Най-ранната дата за това е 21 септември.

"Съгласно действащото законодателство БНБ продължава работата по процедурата по специален надзор. Максималният срок за приключването й е 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца", обясниха вчера от БНБ. Оттам уточниха, че при отказ за приемане на специално законодателство няма какво друго да се направи, освен да се върви към отнемане на лиценза на банката заради неплатежоспособност и откриване на процедура по несъстоятелност.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Не ни казват за какво, но все пак ще дадат още пари на НЗОК", пише в. "Сега"
Много е трудно да се пише за актуализацията на бюджета на НЗОК в момент, когато все още има опасност държавата да налее милиарди, покривайки загубите на банка. В понеделник въпросът за банката бе просто отложен, както и изливането на милиардите.

И те обзема чувството на дребнавост и несправедливост да поставяш под съмнение отпускането на 300 млн. лв. или 500 милиона лв. за цяла система, ползвана от всички. Около 3.21 милиарда лева годишно са публичните разходи за здравеопазване - спешна помощ, прегледи, диагностика, изследвания, лечение в болници - операции, рехабилитации, закупуване на апаратура и ремонти, лекарства - от най-евтините до струващите десетки хиляди лева на месец и т.н. Това осигурява обществото годишно за здравето си. 3.5 милиарда лева са кредитите в КТБ, за които управителят на БНБ заяви, че липсват документи. Смазваща съпоставка! Въпреки това ще се опитам да се абстрахирам от политико-мафиотския банков скандал, сянката на който няма как да не се отрази върху финансите на държавата.
Прочети още от в. "Сега"

"Нужен ли е спецзакон за чувалите на Искров" пише в. „Труд"
Трябва ли да се приеме извънреден и специален закон за Корпоративна търговска банка?
Ако доста хора отговарят без замисляне "защо не" или "да", то е защото се намираме в България. Тук извънредното законодателство по повод събитие или гаф от години е обичайна практика. Затова проектозаконът за чувалите на Иван Искров, образно казано, не е кой знае каква изненада.
Изправени сме за пореден път пред познатото явление: действащи закони не се прилагат, а се правят техни варианти с очакване, че по тях всичко ще тръгне като по вода. Само че това очакване никога не се оправдава. Или ако някога се е оправдало, то ние още не сме разбрали.
Примери колкото щеш от наказателното законодателство.
Прочети още от в. „Труд"

„"ТЕЦ Марица-изток 2" плаща цялата сума за проблемни сероочистки", пише в. "Капитал Daily"
Държавната "ТЕЦ Марица-изток 2" се отказва от претенциите си към консорциума, изградил със закъснение, дефекти и с открадната технология сероочистващи инсталации на два от блоковете в централата. ТЕЦ-ът се ангажира да преведе на китайския участник в него 22.3 млн. евро (43.7 млн. лв.) в срок до 85 дни след сключването на меморандум за разбирателство. Според текста на документа, с който "Капитал" разполага, централата се съгласява да плаща дневна лихва от 10% върху забавено плащане за всеки ден просрочие след подписването на документа, както и да върне осребрената гаранция за добро изпълнение, издадена на изпълнителя на поръчката от Export-Import Bank of China. Централата ще има срок до август да претендира за отстраняване на дефекти по сероочистките, след което китайската компанията няма да носи отговорност за тях.

Седмица след като стана ясно, че държавният ТЕЦ е с блокирани кредитни линии в КТБ и спешно търси нов заем от 20 млн. лв., за да не стоят работниците му без заплати, а изпълнителният директор Живко Динчев окачестви ситуацията като "извънредна" и "застрашаваща живота и здравето на хората", именно той е на път да сложи подписа си под документ, с който централата се задължава да извърши нови големи плащания в близките месеци. Техен получател е китайският участник в консорциума "Идреко - Инсигма" - "Джъдзян Джеда Инсигма груп", който спечели в спорен конкурс поръчка за изграждане на сероочистки на блокове 5 и 6 на централата и подписа договор през 2008 г.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Нов ред в сметката за ток от есента", четем във в. "Монитор"
Нов ред ще се появи в сметката за ток от есента. От него ще става ясно колко дължи всеки битов клиент на енергото за дебалансиране на системата. Това е всеки киловатчас в плюс или минус над предварително прогнозираното, което той е консумирал през месеца.
За целта първо Дър-жавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) трябва да направи промени в правилата за търговия с електрическа енергия, с които да задължи и битовите клиенти да плащат за небалансите в системата. Очаква се тези промени да са готови до няколко седмици, съобщи председателят на регулатора Боян Боев. Той не се ангажира кога точно ще се появи новият ред във фактурите, но даде да се разбере, че ще е след август.
В юлските фактури няма да има цена за дебалансиране, категоричен беше Боев.
Всичко идва от старта на балансиращия пазар на електроенергия в страната от началото на юни. За разлика отпреди това, сега производителите и потребителите са групирани в различни балансиращи групи, като идеята е по-ниското потребление на един участник в нея да се „обира" от друг, който в дадения час консумира повече електроенергия и така разхищаването на енергията и разходите на всички да паднат.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Какво ще стане, ако влезем в европейския банков надзор", пише в. „24 часа"
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА, Институт за пазарна икономика
ЕВРОПЕЙСКИЯТ банков съюз е изграден като концепция върху 3 стълба - общ надзор, обща система за гарантиране на депозитите в рамките на ЕС и схема за рекапитализиране и рефинансиране на проблемни банки. Банковият надзор тръгва, другите са още на идеен етап.
Европейски банков надзор не замества националния надзор, а само го допълва. На ЕЦБ като функция по надзора на банките в европейската банкова система ще се вмени да наблюдава пряко системните за ЕС като цяло банки. Трябва да се присъединят най-големите банки от страните в еврозоната. По желание към надзора може да се присъединят и страни от ЕС извън еврозоната като България.
Тоест не става дума да прехвърлим изцяло банковия надзор на ЕЦБ. Трите най-големи банки от страните, решили да се присъединят към този първи стълб на европейския банков съюз, ще бъдат пряко наблюдавани от ЕЦБ. Останалите банки продължават да се наблюдават от националното законодателство.
Проблем с общия банков надзор е, че при прехвърляне на отговорността към ЕЦБ може да се стигне до нейното размиване. Местният надзор може да спре да се занимава с банките, поети от ЕЦБ, а ЕЦБ няма клонове в страните. Може да се стигне до липса на стимули за местния надзор да следи изкъсо банките, които се наблюдават от ЕЦБ, и да подава своевременна и пълна информация.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Кой ще изнесе труповете?", пише в. "Стандарт"
"Ако си мечтаел да ставаш джебчия, сега е моментът. Тълпи от шашардисани вложители теглят по 20-100 хиляди лева от касите и ги разнасят в чанти и джобове из града". Този мъдър житейски съвет ми даде приятел, който се занимава с финансови консултации, на един от черните банкови петъци миналия месец. По правило паниката се завихря, когато си подадат ръка разпадът на държавните институции, ескалиращите лъжи на управниците и страхът на хората за техните спестявания. За съжаление досега нито една от трите предпоставки не е премахната от 20 юни, когато БНБ постави под специален надзор Корпоративна търговска.
През това време оценката на управителя на БНБ за случващото се в трезора еволюира от "КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално" до "грабеж на века". Финансовият министър Петър Чобанов също замени клетвите за солидността на трезора с прозрението, че скандалът е огромен - от мащаба на аферата "Мадоф" в САЩ.
В американската пирамида на Бърни Мадоф
гръмнала през 2008 г., инвеститорите изгоряха с над 50 млрд. долара., а самият той бързо бе осъден на 150 години затвор за финансови измами.
Прочети още от в. "Стандарт"