"100 000 на полето с 14 лв. надница", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Между 60 000 и 100 000 работници се очаква да работят напълно легално това лято на полето по прибирането на реколтата от плодове и зеленчуци. Това ще стане благодарение на новите еднодневни трудови договори, които пуска държавата. Надницата ще е 18 лв. на ден, но след приспадане на осигуровките берачите ще получават около 14 лв. чисти пари.
Всеки земеделски стопанин, който има нужда от сезонни работници, ще може да получи формулярите от Главна инспекция по труда. Преди това той трябва да отиде в НАП, където да плати авансово осигуровките за нужните му работници.
"За целта спешно ще се направят промени в няколко закона, така че от началото на юни да започне наемането на сезонни работници", съобщи вицепремиерът Ивайло Калфин. Той представи новата мярка заедно с министъра на земеделието Десислава Танева. "Промяната ще улесни земеделските производители на плодовете и зеленчуците и ще изсветли сектора, защото нито един земеделски производител не желае да работи в сивия сектор", коментира тя.
Прочети още от в. "Стандарт"

"От догодина токът скача с 20%", четем във в. "Монитор"
С либерализацията на енергийния пазар производствените цени на тока ще се повишат с 16-18%, което ще доведе до оскъпяване на микса за крайните потребители с 20%. Това прогнозира по време на конференция проведена в София Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.
Според него при отпадането на регулациите на пазара държавните производители като АЕЦ-а и ТЕЦ "Марица-изток 2" ще започнат да продават на цената на микса, а не както досега много по-евтино. "По този начин те ще си осигурят средства за модернизация на мощностите", поясни експертът. "Скъпата електроенергия ще доведе първоначално до спад на потреблението с около 25%", прогнозира още Хиновски. По думите му това ще провокира понижение на цените. Той смята, че отварянето на пазара не трябва стане изведнъж, а поетапно и по-удачно е пълната либерализация да бъде завършена през лятото, когато консумацията на ток е по-ниска. Експертът предложи, за да се намали негативното влияние на високите субсидирани цени на американските тецове и зелената енергия да се улесни износът.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Съдът в Люксембург осъди България заради порочната цифровизация" е водещo заглавиe на в. "Сега"
България е нарушила три евродирективи при цифровизацията на ефира, навредила е на конкуренцията и е допуснала монопол в този сектор. Това става ясно от огласеното вчера решение на съда в Люксембург по делото, заведено от Европейската комисия срещу България. Нарушенията могат да навлекат на страната ни колосални глоби. А цифровизацията, за която бяха похарчени над 27 милиона лева от бюджета, за да има свободен достъп до повече телевизии, на практика е провалена.

Казусът влезе в съда през 2013 г., но всичко започна в средата на 2009 г., когато кабинетът "Станишев" проведе порочна процедура за избор на оператори на цифров сигнал - така наречените мултиплекси. Тогава лицензиите за цели 5 мултиплекса бяха дадени само на две фирми - латвийската "Хану про" и словашката "Тауърком", и двете непряко свързани с банкера Цветан Василев.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Задължителният работен ден - само 5 часа", пише в. „24 часа"
Задължителният работен ден ще бъде намален от 8 на 5 часа. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които предлага социалният министър Ивайло Калфин. Работната седмица обаче остава ограничена на 40 часа и 5 работни дни.
Промяната се прави, за да се даде възможност на всички работещи да ползват гъвкаво работно време, обясни Калфин. Реално тя позволява работникът да се труди само по 5 часа един или два дни от седмицата, а в останалите да си отработи часовете, докато станат 40 седмично.
Прочети още от в. „24 часа"

"Сметната палата влиза в БНБ" е заглавиe от в. "Труд"
Сметната палата ще направи проверка на ефективността на банковия надзор, упражняван от БНБ, в периода 1 януари 2012 г.-31 декември 2014 г., решиха днес депутатите от бюджетната комисия. Целта му е да се види дали има разлика в подхода на централната банка при извършването на проверки в КТБ спрямо останалите банки.
Междувременно депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви пред журналисти, че решението на Софийския градски съд, с което беше определена датата на неплатежоспособността на КТБ - 6 ноември 2014 г., може да бъде обжалвано единствено от прокуратурата или БНБ. Според него със съдебното решение на практика се узаконяват всички прихващания и цесии преди тази дата.
Прочети още от в. "Труд"

"Половината БГ зеленчук отива на боклука" четем на първа страница във в. "Монитор"
Около половината българска земеделска продукция се изхвърля още преди да отиде на щанда в магазина. Основна причина за това е, че и така дефицитните български плодове и зеленчуци не се съхраняват добре и буквално се сваряват в летните горещини в найлоновите торби, в които производителите ги доставят на борсата, съобщи за „Монитор" д-р Светозар Василев. Особено страшно става, ако стоката не се купи веднага и се налага да престои една-две нощи в тържището, в буса или в багажника на колата. Тогава потичат реки от сокове и кал.
За да се съхрани и малкото останала родна продукция е необходимо българските земеделци да се обединят. Само по този начин може стоката след това да достигне до големите търговски вериги и дори на западноевропейските пазари, смята д-р Василев.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"НЕК опитва незаконно да присвои приходи", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Каква е разликата между един астрономически час и един произведен киловатчас електроенергия. Очевидно голяма. За Националната електрическа компания (НЕК) обаче явно такава не съществува. В опит да намали дефицита си държавното дружество прибягна до доста авангардно тълкуване на законодателството, с което цели да присвои над 60% от приходите на фотоволтаичните централи.
В края на миналата седмица държавната компания изпраща писма на производителите на слънчева енергия, в които се съобщава, че към април 2015 г. ще достигнат определените от регулатора 1250 часа работа годишно, за които централите получават преференциална цена. Така останалото количество електроенергия, което бъде произведено до края на годината, ще бъде изкупувано по цена от 125 лв. за мегаватчас (цената, по която общественият доставчик продава енергията за битовите потребители). Прочети още от в " Капитал Daily"

„България оглави класация за бърза уеб връзка", пише в. "Капитал Daily"
В България има най-голям процент интернет потребители, които сърфират в глобалната мрежа със скорост от над 4 Mbps, като по този показател страна изпреварва с малко Южна Корея. Това показва последния доклад на компанията за облачни технологии Akamai.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Близо 1/5 от българите никога не са си купували книга", пише в. "Сега"
Близо една пета от българите никога не са си купували книги, а едва 7% са си купили книга в последния месец. Това показва анализ на наскоро оповестено социологическо проучване за читателските практики през 2014 г., извършено от "Алфа рисърч" под ръководството на проф. Александър Кьосев от СУ. Темата беше актуална вчера по повод Световния ден на книгата и авторското право.

Според изследването 19% от нашенците никога не са си пазарували книги, докато през 2006 г. делът им е бил близо 30%. За последните 8 години обаче тези, които не са си пазарували книги над една година, се увеличават - от 26 на 44%. Спада и процентът на хората, които са направили покупка на поне една книга през последната година - от 42% през 2006 г. на 37% през 2014 г. Почти двойно са намалели българите, които са си купили четиво през последния месец - от 12% през 2006 г. на 7% през 2014 г.
Прочети още от в. "Сега"

"Парите за здраве - в най-добрите болници", пише в. "Стандарт"
Промените в Закона за лечебните заведения, които предлага здравното министерство, като цяло са добри. Повече от 10 г. говорим за създаването на Национална здравна карта със задължителен характер, досега тя дори трябваше да е факт. Или поне трябваше да има такава за високотехнологичните дейности. Очакваният ефект от въвеждането й е публичните средства да се харчат само там, където има нужда от тях. Нека нови болници се откриват. Но да не черпят публични средства, ако няма нужда от тях. Ако има обаче, те трябва да имат достъп и до публичните средства. В Плевен например трябва да се открие една кардиохирургия, защото няма такава в цяла Северозападна България. Ако това стане, без значение дали е държавна или частна, тя трябва да работи с публичните фондове. В София обаче има 6 кардиохирургии, а са нужни 2.
Точно двете най-добри трябва да бъдат отсети чрез критерии и да сключат договори за работа с касата. Тук не става дума за това каква е собствеността им или да закриваме частните болници, а да регулираме медицинската дейност във всяка област на страната. Отново ще ви дам пример с това как е във Франция. Ако човек отиде със 150 млн. евро в Париж и поиска да открие нова детска болница, която да черпи публичен ресурс, няма да може, защото вече има. Но ако отиде в Лил, ще може - защото там няма.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Проф. Михаил Неделчев: Светът е в задънена улица" пише в. „Труд"
- Проф. Неделчев, трагедията с удавените в Средиземно море бежанци от Африка достига невероятни размери. Не е ли притеснително, че животът на тези хора като че ли става без стойност?
- Християнската цивилизация не просто уважава човешката личност, но и се основава на представата за това, че човек е създаден по образ и подобие божие. Всяка личност е уникална. Всеки от нас е отговорен за всичко в света според християнското мислене. Затова трагедията на тези хора не ни е чужда. Тя е и наша трагедия. Още повече че те се стремят към европейската цивилизация.
Прочети още от в. „Труд"