„2 години Румяна Желева е била евродепутат в нарушение на закона”, „Политическа сделка ще реши съдбата на Желева”, „Ченгета на лов за бели якички”, „На всеки ъгъл машинки на късмета”

„2 години Румяна Желева е била евродепутат в нарушение на закона", информира от първата си страница „Сега"
Две години българският външен министър и кандидат за еврокомисар Румяна Желева е работила като евродепутат в нарушение на конституцията и няколко закона, установи проверка на "Сега". Докато е депутат - независимо дали в българския или европейския парламент, тя не може да участва в управлението на фирми. През целия период, когато е евродепутат - от 2007 до 2009 г. обаче, Желева е в ръководството на две фирми - "Глобал консулт" и "Етко-Шнайдерс".

Въпросите за бизнес делата на Румяна Желева отнеха почти половината от времето за препитването й пред евродепутатите завчера, а неубедителните отговори доведоха до отлагане на решението. Вчера в Брюксел се проведоха серия от срещи между парламентарните групи в ЕП по този повод. Всички европейски авторитетни европейски медии съобщиха, че върху Барозу се оказва силен натиск да поиска България да смени компрометирания си кандидат за еврокомисар. Засега обаче шефът на ЕК отказва да заеме позиция по спора.

Участието на Желева в управлението на двете фирми е безспорно, тъй като самата тя ги е описала в декларацията си за конфликт на интереси, подадена през 2009 г. при назначаването й за външен министър. В документа е посочено, че в предходните 12 месеца тя е участвала в управлението на две дружества - "Глобал консулт" и "Етко-Шнайдерс". Справка в АПИС показва, че е излязла от управата на първата фирма чак през април 2009 г., а за втората няма данни да е напускала. Самото решение за придобиване на "Глобал консулт" е от 2006 г., но е вписано официално от съда буквално месеци след избора й за ЕП.

Според правилника за дейността на Народното събрание, който е със статут на закон, депутатите могат да притежават дялове от фирми, но категорично им е забранено да участват в управителни или надзорни органи на търговски дружества. А изискванията на българските закони се прилагат и към нашите членове на ЕП, защото евродепутатите трябва да отговарят на изискванията за национални депутати от съответните държави. Така евродепутатът Желева е работила в нарушение на конституционната забрана депутатите да извършват дейност, която по закон е несъвместима с положението им на народни представители.
Още от статията на „Сега"

„Политическа сделка ще реши съдбата на Желева", прогнозира от първата си страница „Дневник"
Фиаското на Румяна Желева при изслушването й за еврокомисар в Европейския парламент е на път да постави в кризисна ситуация одобрението на цялата Европейска комисия, която се гласува анблок. Затова вчера цял ден в Брюксел се говореше за совалки между политици от двете най-големи фракции - Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, с цел да бъде намерен изход.

Веднага след изслушването във вторник стана ясно, че Желева е била крайно неубедителна на "интервюто си за работа" в Еврокомисията, а в оценката на изпитната комисия се казва, че не е добре подготвена. Самата тя заяви, че няма да се оттегли преди 19 януари, когато по думите й се очаква да приключи проверката, доказваща невинността й по обвиненията в непрозрачност и конфликт на интереси. Желева избегна въпросите как самата тя оценява представянето си по евентуалния й ресор.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу се въздържа от официални изказвания, а негов говорител обяви, че той ще изчака да свършат всички изслушвания и да получи окончателната пълна оценка за Желева. Единствените, които застанаха зад българския кандидат-комисар, бяха депутатите от европейската десница, но те нямат мнозинство да прокарат кандидатурата й. Техни представители формулираха неофициално цената, за да оттеглят подкрепата си от българския кандидат - смяна на някой комисар от левицата.

В ранния следобед това беше официално потвърдено и от зам.-председателя на групата Йосеф Сайер, който уточни, че ЕНП ще бламира подкрепяния от левите кандидат на Словакия Марош Шефчович, чието изслушване е следващия понеделник. Дори Желева да оцелее в състава на бъдещата комисия, все по-невероятно изглежда тя да запази сега предложения й ресор. Той може да бъде заменен с по-незначителна сфера. Снощи изданието "Юрополитикс" прогнозира, че на събирането на лидерите на парламентарните групи на 19 януари ще бъде поискано от Барозу да размести ресорите на кандидатите. На следващия ден той трябва да предложи новото разпределение, до окончателното гласуване на 26-и има достатъчно време за още един кръг изслушвания на нови кандидати, допълва изданието.
Още от статията на „Дневник" и още по темата от „Дневник"

„Ченгета на лов за бели якички", разкрива от първата си страница „Монитор"
Спецзвеното за борба с евроизмамите към Софийска градска прокуратура вчера подхвана разследване на още осем проекта по оперативна програма "Развитие на селските райони". Заради проверката на документи по крупната далавера полицаи и прокурори влязоха в ДФ "Земеделие", където се помещават и стаите на агенция САПАРД, за да търсят уличаваща документация. Градският прокурор Николай Кокинов заяви, че акцията се провежда с цел "лов на бели якички". Търсят се доказателства срещу шестима служители на агенцията, за които са постъпили данни, че уреждат проекти на свои хора.

Според източници на "Монитор" от прокуратурата осемте проекта, които не отговарят на изискванията, са били одобрени в края на мандата на предишното правителство. Шестимата корумпирани чиновници, сред които и началници на отдели в разплащателната агенция, са от старите служители във фонда. Освен че служебните им кабинети бяха претърсени, обиски са правени и в домовете на държавните служители, както и в офиси и жилища на бенефициенти по проекти. Заради далаверата е образувано досъдебно производство срещу неизвестни длъжностни лица. Делото тръгна след сигнал на новото ръководство на фонд "Земеделие". В края на октомври 2009 г. новите шефове започнаха ревизия на връзките на свои служители с консултантски фирми и бенефициенти на средства по европрограми.

Според източници от прокуратурата схемата, по която действали корумпираните чиновници, била проста. Когато някой кандидатствал за отпускане на средства по европрограми, в частен разговор служител на агенцията му препоръчвал да се обърне към определена консултантска фирма, която да изготви проекта му.
Още от статията на „Монитор"

„На всеки ъгъл машинки на късмета", разкрива от първа страница „Стандарт"
Скоро ще си пробваме късмета на всеки ъгъл. Лесни пари може да се изкарат, докато пазаруваме или зареждаме автомобила си с бензин.

Това ще стане възможно с предложенията на Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта.

Машини на щастието, подобни на банкомати, ще се монтират в молове, гари и кафенета. От тях ще си купуваме лотарийни билети, ще попълваме тото фишове или ще залагаме на мачове и конни надбягвания.

Плащането ще е в брой или с банкова карта. Залозите в интернет също ще бъдат лицензирани. Целта е да се спре изтичането на около 700 млн. лв. годишно към нелегални сайтове от Европа и Азия.
Още по темата от „Стандарт"

„Брюксел заплаши да ни спре парите по ОП "Околна среда", предупреждава „Класа" от първата си страница
Ако до края на януари българската страна не представи отчет за действията, които е предприела, за да осигури редовност и ефективност на инвестиционните проекти по Оперативна програма „Околна среда", службите на ЕК ще предприемат действия по спиране на цялото финансиране. Това се казва в писмо на генералния директор на ГД "Регионална политика" в ЕК Дирк Анер, изпратено на 8 януари до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Копия от документа са получили още 11 висши чиновници от наши министерства и ведомства. В писмото се прави анализ на усвояването на еврофондовете в България, а проблемите ще бъдат обсъдени по време на Мониторинговия комитет на Националната референтна стратегическа рамка. Срещата ще се състои днес и утре в София.

„Вече сигнализирахме за опасенията си относно качеството на голяма част от 29-те инвестиционни проекти за околната среда и 157 проекта за техническа подкрепа за околната среда", отбелязва г-н Анер. Той припомня, че в писмо от 26 юни 2009 г. до предишния министър Джевдет Чакъров българската страна е била призована да проведе разследвания, които да защитят интересите на европейските фондове. Почти половин година по-късно отговорните служби към ЕК все още чакат отговора. Заключението е, че с 23% сключени договори България се справя добре. Но перспективите за бъдещите договори са доста мрачни, тъй като и двете оперативни програми - „Транспорт" и „Околна среда", имат проблеми и недостатъчно добре функциониращи процедури.

Представянето по Кохезионния фонд Ex-ISPA, който има още една година живот и по който до момента са достигнати плащания от едва 36%, показва ясно риска от неусвояване на средствата, е заключението на еврочиновниците. Според тях нито един от проектите за инфраструктура за околната среда няма да бъде завършен в срок до края на 2010 г. Мнението на Брюксел е, че засега пълното усвояване на средствата по проекта Пловдив-Свиленград няма да е възможно. Това означава, че България ще трябва да финансира проектите със свои собствени средства.
Още от статията на „Класа"

"Гражданската отговорност" ще е евтина до март", информира „Сега"
Декемврийската кампания за автозастраховките и този път смъкна цената на "Гражданската отговорност" за най-масовите автомобили до около 150 лв. средно. Редица от големите компании намалиха временно тарифите си и се очаква да ги вдигнат отново през февруари-март 2010 г., твърдят застрахователи.

"Намалението беше средно с около 10% или 10-15 лв.", обясни шефът на застрахователния брокер SDI Кольо Делев. С това сегашните тарифи са почти на нивата от края на 2008 г., когато средната премия за масовите коли излизаше към 140-150 лв. През лятото на 2009 г. "Гражданската отговорност" се вдигна до около 180-186 лв. средно, но традиционната кампания в края на годината свали цените.

"В момента средната стойност на полицата при нас на база на обобщената ни статистика е 156 лв.", заяви Делев, който работи с около 13 застрахователни компании. Сред дружествата, които свалиха цените за кампанията, бяха ДЗИ, "Дженерали", "Лев инс", "Евро инс" и др.

"При нас отстъпката за физически лица над 25 г. за района на София и в провинцията е с 15% и важи до 31 март", обясни главният изпълнителен директор на ДЗИ Недялко Чандъров. От "Дженерали" също казаха, че са намалили тарифата, но само за някои региони извън столицата - Пазарджик, Троян, Видин и др. По данни на анализаторите от "Моите пари" "Лев инс" има нова тарифа от 12 декември, според която цената на застраховката за леки коли е паднала средно с 18 лв. за територията на България. В "Евро инс" намалението е с около 20 лв. и ще важи до 28 февруари.

От "Моите пари" посочват, че все пак има и компании, които вдигнаха тарифите си през декември. HDI например е качила цената с около 10-15 лв., Общинската застрахователна компания - с около 10 лв., а "Армеец" вдигна цените със 7-8 лв., но само за коли до 1500 куб. см, при това в по-малки населени места.
Още от статията на „Сега"

„90 дни си търсим обезщетения от ЧЕЗ", информира „Монитор"
До 90 дни да се увеличи срокът, в който абонатите на енергото в Западна България могат да търсят обезщетение от доставящата им ток компания ЧЕЗ, предлагат от самото дружество. Става въпрос за случаите, в които ЧЕЗ е спряла нерегламентирано тока на клиент или пък е забавила възстановяването му, след като сметката е била платена. Сега обезщетение в такива случаи може да се търси в рамките само на 30 дни. Това е едно от предложенията за промени в Общите условия, представени вчера от електроразпределителното дружество.

Освен това от ЧЕЗ предлагат да се допълни член 19 от Общите условия и по-конкретно - тази част, която се отнася за данните в известията за дължимите суми. Вместо абонатния номер занапред в съобщенията, изпращани  до потребителите, ще бъде показван клиентският номер. Запазва се информацията за количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителността на периода, цените за снабдяване и разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа. Както и данните за  акциза, добавката за зелена енергия, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо отчитане.

Новото е, че занапред в сметките ще се указва изрично и срокът, след изтичането на който ЧЕЗ може да преустанови електрозахранването на потребителя. Наред с това чешката компания иска да промени и чл. 26, който урежда случаите, в които трябва да се връщат или прихващат суми на клиенти. Както беше обявено във вторник от енергийния регулатор, занапред клиентите на ЧЕЗ, които имат да получават пари от енергото заради надвзети суми, ще бъдат обезщетявани. Или казано с други думи, енергото ще им връща взетите в повече пари с лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. Към днешна дата това прави 10,39 на сто годишно. По закон лихвата се начислява за всеки работен ден, в който компанията е държала парите на клиентите си. Това правило ще важи и при прихващане, тоест ако надвзетите суми се използват за покриване на други сметки на клиента. Изменения се предлагат и в 41, ал. 3 от Общите условия  на „ЧЕЗ Разпределение България". С тях пускането на тока, който е бил спрян заради неплатени сметки, ще става и в неработни дни. От другите две дружества - ЕВН, което обслужва Югоизточна България, и Е.ОН, което доставя ток в Североизточна България, засега не са оповестили предлаганите от тях изменения в общите условия.
Още от статията на „Монитор"

„Данъкът за хазарта пада наполовина", разкрива „Стандарт"
За тотото, лотарията и залозите върху резултати от спортни състезания ще се плаща данък от 25% върху разликата между направените залози и раздадените печалби. Това предвиждат промени в Закона за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане, които са подготвени от Министерството на финансите и предстои да бъдат внесени в Министерски съвет. Така данъците за организаторите на хазарт на практика ще паднат около два пъти. В момента за тези хазартни игри се плаща по-малък данък, но се облагат всички приходи от залози, без значение какви суми са изплатени като печалби. От 1 януари на 2010 г. данъкът за тотото и залозите върху резултати от спортни състезания беше вдигнат от 10% на 15%, а за лотарията - от 12% на 15%. Това предизвика напрежение в бизнеса, който предупреди, че високите налози може да доведат до фалит много от компаниите и организаторите на хазарт ще бъдат принудени да съкращават персонала си.

Сега само седмица след като последните приети от парламента правила влязоха в сила, се предлага нова формула за облагането на най-популярните хазартни игри. С промяната данъчното облагане на организаторите на хазарт ще се доближи до това на останалите търговци в страната, които плащат данък върху печалбата, гласят част от мотивите към законопроекта. С оглед постигане на равнопоставеност би следвало към всички търговци да бъде прилаган еднакъв принцип на данъчно облагане, гласят мотивите. Дори след промяната организаторите на хазартни игри ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите дружества. Първо, данъкът за тях ще бъде 2,5 пъти по-висок - 25%, при 10% данък за останалите фирми, гласят мотивите. Освен това част от разходите на организаторите на хазарт няма да се приспадат от залозите преди плащането на данъка. Това са административните и стопански разходи на фирмите като например за заплати, наеми и т.н. При останалите предприятия се приспадат всички разходи преди плащането на 10% данък.

Промени се правят и при облагането на моментните лотарийни игри, при които печалбата се вижда след изтриване на билетче. Данъкът за тези игри също ще бъде 25% върху разликата между залозите и раздадените печалби, но ще се определя на всяко тримесечие. Ако за някое тримесечие има загуба от провеждането на играта, тя ще се приспада от печалбите за следващите тримесечия.
Още от статията на „Стандарт"

„ВЕИ мораториумът ще е само за нови проекти", информира „Дневник"
Временно ще бъде спряно приемането на заявки за проекти за изграждане на вятърни и соларни паркове, докато се приеме националният план за развитието им до 2020 г. Това заяви министърът на околната среда и водите Нона Караджова на среща с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В нея участваха 150 компании, които реализират такива проекти. До нея се стигна, след като през декември 2009 г. екоминистерството обяви намерение да наложи временен мораториум върху екоенергийните проекти.

"Говорим за евентуално временно преустановяване на приемането на нови заявления. Става дума за проекти, които не са влезли в никаква процедура", каза Караджова. Планът трябва да покаже потенциала за развитие на екоенергията по региони и да очертае забранените зони за строителството на "Натура".

Караджова не се ангажира със срокове за спирането, но каза, че това ще стане в близко време.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обеща документът да е готов до юни - август тази година. Проектите до реализацията преминават през 28 стъпки. Тези, които са получили екооценка или са в процедура за промяна на статута, ще продължат, увери Караджова. Тя поиска повече време, за да може администрацията да работи по-дълго.

Председателят на Асоциацията на производителите на екоенергия Велизар Кирияков предложи мораториумът да засегне само зоните на "Натура". Според КРИБ срокът за ограничението трябва да е по-кратко - два-три месеца.

"Постигнахме консенсус с бизнеса, че в момента цари хаос", каза още Караджова. Според КРИБ този хаос е свързан с липсата на ясно формулирана политика и стратегия за развитие на сектора.

Работодателската организация предложи да бъдат въведени ясни правила за одобряването на проектите за получаване на енергия от вятър, слънце и вода (ВЕИ) и да се отсеят спекулативните заявки на инвеститорите. Както и да се анулират проектите, които повече от година не са получили право на строеж и нямат осигурена  достатъчно площ.

Според КРИБ заявките за присъединяване на вятърни централи към мрежата на НЕК и електроразпределителните дружества (ЕВН и Е.ОН) трябва да стават, след като в продължение на една година е измервана силата на вятъра. Работодателската организация предлага още да бъде въведена авансова вноска за запазване на мощност от мрежата и гаранционна вноска за заявения капацитет.

Според организацията, ако тези ограничения се въведат, ще останат 10-15% от подадените заявки.
Още от статията на „Стандарт"

„Столична община милее най-много за собствениците на маршрутки", разкрива „Сега"
Следизборна София е на път да мине границите на всякакво приличие. След летаргичната кампания общината свали маската на политическата целесъобразност, видя кризата и запретна ръкави да вдига цената на една или друга услуга. Но както се казва, кризата за едни е възможност за други.

Докато родителите с радост приемат по-високите такси за градините (според версията на общината), тежката икономическа обстановка се оказа непосилна за шепата бизнесмени, завзели един от апетитните общински бизнеси в столицата. С аргумента, че броят на пътниците пада, цените не са вдигани отдавна, а разходите растат, фирмите, стопанисващи маршрутните линии в София, поискаха дължимата от тях такса към общината да намалее пет пъти. Според собствениците настоящата такса от 50 лв. за месец на една маршрутна кола е висока и трябва да бъде намалена на 10 лв. От фирмите припомнят, че другата алтернатива е вдигане цената на билетчето, което пак ще засегне печалбите.

По бодрост това предложение може да се сравнява с искането на бившия шеф на "Паркинги и гаражи" да вдигне двойно цената на паяците в град без общински паркинги. Числата, неподкрепени към момента със сериозна финансова обосновка, обаче са по-малкият проблем. Зад тях прозира много сериозно изкривяване в отношенията между общината и частните фирми, с които работи.

Да имаш бизнес с общините у нас, се приема като лишено от рискове начинание. Добрали се до заветните договори, фирмите, особено тези с дългосрочни договори в сферата на осигуряването на услуги, се държат така, сякаш са извадени с вълшебна пръчка от пазарната среда и печалбите им трябва да си остават независими от нея. Каквото и да става, процентите, калкулирани в началото, трябва да се запазват, а събития като фалит, доброволно отказване от договор, признание, че не можеш да се справиш, защото не си добър, не съществуват.

В случая с маршрутките личи видимо нежелание на фирмите да допуснат мисълта, че бизнесът им няма да върви безоблачно до изтичането на 7-годишните договори през 2011 г. Показателно за това е оплакването, че след пускането на метрото пътниците са намалели с близо 30%. (Между другото тогава коментираха, че щели на свой ред да смъкнат цената на билетите.) Ако следваме тази логика, излиза, че общината трябва да започне да ги компенсира, защото животът в града се променя!
Още от статията на „Сега"

"От 6 месеца никой не е искал рушвет от бизнеса", казва в интервю за „Монитор" доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси
Доц. Вазов, случи ли се вече дъното на кризата у нас?
- Винаги съм се учудвал на този въпрос, той ми е задаван от 1991 г. насам. В икономиката няма дъно. В една икономическа криза също няма дъно, ти просто падаш надолу. В един момент икономиката, държавата, международната ситуация намалява това падане, след което започва леко и постепенно изтласкване нагоре. За разлика от потъването във вода, при една икономическа криза много бързо се слиза надолу, а изкачването е трудно и продължително. В този смисъл дали след един или два месеца ще имаме по-добри или малко по-лоши показатели, не е определящо. Определящото е когато вече започнем да наблюдаваме един тренд на растеж на икономическите показатели, макар и бавен. Такъв към момента не се наблюдава и на практика ние още сме в криза. Нещо повече, тази криза може би тепърва ще започне да се проявява у нас, тъй като не се знае кога голямата междуфирмена задлъжнялост ще започне да рефлектира в един усилен темп на фалити на предприятия. Тази година се очаква този темп на фалити да се усили сериозно. Досега  междуфирмените задължения ги приемаха за даденост или използваха тлъстините на собствените си фирми, за да могат да издържат забавените или спрените плащания. Но тази възможност на изчакване на практика вече е изчерпана.

Доколко може да бъде разтърсена икономиката от балона на междуфирмената задлъжнялост?
- Няма да бъде страшно, защото всяка криза орязва тлъстините на една икономика. За фирмите, които издържат кризата, означава, че те са в една добра кондиция, че добре са били управлявани икономически, че просто имат право да съществуват на пазара.

Кога очаквате българската икономика да тръгне нагоре?
- Всичко зависи от Европейския съюз и структурните фондове, които трябва да усвоим, защото със собствен бюджет и ресурс на частния бизнес този процес ще е много бавен.

Частният бизнес май остана без никакъв ресурс вече.
- Нещата стоят малко по-различно. Банките станаха изключително внимателни, имат едно добро поведение. Имам предвид, че ако дадена фирма е в добро икономическо състояние, няма никакъв проблем да получи кредит. Това означава, че кризата сама по себе си не е страшна за бизнеса. Нещо повече, смятам, че тя е полезна за него, защото ще помогне да бъдат премахнати различни паразитиращи субекти, които замърсяват икономическата среда, които я правят нечестна, търсейки некоректни формули за оцеляване. При икономическа криза, особено пък при управлението на това правителство, нещата стоят много добре. Бих могъл да споделя, че много мои приятели и познати бизнесмени ми споделят, че последните 6 месеца не са дали рушвет на никого и се чувстват много спокойни. Просто защото не им е искан от никого рушвет. В условията на криза това помага много на сериозните и работещите фирми. Основната част от схемите, които се нуждаеха от рушвети и чрез тях се изтощаваха финансово фирмите, в момента са прекратени. Но въпреки това нека през 2010 г. да не мечтаем.

Защо?
- Ако усетим забавяне на кризата или успокояване на икономическата среда, това ще бъде някъде лятото, даже може би есента. Тази прогноза се налага от факта, че икономиката е инертна система и истинският резултат от инвестиции, договорени този януари, например, ще се прояви следващия януари. И най-елементарната инвестиция има 1 година период на усвояване. Така че нека не мечтаем.

По-трудна или по-лесна ли ще е тази година от 2009-а?
- По-трудна, защото през 2009 г. икономиката все още имаше тлъстини. През 2010 г. ще трябва да се правят мускулите на новата икономика, което няма да е лесно.

Кои сектори ще дърпат икономиката нагоре?
- При всички случаи първи ще живнат услугите, които и сега стоят сравнително добре. Истинската криза в туризма все още не се е разразила и не можем да разчитаме много на него. Там нещата ще се усложняват. Строителството трудно ще се възстанови, защото няма да има платежоспособно търсене, което да усвоява неговия продукт. Интересното е, че има сериозно желание за инвестиции в енергетиката, по-конкретни в тази й част, която е свързана с възобновяемите източници. Проблемът тук, както беше и при строителството, е, че много фирми, неразбирайки нищо от енергетика, тръгнаха да изграждат вятърни перки, като решиха, че за една година могат да забогатеят много. А енергетиката е нещо много сложно.
Още от интервюто на „Монитор"

„До средата на годината ще имаме закон за София", казва в интервю за „Класа" Андрей Иванов, председател на Столичния общински съвет
Г-н Иванов, от групата на БСП в Столичния общински съвет (СОС) твърдят, че в бюджета на София за 2010 г. няма антикризисна програма. Как ще коментирате тези твърдения и какви антикризисни мерки ще предприемете през годината?
- Не мога да се съглася с тези твърдения на БСП. Ние винаги сме искали опозицията в СОС да бъде градивна, но за съжаление това невинаги e така. И на представителите на БСП, и на всички нас ни е ясно, че криза в държавата има, въпреки че предишното правителство дълго време твърдеше, че тя ще ни подмине. В СОС и в общинската администрация обсъждахме ситуацията достатъчно време, за да можем да намалим максимално негативите за софиянци и за представителите на бизнеса. Когато бизнесът в София е добре, тогава и хората са добре. Затова и ние ще продължим да усвояваме колкото се може повече средства от европейските програми и фондове. Това е едно от средствата за борба с кризата, защото държавата безспорно няма средства. Знаете, че за финансирането на втория метродиаметър от надлез „Надежда" до бул. „Черни връх" през тази година бяха отпуснати около 185 млн. евро европейски средства. Европейските пари се инвестират в града и в същото време са източник на средства и за бизнеса. Друга антикризисна мярка, която ще предприемем, е усвояването на пари от кредити. Столична община получава заеми при изключително изгодни условия заради високия кредитен рейтинг на града. През тази година сме осигурили и 85 млн. евро кредити за инфраструктурни проекти. Бюджетът ни e ориентиран към запазване на основните приоритети. Знаете, че не се отказваме от строителството на детските градини, не се отказваме и от поддръжката на инфраструктурата. Ще търсим и осъществяване на публично-частно партньорство по важни проекти, като например в изграждането на паркингите, където инвестициите са огромни. Възможно е да потърсим и публично-частно партньорство за строителството на детски градини и училища. Друга важна задача е да повишим събираемостта на приходите в бюджета. Така че няма как да се съглася, че нямаме антикризисна програма.

Имате ли опасения, че няма да успеете да изпълните приходната част в бюджета? Все пак много хора загубиха работата си или работят за по-ниски доходи, отколкото преди година...
- Екипът на зам.-кмета по финансите Минко Герджиков работи много усилено за реализирането на приходната част в бюджета. Ние ще се стремим към повишаване на събираемостта на дължимите данъци и такси. Вече законът ни дава право да запорираме сметки на дружества, които са длъжници на общината. Ще приложим всички права, които Столична община получи да администрира сама данъците и таксите, за да осъществим целите си. Съвместно с МВР например ще работим за подобряване на събираемостта на данъка върху моторните превозни средства. Стремим се към подобряване на съвместната ни дейност с държавата, за да можем по-лесно да установяваме кой собственик не си е платил данъка върху автомобила. По същия начин стои и въпросът с глобите. В момента обсъждаме различни процедури, за да може Столичният инспекторат и всички служители, от които зависи събирането на глобите, да повишат ефективността на работата си. Смятаме да решим и друг проблем, с който се сблъскваме през последните години. Това е ситуацията, в която СОС взима решение да бъде продаден определен общински имот, но тъй като реално няма определен срок за осъществяване на сделката, имаме решения, които остават висящи в продължение на 3-4 години. Проблемът идва от там, че постъпленията от продажбата са разчетени в бюджета, а в същото време дружеството, което е спечелило търга по една или друга причина, не реализира сделката. Затова когато взимаме решения за обявяване на търг или продажба на имот, те вече ще бъдат обвързани със срок от три месеца. Ако реализацията на проекта се забави за такъв период, ще обявяваме нова процедура.

От години се говори за създаването на специален закон за София, който да регулира много от казусите, по които сега столицата среща проблеми. Какво става с този проект?
- Законът за София е основен приоритет в работата на общинския съвет. Именно с този закон е свързано и създаването на нормативната уредба, около която столицата ни да може да се развива и да прогресира. И аз, и г-жа Йорданка Фандъкова се надяваме, че законът за София ще бъде реалност около средата на годината. Това, което е необходимо, вече почти сме го направили. Предстои обявяване на процедура за избор на външен консултант, защото не е редно написването на един такъв закон да бъде дело само на СОС и администрацията. Процедурата за избор на консултант, който ще помага при създаването на закона за София, ще стартира до две седмици. Това означава, че в рамките на около два месеца основните параметри на закона ще станат ясни.
Още от статията на „Класа"

„Голямата битка е за доверие и кредити", казва в интервю за „Стандарт" главният изпълнителен директор на ПОК „Доверие" Даниела Петкова
Как посрещнахте 2010 г., г-жо Петкова - с надежда или със свито сърце?
- Да се направи прогноза за 2010 година е много трудно. Причината е, че все още не е сигурно как ще се развива средата както във, така и извън България. За обстановката извън страната се опасявам от вторична криза, тръгваща от публичните финанси на държавите от развития свят - след това мощно финансиране за спасяване на банки и бизнеси, което се случи през 2008-2009 г.

Кое е най-опасното за нас през тази година?
- Въз основа на параметрите, които сме заложили в бюджета на ПОК "Доверие" за 2010 г., мога да кажа, че от наша гледна точка най-опасно е повишаване нивото на безработицата. За съжаление, прогнозите ни са за ръст на този показател. Ако 2009 г. приключи с около 9% безработица, за 2010-а прогнозите са 11-12 процента, което никак не е малко. Тези очаквания се основават на големите затруднения, които изпитват фирмите на сегашния етап на кризата. Смятам, че ще се увеличат компаниите, които няма да могат да си плащат данъците и осигурителните вноски в срок. Въпреки тези негативни за пазара на труда прогнози все пак очакваме повишаване на осигурителния доход за 2010 г. с около 10%.

От какво ще дойде този ръст?
- Има логично обяснение. Част от очакването за ръста на осигурителния доход се дължи на увеличената безработица, при която от пазара на труда ще отпаднат по-нискоквалифицираните, съответно по-нископлатени работници. Ще останат тези, които са по-добре платени, с по-високи вноски в системата.

Какво друго очаквате да се случи на пазара на труда?
- Прогнозирам, че на този пазар у нас към края на 2010 г. ще се зародят първите признаци на по-голямо търсене на висококвалифицирани специалисти, което нормално ще съпътства началото на възстановителния период за различните бизнеси. Фирмите, които успеят да издържат до края на кризата и не освободят висококвалифицираните си кадри, както и тези, които успеят да запазят и увеличат мотивационните стимули към тях, ще бъдат най-успешно развиващи се в периода след кризата.

Как ще се променя макросредата през 2010 г.?
- Вече бяха публикувани много прогнози за макроикономическите показатели и между тях няма значими разлики. Бих акцентирала върху кризата на доверие от страна на потребителите, изнервени от икономическия срив. Това води до ниско потребление, а то е ясно, че не се отразява добре на брутния вътрешен продукт и върху бизнеса.

Как ще протича процесът на финансиране на фирмите?
- Трудно. Определено очаквам ръст на лошите кредити в банките, но считам, че те са финансово стабилни и могат да го посрещнат. В този смисъл процесът на преструктуриране на заемите ще продължи. Затова и не очаквам тази година да имаме истинско кредитиране, още по-малко да се възстановят обемите на финансиране отпреди началото на кризата. Би трябвало да се отграничават истински новите кредити от тези, които се отпускат за рефинансиране на просрочените плащания. Голяма е вероятността те да нараснат, но това не е истинско кредитиране. Това е един от основните фактори, които ще затруднят оттласкването на бизнеса от дъното. Моята прогноза е, че тази година ще има много силно търсене на свеж финансов ресурс - във всякакви форми, които биха могли да заместят липсата на кредитиране. Имам предвид включително и корпоративни облигации.

Каква е вашата прогноза за инфлацията?
- Очаквам, че ще бъде ниска - вероятно около 3 процента.

Нямате ли все пак и добри предчувствия?
- Имам. Отнасят се до експортно ориентираните фирми. Те изпитваха огромни затруднения през 2009 г., но сега ще започнат да се стабилизират. Надявам се дори да покажат и растеж, защото базирам прогнозата си на факта, че светът извън България започва да излиза от кризата. Това означава увеличение на възможностите за износ на български стоки и услуги.

Основен мотор на родната икономика бяха имотите. Смятате ли, че този пазар ще се възроди?
- Все още не очаквам възходящо развитие на пазара на недвижимите имоти. В този смисъл строителният сектор и всички свързани с него бизнеси - за производство и внос на строителни материали и услуги и др. - ще продължат да изпитват сериозни затруднения. Разбира се, надеждите на всички тук са в реализацията на инфраструктурните проекти като алтернатива на този застой в строителния сектор. Но от другата страна стои липсата на достатъчен финансов ресурс, включително и на държавно ниво, което, предполагам, че ще генерира повишаване на междуфирмена задлъжнялост.

Кои сектори все пак ще отбележат първото раздвижване още през тази година?
- Моята прогноза е, че макар и със затруднения, успехи ще генерират туризмът, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, както и традиционно фармацевтичният бранш.

Какви са очакванията ви за пенсионните фондове? За тях също последната година беше доста тежка.
- Очаквам ръст на активите в пенсионното осигуряване с около 700 млн. лв.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Дяловите инвеститори ще се върнат към бизнесите, от които разбират", обобщава „Дневник"
На фона на инвестиционна суша последните две години наскоро младата регионална компания "Ориенс" (Oriens) приключи с набирането на пари за първия си фонд - "Данюб фънд" (Danube fund). Той ще инвестира в България, Унгария и Румъния в началото 20 млн. долара, след което ще бъдат увеличени на 80 млн. За перспективите пред пазара на дялово финансиране в региона, плановете и стратегията на дружеството разговаряме с неговите мениджъри.
Каква е стратегията на "Ориенс"?
Виктор Димитров (В.Д.) - Компанията се профилира като т.нар. мърчант банк (merchant bank) с три основни насоки на дейност. Едната е дялови инвестиции, в което се включва и Danube fund заедно с други директни инвестиции преди него. Следват инвестиционни консултации, където клиенти са ни водещи компании в региона, както и управление на активи на заможни хора (т.нар. private wealth management). Партньор в "Ориенс" е и Джордж Хърбърт Уокър, бивш изпълнителен директор, а сега почетен председател на Stifel Financial, Джон Уайтхед, дългогодишен председател на борда на директорите на Goldman Sachs, пък е член на консултативния съвет на "Ориенс".

"Данюб фънд" е един от малкото фондове, успели да наберат капитал през последната година, особено в региона на Централна и Източна Европа. 20 млн. долара - това ли беше целта ви?
Кристиян Орбан (К.О.) - Съвсем естествено кризата промени малко плановете за затварянето на фонда както от гледна точка на времето, така и по отношение на сумата, която искахме да съберем на първия тур. Сумата обаче не е далеч от първоначалните планове. По-скоро факторът време беше по-съществено засегнат.  Иначе не спираме дотук. Това е първоначалният тур на набиране на капитал. Смятам, че след финалния в края на тази година той ще достигне до около 80 млн. долара. На този етап фокусът за набиране на капитала бе върху богати хора в САЩ. С тях вече ще имаме по-големи възможности да привлечем и институционални инвеститори.

Къде ще инвестира фондът?
В.Д. - "Ориенс" вече направи една инвестиция в областта на ИТ - компания за софтуер за офроуд GPS навигация GPS Tuner. В България гледаме най-вече компании от сектора на услугите. В тези рамки може да отличим услугите на дребно, здравеопазването, енергетиката, както и услугите, предназначени за други бизнеси, т.нар. b2b. По един или друг начин това важи и за Румъния и Унгария. Типичната наша инвестиция би била в порядъка на 3 до 6 млн. долара за поне 51% от компанията. Търсим по-скоро мажоритарен дял, като допринасяме и с активно участие в управлението.

От трите страни, в които сте се фокусирали, коя според вас се представя най-добре и в средносрочен план ще предложи по-добри инвестиционни възможнoсти?
В.Д. - Ако говорим за настоящия момент, очевидно България е в по-изгодна ситуация от Унгария и Румъния. Това се дължи на относително по-голямата финансова и политическа стабилност. Същото не може да се твърди за другите две страни, още повече че в Унгария предстоят избори, а в Румъния те приключиха съвсем наскоро. Не мисля обаче, че въпросът със стабилността е дългосрочен проблем. Ако беше, ние просто нямаше да се интересуваме от тези държави. Но е факт, че към днешна дата България е по-стабилна и като такава е с висок приоритет за нас.
Със сигурност обаче има много резерви за растеж. Проблемът е, че за реализирането на тези резерви са нужни лидери - и на политическо, и на бизнес равнище. Дори на ниво бизнес има страшно много възможности за подобряване на производителността на труда, но и там трябва да се взимат сериозни и трудни мерки. Освен това имаме нужда от чисто интелектуално узряване. Всъщност основните мерките, които ще върнат икономиката по пътя на растежа, е подобряване на институционалната инфраструктура и това важи в пълна сила и за България. Ако не го направим, просто няма как да вървим нагоре, а това е изключително трудно, защото е въпрос по-скоро на политическа воля и сериозни реформаторски умения. Разбира се, не очакваме България да стане Норвегия по качество на институциите, но трябва поне да се движим решително в правилната посока.

Измени ли се мирогледът на самите дялови инвеститори вследствие на кризата?
К.О. - Направо се преобърна, поне в сравнение с предходните няколко години. Просто се връщаме към основите, към фундаменталните фактори. Фондовете за дялови инвестиции ще правят сега това, което правеха преди 2001 г. - ще инвестират в бизнеси, които разбират, и ще добавят стойност към тях отвъд трупането на дълг. Арогантността в сектора се изпари. Затова ще видим, че дяловите инвестиции са бизнес като всеки друг: има добри играчи, но има и лоши такива. Просто трябва да си от добрите, за да правиш пари в този сектор.

А промени ли отношението на чуждите инвеститори към ЦИЕ?
К.О. - Да, и то много. Само преди малко повече от 12 месеца съдбата на конвергенцията на ЦИЕ със Западна Европа беше сигурна. Освен това тя се считаше не само за неизбежна, а и за бърза. Е, в момента определено регионът не се възприема вече така. Много инвеститори се съмняват не само в скоростта й, но и в нуждата от нея. Просто има огромна несигурност около дългосрочната съдба на тези икономики.
Всички са наясно, че и Западна Европа има сериозни проблеми. Нивото на задлъжнялост, демографските проблеми и политическата парализа правят дори съдбата на Западна Европа несигурна, а Източна Европа се възприема просто като едно допълнение с още собствени проблеми. Така несигурността в региона представлява тази за Западна Европа на квадрат.
Въпреки това все още няма положителни признаци, които да компенсират за този риск. Трудно се намират инвеститори, които все още смятат, че Източна Европа ще се движи много по-бързо от Западна през следващите няколко години. Някои дори се съмняват, че тези страни въобще имат устойчив модел за растеж. Така че това е картината на региона през последните 15 месеца.
Още от интервютата на „Дневник"