"36-годишен софиянец обяви 7,5 млн. лв. доход", четем на първа страница във в. "Монитор"
7,5 млн. лв. доход е декларирал в годишната си данъчна декларация 36-годишен столичанин. По-го¬ля¬¬¬мата част от приходите му са от продажба на дялове в търговско дружество - 7,3 млн. лв., останалите му постъпления са от заплата. Към 19 март общо 32 физически лица са декларирали доходи от над 1 млн. лв., съобщиха от НАП.
Миналата година българинът, декларирал най-висок доход от 2013 г., беше мъж на 49 години от София с доходи от над 6 млн. лв. годишно. През 2014 г. близо 150 души обявиха доходи над 1 млн. лв., като общата заработена сума възлизаше на над 300 млн. лв.
До момента в НАП са подадени 120 000 декларации за облагане на доходите, като близо една трета от тях са изпратени по електронен път - с безплатния персонален идентификационен код (ПИК) или с електронен подпис. От приходното ведомство очакват в оставащите 40 дни над 350 000 данъчни декларации от граждани.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Газова алтернатива - най-рано след три години", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Шест години след като България остана без природен газ заради спрените доставки от Русия, страната ни още не е изградила алтернатива. След отказа от "Южен поток" и покрай обтегнатите отношения на Европа с Путин управляващите се задействаха по проекта, който може да докара азерски газ до местните потребители - връзката с Гърция. Тя или алтернативният газопровод от Турция са двата най-ефективни варианта за внос на гориво от неруски източник.
Новината от последните дни е, че финансов ресурс за свързването с Гърция ще бъде предоставен от Брюксел. Раздвижването идва след срещата на високо равнище, която се проведе в София в началото на февруари, на която беше решено всяка страна членка да осигури поне три източника на газ в рамките на следващите 2-3 години.
България всъщност се забави с всички връзки със съседните страни. При две от тях - от Румъния и Сърбия, бездействието обаче не е фатално. Двата проекта засега нямат икономическа логика, защото не носят независимост от Русия.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Саботаж със снарядите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Предприятието "Вазовски Машиностроителни заводи" е създадено през 1936 г. като държавна военна фабрика. В момента негов принципал е министерството на икономиката. То произвежда различни видове боеприпаси - гранати, противотанкови управляеми ракети, неуправляеми авиационни ракети, взриватели. Въпреки че преди две години предприятието имаше финансови проблеми, в момента то е в добро състояние и има няколко договора, по които работи.
Склад с готова поръчка за клиент се изпари, затварят цеха до второ нареждане
Едночасова канонада от взривове на склад със снаряди хвърли в ужас хората в Сопотско. Боеприпасите започнаха да гърмят към 19,30 часа в събота. "Беше истински ужас. Светлини в небето, гърмежи ехтяха. Слава Богу, че няма ранени и жертви", нареждаха уплашените до смърт хора в село Иганово, край което е складът на ВМЗ-Сопот. "Когато се прави компот - не може да се сравни компотът с изделието, но когато има бомбаж, дали човекът, който е направил компота, е направил грешка при варенето или при затварянето? Може би аналогията не е добра, но така процедираме при нас", обясни инцидента изпълнителният директор на ВМЗ-Сопот инж. Иван Стоенчев.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Първи депутати тръгнаха на работа с метро" е заглавиe от в. "Труд"
Години след като европейски политици започнаха да ползват градски транспорт, за да идат на работа, родни депутати се пристрашиха да последват техния пример. Засега обаче те са по-скоро изключение от правилото - само няколко избраници пътуват с метро в София.
Най-редовно с градския транспорт се придвижда Светослав Белемезов от АБВ, който е депутат първи мандат. Почти всяка сутрин той хваща подземната железница, за да стигне до парламента. С метрото неведнъж е забелязан да пътува и лидерът на ДСБ Радан Кънев, алармираха читатели на "Труд".
В предишни мандати в подземната железница са засичани и депутатите Петър Мутафчиев от БСП, Кирчо Димитров от "Синята коалиция" и Валентин Николов от ГЕРБ.
Прочети още от в. "Труд"

"Армията ще продава на търг оръжие за милиони" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Предлагат се карабини, автомати, ракетни пистолети, боеприпаси, дори цял кораб
След като дълго време влизаше в ролята на крупен брокер на недвижими имоти, сега Министерството на отбраната (МО) се е прицелило в друг пазарен сегмент - търговията с оръжие. Ведомството се готви да пусне на пазара сериозно количество пушки, автомати, пистолети, части за тях и боеприпаси, което със сигурност ще предизвика интереса на оръжейните търговци и колекционерите. Целта е да се компенсират онези 70 млн. лв., които бяха отрязани от военния бюджет.
Списъците с подготвеното за продажба оръжие са публикувани на сайта на министерството. Продажбата се очаква да стане чрез военното дружеството "Снабдяване и търговия", което се занимава с търговия със стоки с двойна употреба. От МО не дават информация кога, как и на какви цени ще се продава оръжието. Най-вероятно за целта ще бъдат обявени търгове.
Подготвеното за пазара оръжие е събрано от всички поделения в страната на различните видове въоръжени сили. Например от поделенията на Съвместното оперативно командване се продават бойни карабини "Маузер", ловна пушка "ИЖ-54", автомати "Калашников", включително и с калибър 5.45 мм, 7.92 мм карабини "Маузер", ракетни пистолети, немско и съветско производство, пушки "Валтер", "Диана", "Збройовка", "Файверкбау" и "Аншуц". Авиацията също разпродава част от имуществото си - картечници А-12.7 мм, оръдия, цеви и бомбодържатели. Военноморските сили вадят на пазара цял кораб.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Правителството се отървава от последните си 3 почивни станции", пише в. „24 часа"
Министерският съвет ще опита да се отърве напълно през този мандат от дадените му за управление почивни бази, научи в. "24 часа". Идеята е и последните му три станции да бъдат продадени или дадени под наем, за да не се харчат пари от бюджета за поддръжката им.
Вече е обявен търг за отдаване под наем на почивната база на Министерския съвет в Приморско близо до плажа на ММЦ. Все още се мисли какво да се направи с базите в Слънчев бряг и Пампорово - да се продават или да се дадат под наем.
Оферти за станцията в Приморско се приемат до края на този месец, а срокът на наема ще е 10 г. Почивната станция ще трябва да продължи да се ползва като хотел, предвиждат подписаните от главния секретар на МС Веселин Даков условия на търга.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

„Скъпият долар влияе добре на българската икономика", пише в. "Сега"
Причините за фалита на КТБ не са банкерски, твърди финансистът Любомир Дацов
- Г-н Дацов, как ще коментирате противоречивите събития около външния държавен дълг - дискусията за новите заеми успя да подрине рейтинга на правителството, преди дни България успешно пласира 3.1 млрд. евро дълг - рекордно голяма сума при рекордно ниски лихви, а сега БСП прави подписка срещу "заробването"?

- Пазарите са рационални, има глад за дълг при тези ниски лихви, и те гласуваха доверие на България. Видя се, че няма никакви проблеми с набирането на дълга. Дълговете са необходимост, особено щом имаш дефицити. Затова дискусията в НС бе странна - нелепо е БСП да предлага политики и закони, които водят до по-високи разходи и дефицит, и в същото време да клейми взимането на заеми. И подкрепям напълно подхода на финансовия министър Горанов, който предложи тригодишна рамка. Логично е, щом имаш 3-годишна бюджетна прогноза, да имаш и 3-годишна рамка за държавния дълг.
Прочети още от в. "Сега"

"БГ кокошката 20% по-евтина от европейската", четем във в. "Монитор"
С 20 на сто по-малко плащаме у нас за замразените бройлери в сравнение с повечето европейци. По данни на Европейската комисия средната цена на пилешкото в общността е 373,63 лв./100 кг, а у нас е 297 лв./100 кг. През различните месеци разликата в цените се движи между 13 и 25 на сто, става ясно от анализ на аграрното министерство за птичето месо и яйцата. Заради по-евтините фуражи през миналата година цените на замразеното пиле са с до 5% по-ниски в сравнение с 2013 г.
Около 10 пилета изяжда всеки българин годишно сочат данните на агростатистиката. Тези данни не включват пилешките мезета, които похапваме в заведенията. Общата консумация в страната е 158,4 хил. тона месо и дреболии. Годишното потребление на яйца на лице от домакинство през 2014 г. е 140 броя, като през второто тримесечие покрай Великден традиционно се похапват най-много.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Да отрежем е лесно - но дали сме премерили", пише в. „24 часа"
90-ото изменение на здравното осигуряване трябва да хвърли камък в блатото - но има риск да сбъркаме.
Тази седмица парламентът прие на първо четене законопроект на Министерския съвет за много сериозно изменение на Закона за здравното осигуряване. След приемането на закона през лятото на 1988 г. до сега той е претърпял 89!!! изменения и допълнения, т. е. средно на всеки 2-3 месеца правителство и парламент са "борили" проблемите със здравето на нацията. Предстои ни да видим какво ще ни донесе 90-ото изменение.
Коректността изисква да посочим, че проектозаконът, който мина през последните дни в парламетарната зала на първо четене, е едно от най-сериозните изменения, които са обсъждани досега. Идеята за промяна на пакета от медицински услуги, който заплаща Националната здравна каса, да се разделя на основен и допълнителен практически променя философията на самия модел на здравно осигуряване.
Предлагат се сериозни промени и в начина на финансиране на здравното осигуряване. Заедно с увеличаването на здравните вноските от страна на държавата се предлага и въвеждане на допълнителни мерки за повишаване отговорността на гражданите да участват с личния си принос в солидарния модел.
Прочети още от в. „24 часа"

"Родни авиокомпании превземат пазара", пише в. "Стандарт"
971 хил. пътници по редовни международни линии са превозили през миналата година българските авиокомпании - със 77 хил. повече спрямо 2013 г. (ръст с 8,7%). Това отчете на традиционната си годишна среща Асоциацията на българските авиокомпании (АБА). На събитието, което се състоя вчера на Терминал 1 на летище София, присъстваха асове на българската авиация, бивши транспортни министри, шефове на летище София и др. Общият брой на превозените по редовни международни линии пътници през 2014 г. е 4,408 млн., което с 279 хил. повече от 2013 г. (6,8% ръст). Най-голям ръст на трафика по редовни международни линии отчита летище София.
През миналата година през него са преминали 3,336 млн. пътници, което е със 144 хил. повече от 2013 г. Делът на българските авиокомпании от пътническия трафик по редовни международни линии е 22%, като положителен сигнал е, че АБА отчита увеличение на дела от 0,4% спрямо 2013 г., когато беше 21,6%. Така, въпреки успеха на българските авиокомпаниии, чуждестранните им конкуренти държат 78% от родния пазар на редовни международни линии.
Прочети още от в. "Стандарт"