"Амфетамини за закуска", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Течни бонбони с амфетамини купуват за закуска софийски ученици.
Първи за дрогата алармираха родители на първолаци от 120-о основно училище. Флаконите се продавали в школския бюфет.
Майка дала лакомството за проверка в лаборатория на "Пирогов", където открили опасните съставки.
След подаден сигнал се е намесила и Агенцията за безопасност на храните, която е изтеглила от павилионите вредните течни бонбони. Те са внос от Полша и се продават на много места от фирма "Шано 5". Струват само 50 стотинки и масово се купуват от хлапетата. "Ужасена съм, как може да зарибяват децата ни", коментира пред "Стандарт" потресена майка. Вече са подадени сигнали до МВР и прокуратурата.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Пазарът на лекарства у нас е пораснал с половин милиард лева за година" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Общата стагнация в страната и ниските нива на потребление за поредна година не се отразяват на пазара на лекарствата у нас. Даже обратното - миналата година е била рекордна за фармацевтичния бизнес. Продадени са медикаменти на стойност 1.899 млрд. лв., което е безпрецедентен ръст с 578 млн. лв. спрямо 2012 г. За сравнение - тогава пазарът беше за 1.321 млрд. лв. Внушителен ръст има и в обема продадени опаковки - от 148 млн. броя през 2012 г. на над 249 млн. за миналата година. Това показват предварителните данни на Изпълнителната агенция по лекарствата, получени въз основа на отчетите на 177 от общо 212 лицензирани търговци на едро. За втора поредна година в доклада липсва обобщена информация за пазара на оригинални и генерични продукти, както и за най-масовите лекарства.

Болниците увеличават дела си в потреблението - на тях се падат 17% от купените лекарства, докато продажбата в аптеки и дрогерии държи останалите 83%. В последните две години тежестта на болничните поръчки се движеше между 15.8% и 14%.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Поне 30% работят извънредно, жените повече от мъжете", пише в. „24 часа"
Поне 30% от българските работници се трудят повече от законово регламентираните 40 работни часа пет дни в седмицата. Това става ясно от национално изследване за условията на труд, поръчано от Главната инспекция по труда.
"Това със сигурност е най-голямото такова изследване в последните 30 г. и може да се използва от държавата при вземането на решения, а не всичко да се прави на сляпо", коментира ръководителят на екипа, направил изследването, Иван Нейков. То е правено по два метода - допитване до хиляди работници и сравнение на отраслите по обективни критерии.
Данните сочат, че около 44% от наетите в България работят в събота, 6,2% - всяка събота. 23% се трудят в неделя. 16,4% от хората работят поне пет дни в месеца по 10 часа. В секторите "Доставка на електроенергия", "Водоснабдителни услуги" и "Създаване на информация" се работи по над 50 ч седмично вместо законовите 40 часа. Общо 13% работят 50 ч, тоест шест дни в седмицата, а 6,7% дори над 50%.
Прочети още от в. „24 часа"

"Ideal Standard ще има нов голям акционер", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Един от най-големите производители на керамика за банята и дома - Ideal Standard International, който притежава и българското предприятие "Идеал стандарт - Видима", е пред основна смяна на собственика си. Групата е на финалната права да преструктурира задълженията си, за да избегне неплащането им, а преди дни Европейската комисия одобри влизането на нов ключов акционер в компанията.
Съвсем скоро контролът над Ideal Standard International (ISI), а оттам и на севлиевското предприятие, ще си поделят една от най-големите компании за дялови инвестиции - Bain Capital, основана от американския бизнесмен и политик Мит Ромни, и хедж фонд, специализиран в инвестиции в затруднени компании - Anchorage Capital LLC.

Досега едноличен собственик бе Bain Capital чрез свои фондове. Инвеститорът придоби ISI през 2007 г. срещу 1.7 млрд. долара, като финансира покупката със значително количество дълг.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Родните ягоди и череши кът на пазара" е заглавиe от в. "Труд"
Дъждовете почти напълно съсипаха реколтата от ягоди и ранните сортове сортове череши, съобщи пред "Труд" Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България. В "черешовата градина" на България - Кюстендил, пък пострадали късните сортове "Бинка", "Кожевска" и "Регина".
Преди ден от поражения върху реколтата се оплакаха и зърнопроизводителите.
"Ранните череши почти навсякъде в страната са напукани от дъждовете и така в момента зреят. Този плод не става за пазарите. От тях може да се правят единствено нектари и сладка", каза Трифонов. Късните сортове в Кюстендилско пък пострадали, защото при влажното време нямало нормално опрашване на съцветията, допълни Валери Йовев, шеф на кооперацията в с. Горна Козница.
Другата щета върху плодовете е появилото се кафяво гниене, срещу което се налага масивите да се пръскат от самолет или вертолет. Кооперациите в Кюстендилско вече са пресметнали, че разходът им за препарати и пръскане ще е до 15 лв. за декар.
Прочети още от в. "Труд"

"Нитратите в зарзавата 10 пъти повече от допустимото" четем на първа страница във в. "Монитор"
Нитратите в зарзавата у нас са десет пъти повече от допустимото според нормите на Световната здравна организация (СЗО). За това алармира вчера инж. Лазарина Герова, управител на частна лаборатория за контрол на зеленчуците и плодовете. Европейските изисквания, които спазва и нашата страна, са със значително по-висока граница. За спанака в момента и през лятото горната граница за съдържание на нитрати е 2500 мг/кг, докато тази на СЗО е 250 мг/кг.
За малките деца допустимото ниво е 50 мг/кг продукция според световната организация. Подобно е положението и при другите видове зеленчуци, които се контролират. През миналата година и от началото на тази няма хваната нито една партита с нитрати над допустимото.
В страната има мониторингова програма за съдържанието на нитрати, от началото на март е започнал активният сезон за анализи, съобщи за „Монитор" Дарияна Бакалова от акредитираната към Българската агенция по безопасност на храните лаборатория. Правят се изследвания за съдържание на нитрати в салати и марули, рукола, салата айсберг и пресен и замразен спанак и детски пюрета на зеленчукова основа. В регламент 18 81 са указани максимално допустимите количества на някои замърсители в храните. За марулите от оранжерия нормата през зимата е 4500 мг/кг, от 1 април границата пада на 3500 мг на кг за стоката от парници и до 2500 мг на кг за полските.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Софийският завод за боклук вече се строи", пише в. "Капитал Daily"
Един от най-дълго проточилите се проекти в страната - за завод за отпадъци на София, наистина започна. Епичната инвестиция се подготвяше от 2007 г. и седем години по-късно, на 7 май, без официално откриване гръцкото обединение "Актор - Хелектор" вече строи съоръжението край с. Яна.
Проектът за над 200 млн. лв. се изпълнява с евросредства по програма "Околна среда" и въпреки че Европейската комисия спря плащанията по програма още през декември 2013 г., общината е направила авансово плащане към изпълнителя, потвърди за "Капитал Daily" заместник-кметът по финанси Дончо Барбалов.
По план обектът трябваще да се проектира и строи общо 19 месеца, като е предвидена още година да бъде тестван за дефекти. Общината амбициозно заявява, че заводът ще заработи в средата на следващата година.
"Извадили сме късмет, защото на 4 февруари Управляващият орган ни е превел 38 млн. лв., от които 28.8 млн. лв. ние преведохме на изпълнителите, за да започнат работа", каза за "Капитал Daily" Дончо Барбалов.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Банкерите ще взимат бонуси най-много до до две заплати", пише в. "Сега"
Банките ще определят бонусите на висшия си персонал по нови правила и ще трябва да оповестяват много повече данни за политиката си за сформиране на възнагражденията. Занапред бонусите трябва да са до размера на основното възнаграждение, като по-високи суми ще се допускат само по изключение. И в тези случаи обаче допълнителното стимулиране не може да надхвърля повече от 2 пъти постоянната заплата.

Това става ясно от обнародвани в "Държавен вестник" промени в наредбата на БНБ за изискванията към възнагражденията в банките. Тя е една от пакет от общо 11 наредби, с които се въвеждат нормативите на европейското банково законодателство. Сред тях са наредби за капиталовите буфери на банките и за управление на рисковете. БНБ не публикува проекти на нормативните актове, които приема, и промените в тях се установяват постфактум, след обнародването им.
Прочети още от в. "Сега"

"Йоланд Бресон: Днешната икономическа система ще рухне болезнено" пише в. „Труд"
С икономиста проф. ЙОЛАНД БРЕСОН разговаря ДИМИТЪР ИВ. ГАНЕВ
- Проф. Бресон, какво точно представлява идеята за безусловен базов доход и откога датира тя?
- През 1984 г. написах книгата "След трудовата заетост" и в заключението достигнах до идеята за безусловен базов доход. През същата година специалистът по политическа философия Филип ван Парис от Университета в Льовен, който работеше по темата за справедливото общество, достигна до извода, че за да съществува справедливо общество, трябва всички граждани да получават универсална помощ. Отново през същата година в Германия социологът Клаус Офе предложи да се въведе базов доход. Пак през 1984 г. специалистът по социално осигуряване в Англия Кейф Робъртс предложи т.нар. граждански доход. Следващата година Филип ван Парис ни събра всички в Льовен и тогава учредихме Асоциацията за европейска мрежа за безусловен доход. На всеки две години организирахме конференции и към днешна дата тази мрежа вече е световна.
Прочети още от в. „Труд"

"Бизнесът спестява 7 млн. лв. от такси", четем във в. "Монитор"
Над 7 млн. лв. ще спести бизнесът у нас, след като бяха намалени голяма част от таксите за административни услуги. Това съобщи вчера вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Тя взе участие в конференция на тема "С лице към бизнеса и добрите европейски практики", организирана от Агенцията по вписванията.
"Един от приоритетите на правителството беше намаляването на административната тежест към бизнеса", посочи Златанова. Тя обясни, че още през февруари средно с 22% са намалени таксите, които се събират от Агенцията по вписвания. С 50% са
намалени таксите при издаване на удостоверения, а със 77% тези при издаване на копие от документ по Имотния регистър. Ефектът от намаляването на регулаторната тежест за гражданите и бизнеса за периода 14.02.2014 - 28.04.2014 по Имотния регистър е в размер на 972 377 лв., отчете Зинаида Златанова. С 24% са намалени таксите по регистър Булстат за вписване на нов субект, отчете още Златанова, като ефектът на намаляването на тази регулаторна тежест е 33 890 лв. за същия период.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Българите пият по 11,4 л алкохол на година, Беларус е №1 със 17,5 ", пише в. „24 часа"
В България се изпиват по 11,4 литра алкохол на глава от населението на година, сочи доклад за Световната здравна организация. 44% от изпития алкохол у нас са спиртни напитки, 39% - бира, 17% - вино, а под един процент - друго, сочат данните на СЗО. Те са за 2010 г. и засягат населението над 15-годишна възраст в 194 държави.
Най-големите пиячи в света са в Беларус. Там на всеки жител се падат по 17,5 литра алкохол годишно. Следват Молдова с 16,8 л, Литва с 15,5 и Русия с 15,1.
Освен нас над 11 литра годишно пият още в Дания, Германия, Ирландия, Люксембург, Словения, Испания и Великобритания.
Най-малко алкохол се пие в Кувейт, Либия, Пакистан и Мавритания - по 0,1 литра на глава от населението годишно.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Проверяваме фирми през смартфона", пише в. "Стандарт"
Всеки бизнесмен може да провери в реално време от смартфона или таблета си дали човекът, с когото разговаря и има намерение да сключи сделка, е реалният собственик или пълномощник на дадена фирма. Това става възможно с новото мобилното приложение за Търговския регистър. Освен превенцията срещу измами с несъществуващи фирми приложението осигурява бърз и лесен достъп до важна информация от регистъра. Така бизнесът може да се управлява в реално време от всяка точка на света. "Бизнесът не стои в офиса - той пътува и се развива, а все повече хора го управляват през своя телефон или през таблета си", обясни Иво Радев, управител на фирмата, разработила мобилното приложение. То създава възможност за достъп до Търговския регистър, поддържан от Агенцията по вписвания през смартфон и таблет и се поддържа от системите Android, iOS и Windows Mobile. Името му е Commercial register и може да бъде свалено свободно от всеки потребител. Според последните проучвания на родния пазар над 1,5 млн. потребители използват смартфони, а до края на 2014 г. броят им ще нарасне до 2 млн., посочи Радев.
Прочети още от в. "Стандарт"