В специално социологическо проучване по поръчка на в-к "Класа" "Галъп интернешънъл" попита хората как оползотворяват свободното си време извън работа.

Данните не биха изненадали никой. Изключително спокойно и традиционно уплътняват българите свободното си време, става ясно от проучването.

60% от българите предпочитат да останат вкъщи в ценните часове, когато не са на работа.

Стоенето вкъщи в свободното време не е "чисто и просто" въпрос на избор и на манталитет, както смятат някои хора, сред тях и поръчителите на анализа.

В повечето случаи то е икономически обусловено - най-големи домошари са пенсионерите и хората с най-нисък личен доход (72%). Най-много свободното време извън дома си прекарват хората между 18 и 25 години (65%).

Хората със социален статус над средния балансират свободното си време по равно у дома и навън. Основният въпрос обаче е не толкова къде прекарват свободното си време хората, а как.

Българите са изключително домашно общество - гледането на телевизия, комбинирано с домакинска работа, са двете най-широко разпространени дейности в свободните часове и уикендите. Следват ги разходките и срещите с приятели.

Прекарването на свободното време вкъщи обаче не е резултат само от липса на пари, според „Класа". Това е въпрос по-скоро на липса на навици и на култура на свободното време.

Двете доминиращите занимания сред населението - телевизията и домакинската работа, губят своята категорично водеща позиция, ако погледнем отблизо данните за формиращата се средна класа.

В тази социална група домакинската работа (14% в сравнение с 22% сред по-бедните) е вече изместена от разходките и пътуванията (16%).

Според Money.bg обаче, това няма нищо общо с икономическата реалност в България. Естествено, че хората с по-високи доходи разполагат категорично с повече свободно време - дори и да прекарват много часове в труд. 

Простото обяснение на това е, че качеството на живот на по-заможните е по-високо. Например, една домакиня с повече доходи може да вечеря навън и да спести време от приготвяне на вечерята, докато едно по-бедно семейство трябва да се храни вкъщи.

Едва 7% от българите с най-нисък личен доход споменават разходките като нещо, което правят в почивните дни. Разбира се, че за разходките не се плаща, но не бива да се забравят ангажиментите, свързани с дома, които за по-бедните са повече.

Доказателство за това е фактът, че най-много (12%) се разхождат хората с най-висок доход и най-младите.

Заседналият начин на живот и затлъстяването са един от основните проблеми на съвременните хора. Ако в чужбина е обичайна гледка да се видят тичащи за здраве по паркове и улици, то у нас спорт практикува изключително малка част от населението, най-вече хора с висок социален статус. Защо ли? Едва 1% заявяват спорта като най-честа своя дейност в свободното време.

Изводът е, че за някои занимания за свободното време като разходки, спорт и четене на книги (едва 2% сред населението) българите просто нямат не толкова навици и желание, а просто нямат време.

Не бива да се подценява и фактът, че хората с по-ниски доходи се занимават с работа, която изисква и повече физически усилия, а освен това в повечето случаи е и по-продължителна. Това са определящи фактори при решаването дали да излязат навън на разходка или просто да седнат пред телевизора.