За последните две години в САЩ четири компании се оказаха под контрола на руския капитал. А в края на ноември стана известна покупката на американското стоманодобивно предприятие Oregon Steel от руската „Евраз груп" за $2.3 млрд. Под контрола на руснаците преминават 65% от акциите на това предприятие. И чуждестранните коментатори вече вдигат странен шум около сделката, намеквайки за някакви опасности.

А между другото няма нищо странно в това, че руският бизнес търси (и намира) изход на международните пазари. Във всичко това той следва общата световна тенденция.

Трябва да отбележим, че сегашната сделка с представители на крупния руски бизнес далеч не е първата за американците. През 2006 г. същата тази металургическа компания „Евраз" придоби за $110 млн. 73% от акциите на Strategic Minerals Corporation. А през 2004 г. нефтената компания Лукойл придоби 100% от компанията Mobil, което й струваше $266 млн. Малко по-рано "Северсталь" купи Rouge Steel за $286 млн.

Що се касае до сделката на "Евраз групп" с Oregon Steel Mills, то следва да се отбележи, че никога преди руснаци не са влагали толкова сериозни суми в производствени активи на територията на САЩ. Вероятно по тази причина около сделката се шуми повече, отколкото дори преди време, когато китайската Lenovo погълна IBM. Ще напомним, че на китайците компютърното производство на американците им излезе $1.5 млрд.

Впрочем, толкова сериозен успех на руския бизнес в придобиването на активи на територията на САЩ в последно врем въобще не означава, че руските компании са започнали по особено активен начин да участват в процесите на сливане и поглъщане от световна величина. От 100 най-големи корпорации, представящи страните с развиващи се или преходни икономики, на световния пазар присъстват само седем истински активни руски холдинги. В същото време се отбелязва експанзията на международните пазари на 44 китайски, 21 индийски и 14 бразилски компании. Активността на руснаците се намира на равнището на Мексико и Турция.

По данни на UNCTAD (United Nations Conference for Trade and Development), в списъка на глобалните инвеститори Русия заема само 16 място. Общия обем на руските активи зад граница не превишава $13 млрд. За сравнение, в икономиката на страните от Югоизточна Азия миналата година са били вложени трикратно повече - $40 млрд.

А световния обем на преките инвестиции е от съвсем друг порядък - $916 млрд. При това, европейските страни имат дял от $400 млрд., САЩ $100 млрд. Руските пари са капка в морето.

Впрочем, ситуацията бързо се променя. До 2006 г. сред 50 ТНК (транснационални корпорации), представляващи развиващите се пазари, не е имало нито една руска компания. А днес горните позиции в рейтинга на UNCTAD са за руските ТНК.

Руския бизнес все по-често излиза извън регионалните граници и претендира за съвместни действия с чуждестранни колеги на международния пазар. Миналата есен станаха наведнъж известни няколко крупни сделки: през октомври 70% държавната нефтена "Роснефть" подписа договор с китайската CNPC за създаване на ООО "Восток Енерджи".

"Новолипецкий металлургический комбинат" (НЛМК) се обърна към Еврокомисията за получаване на разрешение за придобиване на дялове в Duferco и Steel Invest. Още по-рано руският предприемач Олег Дерипаска придоби няколко процента от акциите на General Motors. Руския бизнес активно се глобализира и вече е невъзможно да бъде спрян.

Широко известно е изследването The BRIC's dream, което в май 2006 година компанията Goldman Sachs качи на сайта си. Анализаторите са стигнали до извода, че икономиките на четири страни - Бразилия, Индия, Китай и Русия - към 2050 ще бъдат водещи в света. Най-малкото, БВП на Индия и Китай тогава ще бъде съизмерим с този на САЩ, а икономиките на Бразилия и Русия ще превишат водещите икономики на Стария свят. Във всеки случай се прогнозира, че БВП на човек от населението в Русия ще бъде на равнището на страни като Германия и Италия. Впрочем, да припомним, че това се предвижда да се случи след 50 години.

По мнение на Goldman Sachs, в близкото десетилетие светът трябва да очаква връх в икономическия ръст. При това в основата му ще лежат именно икономическите победи на четирите страни, включително и Русия. А в най-скоро бъдеще тези държави ще отбележат 1/3 дял в глобалната икономика.

Така че сегашните успехи на руските компании зад граница няма да е правилно, ако се разглеждат като свидетелства за нова геополитика на Кремъл. Просто по силата на редица обстоятелства, Русия се оказа в числото на тези, които трябва да догонват, активно да усвояват изгубените пазари и да наваксват изпуснатите по-рано възможности.