"БНБ и всички банки минават под международен надзор" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Основните политически партии се обединиха около идеята България да стартира незабавно процедура по влизане в Единния банков съюз на ЕС. Това ще стане след цялостна международна оценка на дейността на "Банков надзор" в БНБ и на състоянието на българските банки. Партиите не подкрепят и плана на БНБ за проблемната Корпоративна търговска банка. Те са против идеята на БНБ да бъдат изплатени всички депозити в пълен размер вместо само гарантираните по закон 100 000 евро. Това стана ясно след продължилите над четири часа консултации при президента.

Политиците ще инициират законодателни промени, които да засилят контрола и разпределението на отговорностите в сферата на банковия надзор. След присъединяването към единния съюз всички български финансови институции ще бъдат под надзора на ЕЦБ, ще има обща схема за гарантиране на влоговете, както и общ механизъм за оздравяване и рефинансиране на проблемните банки. Досега България отказваше да се присъедини. Един от най-големите противници бе гуверньорът на БНБ Иван Искров, според който "така страната ни ще прехвърли значителен национален суверенитет към Брюксел, без в замяна да получи нещо".
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Главният прокурор намери "удивително съвпадение" в казано от Костов и Цветан Василев", пише в. „24 часа"
Обвинителят опроверга и политика, и банкера: Одитът работи с оригинални досиета, в обвинението - само със заверени копия
Иван Костов остро нападна прокуратурата, обвинявайки я, че е опорочила одита на Корпоративна търговска банка.
Според него обвинението трябвало да напусне територията на КТБ и одиторите да работят 6 месеца, а не 10 дни.
Експремиерът посъветва в интервю за Дарик да бъде питан главният прокурор "какви досиета сте взели и на каква сума са кредитите в тези досиета". Аз подозирам, че сумата ще бъде близка до тези липсващи 3,5 млрд. лв.", смята Костов и обвини прокуратурата, че е действала "върху и заедно с одита и по този начин го е опорочила".
"24 часа" попита Сотир Цацаров какви и колко кредитни досиета на клиенти на КТБ има в прокуратурата и дали обвинението ще напусне банката.
"Казаното от г-н Костов удивително съвпада с едно друго изявление, направено от чужбина", бе лаконичният коментар на Цацаров.
Така на практика обвинител N 1 потвърди подозрението, че банкерът Цветан Василев и политикът Иван Костов защитават обща теза.
Прочети още от в. „24 часа"

„Над 100 дружества разкриха реалните си собственици", пише в. "Капитал Daily"
Над 100 дружества, свързани с офшорни компании, са разкрили кой е действителният им собственик, съобщиха за "Капитал Daily" от Агенцията по вписванията, след като на 1 юли изтече гратисният срок, даден им след последните промени в Закона за офшорките. С него се ограничават от участие в обществени поръчки, приватизационни процедури, концесии и други дейности с обществено значение предприятията, чиито крайни собственици не са известни на институциите. Сред дружествата има такива от сектора на имотите, строителството, търговията, медиите, добивната промишленост, банковата сфера, застраховането.

Занапред данните за действителните собственици на свързаните с тях офшорни компании ще се съхраняват в специален регистър, който няма да е публичен, ако предложението на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС) бъде окончателно гласувано. Освен с разкриване на информацията, за измъкване от ударите на закона се наложи и още една практика, особено видима при дружества, свързвани с Христо Ковачки. През последните месеци няколко от тях пристъпиха към смяна на собственика си, като по този начин напускат островните офшорни зони, а крайният им собственик пак остава неизвестен в удобна дестинация, например в ЕС, която е извън обхвата на закона.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Европейски банков надзор и международен одит на КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Незабавно започване на процедура за присъединяване на България към Единния банков надзор на Европейския съюз и провеждане на международен одит на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това са две от решенията, по които политическите сили са постигнали консенсус по време на четиричасовото заседание при президента Росен Плевнелиев в понеделник, стана ясно след него от изявлението на държавния глава.

На него присъстваха представители на основните политически сили - БСП, ДПС, ГЕРБ, управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов, премиерът Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов. Основна тема на разговорите беше финансовата стабилност на страната. Постигнато е и съгласие за актуализация на бюджета с вдигане на тавана на дълга, който има право да емитира правителството, и увеличване на дефицита до 3% от БВП. Целта е осигуряване на плавен преход и подсигуряване работата на служебното правителство. Ще има и актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Министър Чобанов покрива дефицита на НЗОК с 225 млн. лв." четем на първа страница във в. "Монитор"
Финансовият министър Петър Чобанов намери 225 млн. лева за покриване на дефицита на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Сумата може да се осигури за сметка на намаляване разходите на министерствата. Това става ясно от писмо на министър Чобанов до здравния му колега д-р Таня Андреева. От финансовото министерство обаче препоръчват да се вземат спешни мерки за
подобряване на контрола върху разходите
Здравният министър д-р Андреева на свой ред изпратила писмо до Надзорния съвет на НЗОК с искане за преработване на законопроекта за промени в бюджета й, като се посочва, че те трябва да се съобразят с препоръките на финансовото министерство.
Надзорниците обаче скочиха срещу предоставените средства и се събраха на извънредно заседание вчера. „Сумата не ни удовлетворява. Категорично не сме съгласни с предлаганите 225 млн. лв. от финансовия министър Чобанов. Тези пари няма да стигнат до края на годината, затова настояваме за 328 млн. лв., колкото и поиска надзорът на касата чрез министерството на здравеопазването", коментира за „Монитор" председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Без дами на балотажа в БСП", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Челен сблъсък за лидерския пост в БСП ще срещне икономическия министър Драгомир Стойнев и шефа на парламента Михаил Миков на балотаж по време на конгреса на социалистите. Това прогнозираха неофициално пред "Стандарт" високопоставени източници на "Позитано" 20. Членове на Изпълнителното бюро потвърдиха, че през уикенда край морето се е провела неформална среща на висши червени функционери. Предварителните сондажи сред делегатите на заседанието на 48-мия конгрес на БСП показвали, че с най-големи шансове за поста на соцлидера Сергей Станишев е Стойнев. Сред апарата на "Позитано" 20 обаче битува мнението, че Миков е по-добрият вариант за председател на партията. Самият Станишев все още не е посочил официално за кого от кандидатите ще агитира. Но е голяма вероятността да избере Миков, въпреки че посочи Стойнев за нов зам.-председател", отбелязаха многозначително запознати. Червените фурии Мая Манолова и Корнелия Нинова стартираха една след друга активна кампания в интернет с платформи за визията на БСП.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Свидетелите по аферата КТБ искали "да им олекне на душата"", пише в. "Сега"
Липсващите 206 млн. лв. от трезора били прехвърлени като задължение на "Бромак" с фалшив протокол.
Двамата свидетели на прокуратурата по делото за Корпоративна търговска банка (КТБ) Бисер Лазов и Теодора Танева не са посочили защо са решили да свидетелстват срещу доскорошния си работодател и мажоритарен собственик на банката Цветан Василев. Единственото обяснение на Лазов е, че решил да разкаже какво се е случвало, за му "олекне на душата". Това разказаха пред "Сега" запознати с разследването. Мъжът е научил от самия Цветан Василев за липсата на 206 млн. лв. от трезора на КТБ. Според показанията му банкерът обещал да "оправи работата". Танева пък разказала, че разбрала за ситуацията от главната счетоводителка и обвиняема по делото Мария Димова. Дамата свидетелства, че Димова й дошла на гости малко преди квесторите на централната банка да влязат в КТБ и й разказала, че с трезора има проблем. Димова категорично отрекла за посещението.

Двамата основни свидетели на прокуратурата са доскорошни съратници на Василев. Танева е сред управляващите на Технологичен център "Институт по микроелектроника", свързан с КТБ, и в момента обявен в несъстоятелност. Лазов пък е в съвета на директорите на дружеството "Мел финанс", където е вписан и Цветан Василев.
Прочети още от в. "Сега"

"Стоян Александров: Проблемът в КТБ са депозитите, а не раздадените кредити" пише в. „Труд"
- Господин Александров, според вас кой носи най-голямата отговорност за случилото се с КТБ?
- Това е много деликатна тема и не би трябвало аз като бивш банкер да я коментирам. Има си органи, които да установят какво точно се е случвало в банката и кой е отговорен.
- Добре, но възможно ли е според вас да липсват кредитни досиета за раздадени 3,5 млрд. лв.?
- Не е възможно, разбира се. Може в последните дни преди банковата проверка да са пипани досиета и да липсва нещо от тях. Защото формулировката в изказването на гуверньора Иван Искров е такава. Той не казва, че липсват досиетата, а че липсват документи. Трябва да се види кои са тези документи и дали липсата им пречи да се възстанови досието. Защото договорът за кредит безспорно съществува, той няма как да изчезне. Най-малкото в Търговския регистър може да има учредена ипотека за този кредит, откъдето също може да се възстановят много неща. Може да е в регистъра на особените залози. Пратен е и в Централния кредитен регистър. Но не знам какво точно липсва и не искам да гадая.
Одиторите всъщност винаги имат уклончиви формулировки, казвайки, че не могат да имат категорично становище за състоянието на кредитите за кредитен портфейл от 3,5 млрд. лв. Защото казват, че 2 млрд. лв. кредити са изрядни, а общият кредитен портфейл на банката е 5,5 млрд. лв.
Прочети още от в. „Труд"

"Емигрантите изпратиха рекордна сума пари", четем във в. "Монитор"
Рекордна сума пари са изпратили през май българските емигранти, показват последните данни на БНБ. Според тях трансферите на постоянно живеещите в чужбина българи към близките и роднините им у нас възлизат на 85,2 млн. евро, което е най-високата сума от началото на годината досега. Това прави по 2,7 млн. евро средно на ден.
Общо за първите пет месеца на годината емигрантите са изпратили 369,3 млн. евро. В сравнение със същия период на миналата година
трансферите са нараснали с едва 300 хил. евро
Със сигурност сумата, която емигрантите са пратили у нас, е доста по-голяма от отчитаната от БНБ, тъй като в нея не се включват донесените пари на ръка, както и тези, получени чрез системите за парични преводи.
Сравнение с данните на БНБ за преките инвестиции у нас показва, че емигрантските пари надхвърлят директните капиталовложения със 137 млн. евро. За първите пет месеца на годината преките инвестиции възлизат на 232 млн. евро нето. В сравнение със същия период на миналата година БНБ отчита намаление от нетните инвестиции със 147 млн. евро.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Георги Ангелов: Съберат ли над 50% от "онези" 3,5 млрд. лв., държавата ще си върне парите", пише в. „24 часа"
Планът на БНБ как да се постъпи по "случая КТБ" е да бъде отнет лицензът на КТБ, банката да бъде обявена в несъстоятелност, а всички депозити и сметки на граждани и фирми, с изключение на сметките на мажоритарния собственик Цветан Василев, да бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България", която да бъде одържавена.
Ето коментарите на Георги Ангелов, старши икономист от институт "Отворено общество", на финансиста Емил Хърсев, на бившия подуправител на БНБ Емилия Миланова и на Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч".
Георги Ангелов: Съберат ли над 50% от "онези" 3,5 млрд. лв.,
държавата ще си върне парите
Дали да се покрият само 100 хиляди евро на вложителите в КТБ, колкото е по директива, или да се покрият пълните влогове на онези вложители, които не са свързани с акционера?
Тук има два подхода. Единият е да кажем - дават му се 100 хиляди евро и губи останалите пари. Такъв подход беше приложен в Кипър, но има много голяма вероятност да пренесе зараза към цялата банкова системе, както се случи там. Тогава там наложиха капиталов контрол и банкова ваканция, които продължават вече цяла година. Или, ако се наложат загуби за вложители, това ще изисква много големи ресурси, за да се пази стабилността на останалата част от банковата система. Вярно, този вариант е малко по-евтин, но пък рискува банковата система.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Над 100 фирми за скрап блокираха границата", пише в. "Стандарт"
Пет камиона на фирми за скрап блокираха движението към Турция на ГКПП Капитан Андреево около 14 ч вчера. До блокадата се стигна, след като от сутринта поне 100 представители на фирми от бранша излязоха на протест край границата срещу новите правила за събиране на скрап от черни и цветни метали, които влязоха в сила от вчера. Близо 600 хил. българи ще останат без работа, ако промените в Закона за управление на отпадъците не бъдат отменени, предупредиха от бранша. Според измененията, граждани вече не могат да предават скрап срещу заплащане, а може да оставят старите си печки и бойлери на общински площадки, и то без заплащане. Скрап ще могат да предават само фирми, а разплащането ще става само по банков път. Това ще намали обема на предаваното старо желязо, опасяват се фирмите за приемане на скрап. Затова границата ще бъде блокирана безсрочно за всички превозни средства, заканиха се протестиращите. Към 16,30 ч те пуснаха малка част леки коли и автобуси да преминат браздата. Зам. областният на Хасково Иван Станчев се опита да ги убеди да отложат блокадата за сряда, когато е заседанието на МС, но без успех.
Законът е недомислица, тъй като повечето общини нямат изградени площадки са скрап, твърдят фирмаджиите. Промените ще доведат до фалити, тъй като над 70% от фирмите изкупуват скрап именно от физически лица.
Прочети още от в. "Стандарт"