Първите признаци на слабо възстановяване може да се очакват през следващата година, смята анализаторът Петер Брезничек, съобщи БТА.

Ръководителят на отдела за икономически и финансови анализи на Райфайзенбанк е направил прогнозата в лекция в Центъра за европейски проучвания на Сити юнивърсити в Ню Йорк.

Според него през 2009 г. брутният вътрешен продукт в много страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се свие повече от този в Западна Европа, защото неговият ръст в предходните години е бил силно зависим от растежа в тези държави.

Брезинчек вижда три основни причини за кризата в ЦИЕ - страните от региона са силно зависими от износа си към западните икономики, от големият ръст на чуждестранни инвестиции от държавите от ЕС и от кредитния бум и износа на парична маса, което пък увеличава дефицита по текущите им сметки.

Големите успехи в миналото стават причина за големи проблеми сега, счита Брезинчек, според когото икономиките от ЦИЕ са изправени пред бързо намаляване на брутния им вътрешен продукт, поскъпване на кредитите както за бизнеса, така и за населението и високи фискални разходи.

Макар и много различни като цяло, може да се прогнозира, че икономиките в региона ще достигнат дъното на кризата през есента на тази година, при спад от средно 5% на БВП.

Според Брезинчек  капиталовите потоци към държавите ще намалеят около пет пъти - от 158 млрд. долара през 2008 до 30 млрд. през 2009 г.

Той счита, че бързото нарастване на заплатите в нашите страни през последните години от средно 20% допълнително усложнява положението.

Той смята, че е наложително да има корекция на възнагражденията или по линията на девалвация на местните валути или по пътя на намаляване на разходите за заплати.

Първите признаци на слабо възстановяване може да се очакват през следващата година, със среден ръст от един процент, като темпото на растежа ще се увеличи до 2% през 2011 г.

Брезинчек предвижда, че стабилизиране на икономическия растеж до нивата отпреди кризата може да има едва след 2012 г., когато страните от ЦИЕ ще изпреварят растежа на тези от Западна Европа със средно 2%.

Но е необходимо да се намали дефицитът по текущите сметки и бюджетния дефицит до целевото ниво от 3% чрез съкращаване на обществените разходи, за да се гарантира фискалната стабилност и бъдещият растеж, веднага след като икономиките започнат да се възстановяват.

Според него растежът на размера на кредитите е изпреварил този на производителността, което е основният дисбаланс в страните от ЦИЕ, като коригирането му под натиска на кризата ще позволи сравнително бързо подновяване на растежа.

Брезинчек смята, че всички местни валути на страните от региона са в благоприятно положение спрямо еврото, което е гаранция за недопускането на финансови и икономически диспропорции в близко бъдеще.

Като цяло, въпреки бързият ръст на догонване на страните от Западна Европа, държавите от региона на ЦИЕ все още изостават твърде много и ето защо интеграцията на тези страни в ЕС е ключова за процеса на догонване.

"Сполучливият изход от кризата за тях ще зависи на първо място от темповете на растеж на икономиките на страните от ЕС, на второ - от собствената им способност да преориентират политиките си и на трето - да мотивират намаляване на кредитирането за сметка на увеличаване на спестяванията".

По отношение на България Петер Брезинчек смята, че фиксираният валутен курс и системата на валутен борд имат положително влияние за икономиката ни, но страната ни не е готова за влизане в еврозоната.

Според него страната ни неизбежно ще поиска и получи помощ от МВФ през третото тримесечие на годината.

Той счита, че следващото правителство ще даде ясно послание за стриктна монетарна политика и запазване на валутния борд: "Всеки опит за противното би бил равен на катастрофа."

Във връзка с шансовете ни за влизане в еврозоната, Брезинчек каза, че страната ни не е поставяла конкретни срокове, а и Европейската централна банка е скептична за сегашните ни възможности да приемем еврото.