Те въртят милиарди и почти не са регулирани. Но дали тъкмо хедж фондовете нямат връзка със световната финансова криза? Да, според д-р Герхард Шик от зелените, който публикува в „Шпигел" следната статия за дебат.

Инвеститори и трейдъри трябва да понасят доста тежести през последните дни. Курсовете са се разиграли и подобни турбуленции не сме виждали от 11 септември. Само през „черния понеделник" германският индекс Dax загуби пазарна стойност от над 60 млрд. евро. Това финансово земетресение разклаща акциите даже на стабилните компании. В средата на всичко това са хедж фондовете.

Тези фондове вече са достатъчно силни, за да могат да разбудят криза, силна като сегашната. Всяка провинциална спестовна каса се контролира далеч по-сериозно, отколкото тези милиардни фондове. Само че правителствата не искат да погледнат към тази централна причина на кризата.

Където има голям риск, има и печалба. Този основен закон бе използван от хедж фондовете, за да извлекат максималните си печалби, например с кредитни рискове. Те имат централна роля в опасната игра с т.нар. структурирани финансови продукти.

Банките не вкарват току така кредитни взимания в балансите си, защото те трябва да ги гарантират със скъпия собствен капитал. Затова банките преформатират кредитите в продукти, които могат да се търгуват. В тези пакети се съдържат - както вече знаем - много лоши кредити. Да се приготви от това ценни книжа с висок рейтинг е възможно само тогава, когато някой носи най-рисковите траншове от тези пакети.

Тук в играта се намесват хедж фондовете. За разлика от банките, те въобще не се регулират и затова могат да се занимават с опасни и високодоходни сделки. Тоест пазарът за високорискови продукти може да възникне само тогава, когато хедж фондовете се ангажират с екстремално спекулативните финансови продукти. Ако хедж фондовете се контролираха само с частица от контрола, оказван върху банките, то подобни пазари нямаше да възникват.

Тъй като върху хедж фондовете не се оказва никакъв надзор, остава неясно къде се намират рисковете. Главният финансов надзорник на Германия Йохен Санио ги окачестви като „черните дупки на финансовата система". Тези черни дупки привличат рисковете като магнит. Контрольорите на финансовия пазар навсякъде по света отдавна изгубиха дирята на рисковете в капиталовия пазар.

Единствената последица от това е, че дупките трябва да се запушат и хедж фондовете, както и другите нерегулирани финансови актьори, трябва да се надзирават дотам, че винаги да е ясно къде са скрити рисковете. Даже ако върху хедж фондовете бе наложена само малка регулация и те бяха принудени да осигуряват разумно своите сделки, то те щяха да излязат от жонглирането с кредитни пакети.

Обаче регулацията липсваше и хедж фондовете повлякоха надолу по течението и някои други участници на пазара след себе си - между другите целевите фондове на обществени и частни банки. По този начин утвърдени кредитни институти като средната банка IKB и саксонската регионална банка понесоха милиардни загуби. За това сега данъкоплатците в Саксония са принудени да плащат, тъй като в бюджета на провинцията бяха поети € 2,75 млрд.

Хедж фондовете носят отговорността за кризата на финансовите пазари и по друга линия. В отделни пазари те имат или са имали изключително висок пазарен дял, например на пазара на кредитни деривати до 60%. Когато фондовете попадат под натиск, те трябва много бързо да продадат много на брой акции. Това също срива курса и дърпа пазарите надолу.

Не е изненадващо, че хедж фонда на инвестиционната банка Bear Stearns породи сътресенията на миналото лято. Защото с навременното си изтегляне от тези сегменти на пазара много от хедж фондовете можеха да ограничат загубите си. Само че засегнатите пазари стават неликвидни, а рефинансирането на досега безпроблемно търгуваните книжа се прекратява. Банките, които бяха заложили на рефинансиране, трябваше да предприемат големи корекции на стойността.

И най-накрая хедж фондовете изиграха своята роля като кредитополучатели от банките. За да повишат печалбата си, хедж фондовете не спекулираха само със свои пари, те също така взеха известни заеми. Ако са спечелили повече, отколкото струва кредита, добре. В такъв случай банковите кредити работят като лост и водят до още по-голяма възвращаемост - в другия случай загуби.

Опасното е, че ценните книжа, дадени на баките като гаранция, могат да бъдат обещани и на друг инвеститор, тъй като механизъм на изравняване между паричните къщи няма. Затова е необходим международен кредитен регистър, за да знаят всички пазарни играчи къде се намират в момента. Освен това банките трябва да осигуряват кредитите, отпускани на хедж фондовете, с повече собствен капитал, отколкото отпусканите на предприятията кредити.

За да може да се предскаже едно земетресение с горе-долу достатъчна точност, необходими са прецизни сеизмографи. По същия начин за предвиждане и контрол на финансовите сътресения се нуждаем от по-добри инструменти. Надзорни органи с право на намеса и формиращи визия за ситуацията, кредитен регистър, действени правила при отпускането на кредити на хедж фондовете ще са огромна крачка напред. Сегашната криза прави ясно колко скъпо излиза, щом тази крачка не се предприема.