В разгара на лятото тройната управляваща коалиция се активизира. След поредица от со­циални вълнения и социално напрежение БСП не издържа и набързо реши, че трябва да дейст­ва, да направи нещо. Нещо, с което да покаже, че социа­лис­тите не стоят със скръс­те­ни ръце. Това нещо трябваше да бъде нещо радикално. И какво по-радикално от данъчно преформатиране. Генерално, със замах, а не частично, не символично (звучи познато!). И ре­ши: Въвежда плосък данък от 10%. Партията решава, а техническите изпълни­те­ли трябва да направят необходимите смет­ки. И тези сметки трябва да бъдат такива, че да оправдаят напълно взетото ре­шение. Такава е десетилетната партийна тра­ди­ция: първо решението, после смет­ки­те. А традицията трябва да се спазва.

Мо­тивировка за при­ла­га­нето на плосък данък е необходимостта от улесня­ва­не на Министерството на фи­нансите, което иначе (при нормална структура на данъчните ставки) не съумява да си събере данъците. Оттам нататък, някак естест­ве­но, у нас  се наложи свързването му с ниско данъчно облагане (в Исландия, която е единствената неизточноевропей­ска страна, прилагаща плосък данък, той е 35%!) - колкото по-ниско, толкова по-добре. Предвиденият у нас плосък данък е най-ниският в света. Последствията ще ги видим после, след година например.

Таблица 1

България 2002-2006:
Планирани и отчетени приходи в Републиканския бюджет

 

Планирани приходи

(млн.лв)

Отчетени приходи

(млн.лв)

Превишение на отчетени над планираните приходи

(%)

1

2

3 = 2 / 1

2002

6982

7289

4,4

2003

7660

8442

10,2

2004

9053

10187

12,5

2005

10432

11751

12,6

2006

12289

13521

10,0

Идеята за заиграване с данъчните ставки се свързва най-вече с разбирането, че човек по начало е склонен да плаща данъци, но високите ставки го принуждават да крие доходите си. Следователно, намаляването на данъчните ставки ще доведе (води?!) до повишаване на постъпленията в РБ. Какво по-сигурно доказателство от данните (Таблица 1) - постъпленията в РБ у нас ежегодно се увеличават и се преизпълняват чувствително спрямо предвидените в Закона за държавния бюджет, а за целия този период данъчните ставки намаляват. В числата от колона 3 на таб­ли­цата трябва да се съдържа и приноса на добрата данъчна воля на данъко­плат­ците, омилостени от намаляващото данъчно облагане. Да се припише обаче цялото превишение на добрата данъчна воля е прекалено.

Абсолютният размер на приходите в държавния бюджет (Републиканския бюджет - РБ) е следствие основно от три фактора: (1) Икономическа активност - по-високата икономическа активност (респ. по-високият БВП като обобщаващ неин измерител) увеличава приходната част на РБ; (2) Събираемост на приходите. Тук най-общо могат да се включат последствията от действието на институцио­нал­ни и структурни фактори. По-добрата институционална организация не позволява отклоняване на средства от РБ чрез прикриване на заработени доходи; (3) Данъчни ставки - тук е спорният момент. В съответствие с широко известната принципна и логически смислена крива на Лафер (начертана "на коляно" и никога не подложена на емпирично тестване) съществува т.нар. оптимална данъчна ставка, която осигурява максимални данъчни постъпления (не събираемост, а постъпления! Лафер не дискутира събираемостта на данъците, която е институционален проблем!). Ако ставката е по-ниска от оптималната, данъчните постъпления намаляват поради изземване на по-малка част от дохода. Ако ставката е по-висока от оптималната, данъчните постъпления също намаляват, тъй като изземването на непремерено голяма част от дохода обезсърчава икономическите агенти и подтиска икономическата активност.

            Таблица 2

България 2002-2006: Прогнозиран и отчетен БВП

 

Прогнозиран БВП

(млн.лв)

Отчетен БВП

(млн.лв)

Превишение на отчетения над прогнозирания БВП

(%)

1

2

3 = 2 / 1

2002

30783

32402

5,3

2003

35286

34628

-1,9

2004

37983

38823

2,2

2005

41343

42797

3,5

2006

45615

49091

7,6

В Таблица 2 е представено различието между прогнозирания при съста­вя­не­то на РБ БВП, от една страна, и реално отчетения БВП, от друга. Разли­чията не са мал­ко и не са малки. Те се дължат на грешки при прогнозирането на основни мак­ро­икономически индикатори, най-вече на инфлацията (респ. дефлатора на БВП). По-ниската прогнозирана инфлация намалява номиналната величина на БВП и об­лек­чава изпълнението на приходната част на РБ. При една и съща данъчна ставка, от една страна, и при неизменна събираемост на приходите, от друга, корекцията в БВП би следвало да се отрази на абсолютната част на приходите в РБ в същия раз­мер, т.е. делът на приходите от БВП би следвало да не се променя.

Проблематична е оценката на влиянието на институционалните и струк­тур­ни фактори. Безспорно има подобрение на цялостната организация по събирането на данъчните приходи (на сайта на МФ може да се намери обширна Програма за повишаване на събираемостта на приходите в държавния бюджет). Данъчнооблагаемата структура се променя (например все по-голяма част от населението превключва към по-високодоходна група), по-високите акцизи също въздействат. Без третиране на техническата проблематика и съобразявайки се с подчертаната консервативност и склонност на МФ да подценява влиянието на институцио­нал­ни­те и структурни фактори, с относително приемлива  точност може да се приеме, че последните дават своя средногодишен принос за разглеждания период в рамките на 5% (евристична оценка).

Таблица 3

България 2002-2006: Разлагане на преизпълнението на приходната част от Републиканския бюджет

 

От различието между прогнозиран и отчетен БВП
(колона 3, Таблица 2)

От институциони и структурни фактори

Резидиум

Общо преизпълнение на предвидените постъпления

(колона 3, Таблица 1)

1

2

3

4

2002

5,3

5,0

-5,6

4,4

2003

-1,9

5,0

7,0

10,2

2004

2,2

5,0

4,8

12,5

2005

3,5

5,0

3,6

12,6

2006

7,6

5,0

-2,6

10,0

При уточнените параметри, в Таблица 3 са пресметнати факторните влияния за наблюдаваното превишение. В колона 3 на таблица 3 е представен резидиума, който включва всички неидентифицирани факторни влияния, вкл. по-добрата данъчна воля. Тенденцията не е успокояваща и най-вероятно е тя да се задълбочи. Основанията да се счита, че българската икономика се намира на десния склон на кривата на Лафер са неоснователни. Възможността да се балансира РБ при плосък данък от 10% е най-вече в залагането на нереалистични предвиждания за инфлация­та, които да оправдаят по-ниския размер на предвидените данъчни постъп­ле­ния.

 А какво ще стане в бъдеще? Колко ще издържи плоският данък от 10%, включително и в контекста на европейската перспектива? Ще се облагодетелстват високодоходните групи от населението за сметка на по-нискодоходните. Странно е и е парадокс, че именно социалистическа партия предприема подобна стъпка. А за инвеститорите е в сила ем­пиричната истина: Ико­номическите агенти оценяват позитивно не отделни управ­лен­ски действия, а устой­чивостта и предвидимостта на со­циално-икономическата система в цялост.

Партийният ентусиазъм и преповдигнатост са лоши държавни съветници!