Независимо че хората прибягват до тютюна от столетия, производството на цигари започва едва през 19 -ти век. От тогава тютюнопушенето нараства в огромни мащаби. Според Световната здравна организация в края на 20-и и началото на 21 век в света има над 1,2 милиарда пушачи или около 1/3 от цялото население над 15 години. Прогнозата до 2025 г. споменава за впечатляващата цифра от 1,6 милиарда души. Това съобразно с последните тенденции, ще бъде съпроводено с намаляване на потреблението на цигари в развитите страни и обратно с нарастване или запазване потреблението макар и с по-бавни темпове в развиващите се и слаборазвитите страни.

Производството и продажбите на цигари от своя страна е свързано със сериозни икономически интереси, както от страна на държавите и техните правителства, така също и на производители, дистрибутори, търговци на едро и дребно в световен и регионален мащаб. И не на последно място на нелегалните търговци и контрабандисти на тютюневи изделия.
С течение на времето обаче, започват все по-ясно да се открояват отрицателните последици от тютюневия дим и набъбването на разходите за лечение и здравеопазване. И тук в зависимост от това от коя страна на "барикадата" се намира съответната институция или общност, при сблъсъка на интереси могат да се разграничат твърде разнопосочни мнения, както по механизмите на ценообразуването, така и по отношение борбата против тютюнопушенето. В позициите относно хармонизирането на акцизите в рамките на Европейската икономическа общност, също се откроявят съществени различия.

Данъчната политика в ЕС

С Решение на Съвета на ЕС от 1970 г. се въвежда системата на собствените ресурси, чрез която се финансира общият бюджет на общността. Един от тези собствени ресурси са вноските по ДДС от държавите членки, изчислени на база хармонизирана основа на ДДС. А тази хармонизирана основа естествено включва, освен всичко останало и акцизите.
Според Директива 92/79/ЕИО, от 1992 г. минималният акциз за цигарите в страните членки на ЕС, е 60 евро за 1000 къса (или 2.35 лв. на кутия цигари в България), а според Директива 2002/10/ЕЕС - 64 евро на 1000 къса. В тази връзка, Дан Вит - президент на Международния център по данъци и инвестиции (ITIC), изказва мнение, че е на лице остра нужда от по-рационален подход при определяне на акцизната политика и особено за цигарите в разширена Европа. "Ние вярваме, че присъединяващите се страни се нуждаят от по-продължителен период за адаптация отколкото е сега и че скоростта, с която от тях се изисква да достигнат нивата на акциза в ЕС, трябва да се обвърже с покупателната способност на консуматорите". Освен това, според (ITIC), покачването на цените и акцизите в едни страни, при незадължителни условия за съседни страни, е възможно наистина да засили контрабандата.

Саймън Еванс, завеждащ връзки с обществеността на Импириъл Табако Груп отбелязва: "Цигарите, които обикновено са по-скъпи в присъединяващите се страни, ще станат още по-скъпи в сравнение с останалата част на ЕС, имайки пред вид покупателната способност. Ние сме загрижени, че това само ще увеличи контрабандата и смятаме, че способностите на присъединяващите се страни да поемат такива данъчни задължения, трябва да се наблюдават много внимателно."
Според експерти от Световната банка, контрабандата зависи в по-голяма степен от нивото на корупция, отколкото от цената. Контрабандата от друга страна служи на компаниите производители да разширяват пазарните си ниши в нови страни и по този начин да съхраняват мащабите на производството си, поради факта, че като по-евтини навлизат и в бедните страни. И не случайно с отварянето на икономиките, бедните страни, а и не само те, завишават нивото на тютюнопушене в противовес на високоразвитите. И колкото корупцията е на по-високо ниво, толкова и контрабандата е по-мащабна. В страните, където цените са много високи: Норвегия, Швеция, Обединено кралство, Дания нямат толкова голям проблем с контрабандата.

Съобразявайки се с новоприетите членки ЕС отпуска т.н. преходен или адаптационен период, като за Чехия и Словения той е 31.12.2007; за Унгария Полша и Словакия - 31.12.2008; за Естония, Литва и Латвия 31.12.2009 г. Преговорната позиция на България по Глава 10 "Данъчна политика" е депозирана в Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към ЕС на 30.04.2001 година. Така България приема ангажимента изцяло да прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на данъчното облагане към датата на присъединяване. Глава "Данъчна политика" е временно затворена на 10.07.2002 г. при следните договорености:

  • преходен период от 3 години за достигане на минималните нива на акциза върху цигарите, не по-късно от 01.01.2010 г.; 
  • до края на 2003 г да увеличи размера на акциза: за цигарите с филтър от 43.3 % на 48.7 % (но не по-малко от 37 лева за 1000 къса) от продажната цена на най-продаваната марка цигари;
  • до края на 2006 г. да увеличи размера на акциза за цигарите от 48.7 % на 52.3 % (но не по-малко от 50 лева за1000 къса или 1 лв. на пакет от 20 къса) от цената на най-продаваната марка цигари.

С новото изискване на Директива 2002/10/ЕЕС за минимален акциз от 64 евро на 1000 къса, считано от януари 2006 г. ситуацията вече се променя и през 2002 г. България отправя ново искане за 5-годишен преходен период, като представя вариант за постепенно повишаване на акцизните ставки - в началото на 2004, 2006, 2008, 2010 и 2012 година. Искането се аргументира в документ с допълнителна информация по Преговорната позиция по Глава 10 "Данъчна политика".

В този документ (CONF-BG 22/01), се посочва: "Рязко повишаване на цените на цигарите би довело и до значително увеличаване на дела на нелегалната търговия на тези стоки, като ще се избягва плащането на дължимите акцизи (а вероятно и плащането на други данъци и такси). Така, ако повишаването на акцизите на тези стоки се извърши в кратък времеви период, това най- вероятно ще доведе до рязко нарастване на сивата част от този сектор на икономиката." И по-нататък: "В резултат от увеличаването на акцизите, възможностите за пренасочване на търсенето към по-евтините марки цигари ще бъдат ограничени, поради много по-голямото увеличение в цените на по-ниските класове цигари (около 8,5 пъти е увеличението на продажната цена при тях). Много е вероятно някои от тях да отпаднат от пазара, като бъдат изместени от марки от средния клас."

По данни на европейската статистика (Statistic in Focus), за 2002 г. брутният годишен доход на работещия в сферата на индустрията и услугите в България, е 1470 евро, т. е. както винаги най-нисък от всички страни в Европа. Следва Румъния с 1687 евро, като най-високи са в Дания - 37879 евро и Норвегия - 37940 евро. С прилагане на т.н. паритет на покупателната способност (ППС) и елиминиране на ценовите различия, нещата изобщо не се променят и отново България е на последно място с 3628 условни единици евро, следвана по бедност от Румъния с 4100 единици евро. (Изт. Statistics in Focus 12/2005,Eurostat, Luxembourg, October 2005.)

Как стоят нещата в САЩ

където през последните години се наблюдава масово намаляване и отказване от тютюнопушенето. Дали за това причината е в нарастване на акцизите, федералните и щатските такси и крайните продажни цени или може би нещата идват от дейността на здравните или пък на други органи и организации в страната?

В разстояние на 10 години (1993-2002) средната цена на пакет цигари в САЩ нараства около 2 пъти, докато в България за 6 години (2001-2006) - 3 пъти. Освен това цената на едро в САЩ е над 60 на сто от цената на дребно, а акцизите - федерални и щатски, взети заедно са по-малко от цената на едро и са едва 22 на сто от крайната продажна цена, далеч от оптималния интервал за общата данъчна тежест.
Струва си да се напомни още, че в САЩ всеки щат има самостоятелна акцизна политика, и че различията в размера на ставките с най-високо и най-ниско ниво превишава 30 пъти, ако се съпоставят двата щата Джорджия и Ню Джърси. Едва ли обаче това е повод за хармонизиране на акцизите между отделните щати, независимо, от честите екскурзии на пушачите , както и нелегалната търговия пред вид значителната ценова разлика.

Какво е равнището в България

До 2006 г. акцизът в страната е средно 52-53 на сто, нещо което е било договорено да се изпълни до края на същата година. За началото на 2006 година обаче фактическият акциз спрямо крайната продажна цена е вече от порядъка на 60-65 на сто, от цената на дребно, като общата данъчна тежест е 75-80 на сто. В отделни случаи е над 80 на сто. В някои от изследванията за определяне на оптималното съотношение на общата данъчна тежест (акциз и другите данъци) на цигарите спрямо крайната продажна цена се посочва интервала от две трети до четири пети, т. е. от 67 на сто до 80 на сто. През първата половина на 2006 г. нещата в България като че ли ще излязат от рамката, т. е. ще преминат 80-те процента, изравнявайки се с Дания с дял на общата данъчна тежест - 81 на сто от цената на дребно и с Англия с най-високо ниво на акцизите - 64.4 на сто. В същото време обаче нека си припомним, че България служи на Евростат при като отправна точка за най-ниските нива на доходи. Но според новото три партийно правителство българинът все още може да носи на данъчни задължения, или може би на контрабанда, а защо не и на корупция, за която бе цитирано опасението на Саймън Еванс и мнението на експертите от Световната банка.

Какво показват данните от неконсолидираните отчети на тютюневите предприятия в страната през първото тримесечие на 2006 г. Съотношението платени данъци (Акциз + ДДС) спрямо постъпленията от клиенти при Пловдив - БТ надхвърля 80-те процента и е 86.58 на сто. Малко по-ниско е при София - БТ - 83.33 на сто. С други думи общата сума на платените данъци спрямо постъпленията от клиенти нараства с над 10 процентни пункта, спрямо същия период на миналата година. При това следва да се има пред вид, че голяма част от реализираните цигари в началото на годината бяха по старите цени. Парадоксът при Благоевград - БТ, би могъл да се обясни, но само отчасти, с голямото количество закупени материали в края на 2005 г. и на тази основа, правото на приспадане на данъчен кредит, което води до намаляване размера на платените данъци в републиканския бюджет. Разбира се само отчасти, защото спадът от 68.44 на сто през 2005 г. на 67.05, поражда доста въпроси. Например: с какви акцизи и ДДС е реализирана продукцията на клиентите през първото тримесечие на 2006 година.

И тъй като резултатите от началото на 2006 г. не могат да представят реалната ситуация, да насочим вниманието си в съотношението на данъчната тежест през последните няколко години, по данни от консолидираните отчети на Булгартабак

Ако се вгледаме по-внимателно в продажбите и паричните потоци в консолидирания отчет на Булгартабак холдинг за 2001 и 2002 г. ще видим, че за периода, когато нетните приходи от продажба на продукция намаляват с 9 на сто спрямо 2001 г. в същото време платените данъци в приход на Републиканския бюджет (Акциз и ДДС) нарастват с 33 на сто. Постъпленията от клиентите нарастват с високи темпове, над 20 на сто годишно, докато производството, респективно нетните приходи от продажби се запазват или дори намаляват. Така при приблизително еднакъв обем продажби приходите в бюджета за 2005 г. спрямо същите за 2002 г. нарастват 166.54 на сто. Другото, което е съществено е, че данъците върху печалбата систематично намаляват и са една твърде несъществена величина, но за ЕС тя не е от значение. Преките данъци са грижа на местното правителство.
2005-та година бе благоприятна за цигареното производство в България и особено за Пловдив - БТ, с постигната рентабилност над 30 на сто спрямо нетните приходи от продажби, макар и не без помощта на продажбата на ненужни дълготрайни активи

Добрите резултати обаче следва да се отдават и на завишеното производство през 4-то тримесечие на 2005 г. с дял около 30 на сто от годишното, валидно за цялата страна по обясними причини. До голяма степен дължащо се на очакваното повишаване на акцизите, респективно цените на дребно от началото на 2006 г. а от там пък и стремеж за презапасяване с продукция по старите цени и акцизи. Последното не може да не се отрази на следващото тримесечие вече с по-високи акцизи и цени. В това отношение спадът на производството в цигарените предприятия и продажбите на дребно, през първото тримесечие на 2006 г. си е абсолютно логично и нормално явление.
От отчетите за 6 месечието на 2006 г. става ясно, че спадът в нетните приходи от продажби спрямо същия период на 2005 г. е малко над 20 на сто, което означава, че второто тримесечие има значително по-голямо производство и продажби спрямо първото тримесечие. При Пловдив -БТ дори има нарастване в продажбите с около 10 на сто. табл. 7. Най-голям е спадът в София - БТ около 30 на сто. И тъй като се предполага, че доходите на софиянци са по-високи от останалите райони на страната, то при тях е възможно нарастването на потреблението на цигари, внесени по легален или контрабанден канал/начин.

В същото време, постъпленията от клиенти бележат ръст от 27 на сто, а внесените данъци в бюджета над 50 на сто, (за Пловдив - БТ над 90 на сто). Това потвърждава световната практика, че и при по-малко производство данъчните приходи растат след покачване на акциза. И ако средно за предприятията съотношението данъци спрямо постъпления от клиенти е 80 на сто, (горната граница от световната практика), то при по-малките предприятия (Пловдив - БТ), средната данъчна тежест е 88 на сто. Това от своя страна поставя въпроса за производствените възможности на цигарените предприятия, за структурни промени, за закриването на по-малките, а от там и съкращаване на персонала. Нещо, което при една приватизация безспорно ще бъде факт.
А това че българинът е на трето място в света по тютюнопушене от 2001 г. насам също си има обяснение. Странното е, че някак изведнъж след 1995 г. от 2025 цигари годишно на 1 пушач, стигнахме до 3407 през 2000-та. И още, защо ли едва на 29 септември 2005 г. стана известно, че българите са несменяеми бронзови медалисти от 2001 г. насам, точно когато в Народното събрание се обсъжда Закона за акцизите, при това за 2006-та година и че всяко трето дете на 16 години в България, вече пуши.