Давос - сцената прилича на „Стани богат". Мениджъри и финансови експерти от целия свят са се стекли на световния икономически форум и правят „световен икономически брейнсторминг". На кръглите маси те анализират проблемите на света през 2008 година. Те представят своите сценарии и решения. Трябва да се отговори на въпросите: кои рискове според вас са най-важни?  Дали това е нарастващото неравенство в света?

Предвид случващото се, проблемът за справедливото разпределение отива на заден план и акцентът пада върху две теми: лошият мениджмънт на актуалната криза, - и липсата на координиран отговор спрямо нея.

Докато борсовите курсове в САЩ и Европа подскачаха, хората, които вземат решения в глобалната икономка и политика, имаха само една тема: кризата. Кредитна, борсова, финансова.

Малцина действително знаят какво предстои оттук нататък. Зад празничните кулиси в Давос прозира безпомощност. За това говорят и много- и разнопосочните предложения за път за изход от кризата.

Кондолиза Райс, която всъщност искаше да говори за идеали и оптимизъм, трябваше да се пренастрои, за да попадне в тона на срещата на върха. В света се засилва чувството, че „глобализацията е нещо, което ни се случва - не нещо, което ние контролираме", казала е външният министър на САЩ. Иначе дежурните изречения са били изречени: „Икономиката на САЩ е устойчива, структурата й здрава. Тя остава движещ мотор на световния икономически ръст".

Обаче настроението на икономистите по време на дискусиите е по-различно. Все по-настойчиво се търси „концерт" и „лидерство". Представител на инвестиционния гигант Blackstone е казал: „Това, което пазарите сега търсят отчаяно, е водачество". Инвеститорът Джордж Сорос дори е поискал „нов шериф" за финансовите пазари, нов надзорен орган.

Обаче коя организация може да изпълни подобна роля? Дали наистина централните банки трябва да дирижират „концерта", както мнозина предлагат? Харвардският макроикономист Лари Самърс е на мнение, че централните банки не могат да отговарят за благосъстоянието. Нобелистът Джозеф Стиглиц: „Вярвам, че централните банки загубиха контрол над системата".

Сорос също критикува централната банка на САЩ, което рядко е правил преди: ФЕД години наред се е придържал към грешна политика на ниски лихви. Многото евтини пари са подтикнали потребителя към неразумно консуматорско поведение. Предишният президент на централната банка Алан Грийнспан „не изглежда добре, като се погледне назад", счита Сорос. Наследникът му Бен Бернанке също трябва да понесе критика, защото ФЕД е „заспал на волана".

Обаче концерт на централните банки засега не може да се чуе, най-малкото защото ЕЦБ не реагира на драстичното понижение на лихвите в САЩ. Жан - Клод Трише намира, че е твърде рано за нещо подобно. Първо трябва да се види какво ще стане с икономическото положение в Еврозоната - там Трише все още разчита на 2% икономически растеж.

В Давос някои финансови мениджъри разкритикуваха това дистанциране - сега била нужна подкрепа за САЩ и Европа. Други пък се изказаха за реформиране на Международния валутен фонд. МВФ трябвало да се преобрази в глобална система за ранно предупреждение. Не са много тези, които вярват в такъв сценарий: „Ще са нужни десетилетия". А и след кризите в Мексико, Азия, Русия всеки път се призоваваше за система за предупреждение, но засега финансовите надзорни органи продължават да работят в национални граници.

Ето с какво са съгласни всички в Давос: повече кооперация между държавите ще е начало за по-лесното овладяване на подобни кризи. И все пак всеки знае, че реалността изглежда по различен начин: например в най-голямата световна икономика, САЩ, биха предпочели да си взимат решенията сами.

Хилари Клинтън пледира за пауза в преговорите за кръга Доха в Световната търговска организация. Чуха се също така остри забележки срещу милиардите инжекции от суверенните фондове в закъсалите инвестиционни банки и в предизборната надпревара се извади аргумента „предпазване от чуждия капитал".

Хенри Кисинджър по време на конференцията при откриването на форума в Давос е изтъкнал, че 2008, когато са президентските избори, не е най-добрата година за изготвянето на дългосрочни стратегии за финансовата политика. Шефът на JP-Morgan визира същото - проблемите били толкова сложни, че не могат да се решат отведнъж.

Някои се опитват да отговорят с оптимизъм. Шефът на RWE се шегува: последните дни са показали, че „много от инвеститорите на капиталовия пазар се оказаха още много млади. Когато някой хукне да бяга, всички тръгват в същата посока след него".

Икономиката на Германия била в добро здраве. Същото е казал шефът на China-Mobile за своята страна. Китайските борси са вързани в глобалната финансова система, но износът ще пострада силно от рецесия в САЩ. „Но за китайската икономика аз съм оптимист".

След което Ванг Джанжоу си тръгва и не остава време за въпроса, дали заради поетия във вторичните ипотеки риск Bank of China е застрашена от огромните обезценки на активи.