Европейската тенденция към по-отворени финансови пазари е разумна перспектива, но свързаните с нея подробности внушават тревога. Директивата MiFID, регулираща единния финансов пазар в Европа, формално бе приета през януари 2006 г, бе публикувана през м. април, а след шестте допълнителни месеца за подготовка на финансовия сектор, за които настоя Председателството на Великобритания в ЕС, се очаква да влезе в сила на 1.XI.2006.

Преди двадесет години Лондонското Сити се управляваше от мрежа, изградена от стари "клубни другари". Бизнесът бе непрозрачен, затворен за странични лица, а за ефективност не можеше и дума да става. Разбираемо е защо "старите момчета" надигнаха гласове, когато през 1986 правителството на Великобритания дерегулира финансовите пазари. Но просперитетът през последвалите две десетилетия направи ясно, че по-отворените и ефективни пазари след "Големия Взрив" на въпросната година значително са подпомогнали Лондонското Сити в неговите функции на глобален финансов мотор.

Днес очаквания за промени дори по-големи от "Големия Взрив" витаят сред европейските финансови среди. Директивата за пазари при финансовите инструменти MiFID е крайъгълен камък на плана на Европейския съюз да създаде единeн пазар на финансови услуги, в който пазар на теория всички фирми ще могат да правят бизнес без оглед на държавните граници. Тази съблазнителна визия обещава облагодетелстване на множество хора. Но MiFID ще проработи само ако националните регулиращи органи се сближат, а финансовите фирми се подготвят за новите условия. В настоящия момент все още има твърде малко белези, че някое от двете се осъществява.

Предвидена да влезе в ефективно действие от Ноември 2007 г., директивата ще повлияе върху инвестиционни банки, брокери, обменители, на практика върху всички финансови институции в обединена Европа. Като си поставя задачата да направи за финансовите пазари това, което единният пазар прави за физическите стоки, MiFID ще хармонизира търговията с ценни книжа, ще предпазва инвеститорите, ще демонополизира фондовата борса и ще подпомага фирмите да оперират свободно в ЕС. Въпреки, че ефектите от MiFID могат да се окажат по-дълбоки от ефектите от "Големия Взрив", те ще бъдат много по-постепенни.

Не всички ще бъдат облагодетелствани. Някои финансови фирми, прицелили се в средния сегмент на пазара, ще срещнат трудности при конкуренция с големите инвестиционни банки, предлагащи търговия с ценни книжа на различните видове финансови активи (stock, bonds, cash). Това трябва да се приветства: конкурентните загуби са печалба за клиентите. MiFID ще насърчава конкуренцията, прозрачността и най-вече - ще понижи цените в търговията с ценни книжа. Целта си заслужава.

Целта си заслужава - но не на всяка цена. Недоволството от страна на професионалистите е нещо повече от заядливост поради очаквана загуба на техните неотменни досега права. Изливащите се като пороен дъжд върху върху европейските финансови центрове директиви от Брюксел вече доведоха до "свръхрегулационна" умора. В борбата си за наредби, които са политически приемливи за цяла Европа, Европейският Съюз формулира многословен документ, който остави частните фирми опипом да търсят посоката си за развитие, само месеци преди MiFID да влезе в действие.

Технологичните консултанти потриват ръце, предвкусвайки голямото парче от тортата, което ще им се падне, когато клиентите ще зависят от техните услуги. Изискват се финансови компютърни системи за комуникация през границите, пазарите, многообразните форми на ценни книжа.