"Дете в семейство сваля данъците" е заглавиe от в. "Труд"
Българите, които имат деца, да плащат по-ниски данъци от догодина, предвижда нова идея на кабинета "Орешарски".
Годишната данъчна основа за подоходното облагане на родителите ще се намалява със сума в зависимост от броя на децата в семейството. Още не е уточнено каква ще е тя и дали ще е за всички или само за многодетните семейства.
Предвижда се да отпадне сегашната форма на семейно облагане - при покупка на жилище с кредит данъчната основа да се намали с размера на платените лихви.
В същото време правителството се отказа да вдига минималната работна заплата от 1 октомври. Това ще стане, но догодина.
Нова форма на семейно подоходно облагане възнамерява да предложи кабинетът "Орешарски" от 1 януари 2014 г., научи "Труд". Идеята е сегашното облекчение при покупка на жилище с кредит да се отмени, а на негово място да се въведе схема, при която годишната данъчна основа на родителите ще се намалява със сума в зависимост от броя на децата в семейството.
Прочети още от в. "Труд"

"300 млн. лв. за връщане на зелените централи", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Около 300 млн. лв. по оценка на бранша в момента са обект на спор между производителите на възобновяема енергия (ВЕИ), електроразпределителните предприятия (ЕРП), НЕК и ЕСО. Сумата се формира, след като преди година беше въведена такса достъп, която фотоволтаичните, вятърните и малките хидроелектрически централи започнаха да плащат по решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Три месеца след като излезе окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС), обявяващо таксата за незаконна, не само че голямата част от зелените централи продължават да я плащат, но дори и онези централи, за които съдът вече се е произнесъл и не я плащат, не са наясно кога и дали изобщо ЕРП-тата ще им върнат някога събраните вече пари.

Държавата засега е пас, тъй като в крайна сметка тези пари трябва да бъдат върнати от нея, а това не се връзва с опитите за постоянно намаление на цените на електроенергията.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Чуждите инвестиции се стопиха с 1/3 за година" е водещo заглавиe на в. "Сега"
С 1/3 намаляват преките чуждестранни инвестиции в България на годишна база. Това показват данните на БНБ, публикувани вчера. Вложенията у нас се стопяват до 802.5 млн. евро за периода януари-юли 2013 г. спрямо 1.198 млрд. евро за същия период на миналата година. Но и миналогодишните инвестиции са далеч от бума преди кризата, когато бяха отчетени рекордни нива, основно в сферата на недвижимите имоти. За периода януари-юли 2008 г. в България са постъпили преки чуждестранни инвестиции за 4.032 млрд. евро. Все пак вложенията през юли т.г. се увеличават с над 40% спрямо същия месец на предходната година до 115 млн. евро.

Данните на БНБ показват, че прогнозите за чуждестранните инвестиции в бюджета за 2013 г. стават все по-трудно изпълними. За тази година се очакваше да постъпят 1.73 млрд. евро. Ако темпото се запази, през оставащите 5 месеца би трябвало да бъдат привлечени повече инвестиции, отколкото за първите 7 месеца на годината. От януари до юли спадат и постъпленията от инвестиции на чужденци в недвижими имоти. Миналата година те са били 143.9 млн. евро, докато тази са едва 73.8 млн. евро.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"5000 км пътища плачат за ремонт" четем на първа страница във в. "Монитор"
коло 5000 км от третокласните шосета в страната са в окаяно състояние и спешно се нуждаят от ремонт, какъвто на повечето от тях не е извършван от 25 г. насам. Това е обяснила министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева на соцдепутата и шеф на ресорната парламентарна комисия Димчо Михалевски в отговор на негово писмено запитване за положението, в което се намира републиканската ни пътна мрежа.
Шосетата в добър вид, които наследило правителството на Пламен Орешарски, били едва 39% от всичките в страната. Близо 35 на сто от мрежата, или всеки трети километър път е в лошо състояние и се нуждаел от полагане на нов асфалт. Влошаването на настилката на шосетата ни се очертало като тенденция заради недостига на средства след 1990 г., когато в недобро състояние били едва 15-16% от пътната мрежа. Така към момента вече 42% от ключовите за туризма и потенциалните инвестиции третокласни пътища трябвало да се ремонтират спешно. Окаяно било състоянието и на пътните съоръжения като мостове и тунели и дори предпазните огради срещу преминаване на животни.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Вдигат минималната заплата догодина", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Вдигането на минималната работна заплата остава за 2014 г., обявиха вчера премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов. Не е ясно обаче дали увеличението ще е факт от 1 януари, или ще остане за следващи месеци догодина. Досега сигналите от правителството бяха, че има вероятност минималната работна заплата, която в момента е 310 лв., да се вдигне от 1 октомври на 330 или 340 лв. За това настояват и синдикатите. Работодателите имат резерви.
"Няма оглед за това да бъде увеличена минималната работна заплата през настоящата година, но за следващата е разумно тя да бъде увеличена", обясни и Чобанов. Финансовият министър напомни, че размерът на минималната заплата е въпрос на тристранен диалог. Той изрази надежда, че работодателите и синдикатите ще успеят да се споразумеят, но според него техните нагласи не показват, че това може да се случи сега. "Проблемът за минималната работна заплата не е фискален, а е от гледна точка на икономическото развитие и на това как ще се отрази тази мярка на заетостта и на потреблението в страната", отбеляза Чобанов.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Ще ни се размине тъмната страна на дефлацията", пише в. „24 часа"
За първи път от октомври и ноември 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия, през този август НСИ отчете дефлация, което означава понижение на потребителските цени спрямо същия месец на предходната година. Какво означава това за икономическата динамика?
Свитото потребление

Дефлацията обикновено настъпва в периоди на ниска икономическа активност. Така е сега в България - и брутният вътрешен продукт като цяло, и потреблението на домакинствата се свиха в реално изражение през второто тримесечие на годината. Оше нещо - за да има дефлация, кредитирането трябва да расте с бавни темпове, което се случва в момента у нас, защото това води до слабо увеличаване на общото количество пари в икономиката, а оттам и до задържане или понижение на цените.
Рисковете

В стандартната икономическа теория дефлацията се описва като опасно и нежелано явление, което трябва да бъде избегнато на всяка цена, понеже води до порочен кръг, от който трудно се излиза.
Прочети още от в. „24 часа"

„Спират инвестициите на недисциплинирани ведомства", пише в. "Капитал Daily"
Министерството на финансите планира нови мерки, с които да подобри финансовата дисциплина в публичния сектор. Система от правила, която се обмисля, ще забранява на министерства, общини и други ведомства да сключват нови договори за капиталови разходи, ако просрочените им задължения надхвърлят определен праг.

Как ще работи

За местните власти забраната ще се активира, когато просрочията минат определено отношение към собствените приходи. За ведомствата от централното правителство също ориентир ще са забавените плащания, но не е ясно какво отношение трябва да достигнат и дали ще се мерят спрямо собствените им приходи или спрямо общия им бюджет за конкретната година.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„БСП и ДПС онемяха за данъка върху лихвите", пише в. "Сега"
Обявеното от премиера Пламен Орешарски намерение да запази спорния данък върху лихвите по срочните депозити постави в трудна ситуация подкрепящите го в парламента партии БСП и ДПС. Въпреки острите критики към ГЕРБ за въвеждането на налога през 2012 г. двете партии сега заеха изчаквателна позиция по темата и се въздържат от коментари. Липсата на последователност предвещава поредния проблем в левицата, като още отсега е ясно, че отделни депутати ще са против запазването на налога, проблеми може да има и с партия "Атака".

Само преди година в качеството си на опозиционен депутат самият Орешарски се обяви против въвеждането на налога с аргумента, че той ще нанесе повече вреди на икономиката, отколкото ползи за бюджета. Тогава Орешарски обясни, че когато една страна разполага с незначителен по обем спестявания, тяхното облагане ще затормози допълнително този процес, а по-малкото спестявания са равнозначни на по-малко инвестиции и растеж. Като премиер обаче Орешарски вече гледа на налога като на приходоизточник и смята, че той не трябва да се премахва, защото това води и до орязване на разходи.
Прочети още от в. "Сега"

"Губим пари за реклама пред света" пише в. „Труд"
България ще загуби милиони, предназначени за реклама на страната като инвестиционна дестинация. Средствата са осигурени от еврофондовете, но заради мудна работа в Българската агенция за инвестиции (БАИ), която трябва да ги усвои, част от тях ще бъдат загубени. От инвестираните досега средства пък не се виждал реален резултат, стана ясно от изказване на новия шеф на агенцията Светослав Младенов.
Проектът за маркетинг и реклама на вложенията в България е от септември 2009 г. Първоначалният му бюджет беше 21 млн. лв., осигурени от оперативна програма "Конкурентоспособност". Впоследствие е намален на 15 млн. лв., които е трябвало първоначално да бъдат използвани до април тази година. Впоследствие срокът е удължен с година, като до момента на агенцията са платени 6,73 млн. лв. Според Младенов до края на проекта ще могат да бъдат усвоени не повече от 12 млн. лв.
Прочети още от в. „Труд"

"Емигрантите изпращат по 96 хил. евро на час", четем във в. "Монитор"
Средно по 96 хил. евро на час изпращат българските емигранти на свои близки и роднини в страната. Само през юли преведените пари от сънародниците ни зад граница са в размер на 71,5 млн. евро, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Това означава, че всеки ден у нас са постъпвали средно по 2,3 млн. евро.
Паричните потоци от българите, живеещи постоянно зад граница, се увеличават, става ясно още от банковата статистика. От началото на годината до края на юли емигрантите са изпратили на свои близки и роднини в България общо 492,6 млн. евро. През същия период на миналата година обаче у нас са били преведени 488,5 млн. евро. За цялата 2012 г. върнатите от емигрантите средства възлизат на 800 млн. евро.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Искат от Орешарски да сложи юзди на банките", пише в. "Стандарт"
Банките взимат по 400 млн. лева годишно от кредитополучатели чрез едностранно вдигане на лихвите по кредити след сключване на договорите за заем, обяви финансистът д-р Любомир Христов. Трезорите продължават да налагат договори, съдържащи неравноправни клаузи на клиентите си, заяви той. За да се прекрати това, група експерти предлагат пакет от 7 законодателни мерки. Отворено писмо с искане за въвеждането им подписаха вчера няколко юристи, финансисти и специалисти. То ще бъде изпратено до премиера Пламен Орешарски и до депутатите. Писмото подписаха финансистът д-р Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, Богомил Николов от "Активни потребители", проф. Кръстьо Петков, представляващ експертно сдружение ГЛАС, Георги Атанасов от Български финансов форум и адвокати. Едно от предложенията е определяне на пазарен референтен лихвен процент.
Прочети още от в. "Стандарт"