Икономическите анализатори, които изследват перспективите за развитие на световните икономики, напоследък затвърдиха реномето си на служители на „науката на тъгата". Те вече виждат рецесия. Но изпълнителните директори и бизнесмените дават различна оценка на това, което се случва с пазарите в момента. Те са оптимисти. Обаче според Financial Times оптимизмът им може да е неуместен - което само потвърждава първото твърдение.

За пример е даден производител на пластмасови опаковки, използвани за превоз на потоците от зърнени храни и въглища по Мисисипи, който не вижда и знак на икономическо забавяне. „Нашият бизнес е в отлично здраве", заявява той и допълва, че нарасналото търсене на търговски стоки му носи рекордни поръчки. „Още през ноември изпреварихме предишните 12 месеца".

Силната разлика в това как се виждат перспективите пред най-голямата икономика на света позволява сравнението, че върху САЩ се гледа от две различни планети: икономистите са от Марс, а хората от бизнеса - от Венера.

През последните месеци се изля много плач за слаби икономически данни. Потребителите затягат коланите си, във финансовия сектор цари скръб: експертите предсказаха първата рецесия в САЩ от почти десетилетие. Обаче от гледна точка на бизнеса, включително на големи предприемачи като General Electric и Kraft, нещата са много по-светли отколкото през очилата на Федералния резерв и макроикономистите.

Както един изпълнителен директор посочва, в момента икономиката на САЩ е като бурно море: тези, които гледат от повърхността, виждат бушуващите водни маси, но за тези, които са в дълбините на океана, всичко е далеч по-спокойно.

Със сигурност повечето корпоративни лидери са загрижени за икономическата картина, а компаниите директно засегнати от кризата на вторичните ипотеки като банките и строителните корпорации вече са въвлечени в свои мини рецесии. Но настроението в останалата част на американския бизнес за „рецесията" е обобщено от следното изказване директор миналия месец: „Не я виждаме".

От другата страна на Атлантика образът е огледален: Йан МакКарти от CBI, най-голямата бизнес организация на Великобритания, обяснява, че когато се движи из страната, членовете на CBI споделят толкова по-оптимистична визия за бъдещето на икономиката, колкото повече са отдалечени от лондонското Сити.

„Попитах членовете дали се сблъскват със значими ограничения заради по-строги кредитни условия. Отговорът е: ‘Не съвсем'".

От Германия бяха отправени обвинения към финансовата индустрия, че създава паника. Погледнато от сърцето на Стария континент, рецесия в САЩ няма да има.

Обаче подобен оптимизъм от Американските и Европейските бизнес лидери поставял въпроса дали желанието на компаниите да капитализират в последния етап от бизнес цикълане ги оставя слепи за забавянето, което идва - отново задълбава в кризата FT. Икономическото здраве на САЩ се влошава и въпросът за директори и инвеститори е: могат ли корпоративните лидери да не загубят клиенти и печалби, докато едновременно се подготвят за по-слабите години занапред?

Според мнозина експерти, изпълнените с вярва в бъдещето изявления от офисите на директорите в Америка стават все по-кухи. В потвърждение на това се привеждат данни за заетостта и бизнес доверието. Особено стряскат изнесените на 1 февруари данни от Департамента на труда, че през януари са загубени 17 хиляди работни места в САЩ - първият спад на заетост от март 2003. След това на 5 февруари от Института по управление на доставките съобщиха, че показателят за услугите, най-големия сектор в САЩ, е спаднал под 50 пункта - линията, разделяща експанзията от свиването.

Тези новини в добавка към това, че през четвъртото тримесечие икономиката на САЩ е нараствала едва с 0.6% на годишна база, не съвпадат особено с надеждите, че секторите на икономиката, които не са директно свързани с ипотечната криза, ще избягнат най-лошото.

В бележка, кръстена „Свободно падане", Goldman Sachs от отбора на мечките, в който са също така колегите им от Merrill Lynch, Morgan Stanley и още дузина финансови групи, изразяват опасения за наближаването на повратна точка в американската икономика. Дори главният икономист на JPMorgan Chase Брус Касман, който не е най-големият песимист, обяснява: „При рецесиите става дума основно за смяна в бизнес поведението. Това е основният призив".

Само че много от изпълнителните директори не са готови да преминат в „режим рецесия"точно сега. Според тях не е уместно да се затварят кепенците в момент, когато пазарите им все още се разрастват. Дава се за пример най-големият производител на стоки за домакинството Procter & Gamble, който също така се слави като най-чувствителен към потребителското поведение.

От P&G не са доловили някакво изменение в операциите си в САЩ. Финансовият директор на компанията дори е заявил, че в три четвърти от бизнеса си в САЩ е спечелен пазарен дял.

Други корпоративни лидери изтъкват, че - в различна степен - техният бизнес е „рецесиоустойчив". Компании в хранително - вкусовата промишленост като Kraft и PepsiCo продължават да твърдят, че ще се облагодетелстват от икономическа криза, тъй като хората ще започнат да се хранят у дома си. Замисля се нов акцент върху продукти като сода и снакс, с което ще се преодолеят несгодите на рецесията. Логистичните групи, които са като моторче на икономиката, предвиждат ръст на бизнеса си през 2008 година, тъй като хората и фирмите ще продължат да изпращат писма и пратки. От UPS заявяват: „Ние сме необходимост, не желание".

Малкият бизнес разполага с по-малко финансови и оперативни ресурси, с които да устои на икономически конвулсии. Въпреки това малките компании не само че не се признават за победени, а през януари те са наемали нови работници и са увеличавали заплатите. „Рецесия, мецесия. Изглежда това си казват собствениците на малък бизнес. Данните показват, че новините за опустошена икономика са били изключително силно преувеличени", казва Майкъл Алтър от Sure-Payroll.

Изследването на миналите икономически кризи е показало, че пропастта между икономическия песимизъм и бизнес доверието се дължи на комбинация от времеви период и психология. Първо, различните компании възприемат рецесията по различен начин, тъй като възходът и спадът в икономиката не е синхронен с бизнес циклите на отделните индустрии.

В добавка към това, опитът показва, че ако заплахата от криза нараства, корпоративните лидери са склонни да я подценяват, за да поддържат висок духа на персонала, клиентите и инвеститорите. Консултантската къща Bain е анализирала поведението на 377 от най-големите американски компании в периода 1981-2001 и установява същите модели на свръх оптимизъм, демонстрирани от изпълнителните директори днес.

Щом се натрупат доказателства за вероятност за криза, директорите често продължават да излъчват спокойствие и доверие в бъдещето, като понякога започват дори да се държат като ясновидци. Те не искат да плашат „войската си" - това само би влошило нещата, обясняват авторите на Bain. „Изследването ни показа, че повечето директори стават прекомерно оптимистични пред лицето на задаващата се криза". Някои обяснявали, че специално за тяхната индустрия е настъпил период на сигурност. Други вярват, че тяхната компания ще се справи с кризата по-добре от останалите конкуренти.

Очаквайте повече