Доган иска - президент с корона", четем от първата страница на „Стандарт"
Тайна вечеря за изборите събрала цар и Доган. Поканата отправил Сокола, съобщиха за "Стандарт" източници от НДСВ. На срещата Доган заявил, че ДПС няма да подкрепи Меглена Кунева в битката за "Дондуков" 2. Тя е лицето на европейската бюрокрация, мотивирал се Сокола. И казал на Симеон, че има само един кандидат, зад когото ДПС би застанало, и той се казва Сакскобургготски. Симеон е готов капитал, който България трябва да използва, заявявал неведнъж лидерът на ДПС пред своите. Царят обещал да обмисли офертата. В същото време структурите на НДСВ масово номинират Кунева за кандидат-президент на жълтите. "Трябва да се търсят съюзници. Държавният глава е обединител на нацията", коментира за "Стандарт" зам.-шефът на жълтите Любомир Дацов.
Още по темата от „Стандарт"

„Борисов превърна спасяването на българите в Либия във фарс", информира от първата си страница „Сега"
Евакуирането на българите от Либия доведе до абсурдна ситуация. Премиерът Бойко Борисов изненадващо уволни шефа на държавната фирма "Техноекспортстрой" Емил Коцев, защото си правел евтин ПР на гърба на правителството. Покрай скандала лъсна пълната липса на координация при спасителната операция между външното министерство и фирмата, която е на подчинение на регионалното министерство и има работници в Либия.

Първоначално плановете на кризисния щаб били да се прати правителственият самолет, за да прибере българите. Още в понеделник вечерта с нота до либийското МВнР е поискано разрешение за кацане на правителствения самолет. Според външното министерство е получено устно разрешение.

Междувременно шефът на "Техноекспортстрой" Емил Коцев сам си предложил услугите на премиера Борисов и външния министър Николай Младенов, тъй като имал контакти в Либия, а в близост до летището има кампус на фирмата, удобен за целите на евакуацията. Той се ангажирал да наеме самолет и да осигури разрешително. По план този самолет е трябвало да бъде с капацитет 180 места и да излети в 5 ч. сутринта във вторник. Българи от Бенгази обаче поискали полетът да бъде отложен, за да могат да се доберат до Триполи. Затова полетът е забавен с 4 часа.

Изненадващо обаче по обед външното министерство решава да задейства резервния план за евакуация и да прати правителствения самолет, който е с капацитет 80 места. Според обясненията на дипломатическото ведомство причината за тази стъпка е, че се усъмнили, че "Техноекспортстрой" ще може да изпълни ангажимента си.
Още от статията на „Сега"

„Несигурността в арабския свят помпа цената на петрола", съобщава „Дневник"
Половината от добива на петрол в Либия е прекратен в резултат на безредиците и насилието в страната, твърди лондонският вестник "Файненшъл таймс". В резултат черното злато се търгуваше на международните пазари в сряда на нов връх за последните две години и половина, като сортът брент прехвърли психологическата граница от 110 долара за барел.

Експерти от банковата група "Номура" прогнозираха още по-мрачен сценарий с цена от 220 долара за барел, ако спре износът на либийски и алжирски петрол. "Не вярвам само Либия да ни отведе до $150 за барел, но ако безредиците се пренесат в страните от Персийския залив, цената много бързо ще стигне този праг", коментира Едуард Майер, анализатор в нюйоркската MF Global, цитиран от "Ройтерс".

Анализатори предупредиха, че дори сегашното напрежение в Северна Африка заплашва световната икономика със застой. Близо 80% от износа на нефт от Либия е предназначен за европейския пазар, като представлява значима част от вноса на такива големи икономики като Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания. Проблем е също това, че не може автоматично либийският петрол да се замести с такъв от други източници, тъй като е с по-високо качество, а и рафинериите ще се нуждаят от технологично пренастройване за различен сорт.

Саудитска Арабия би могла да компенсира дефицита, но това ще отнеме около месец и ще я остави с по-малко резерв за смекчаване на крайностите в котировките на суровината.
Още от статията на „Дневник"

„4000 мамят с вносен зарзават", разкрива от първата си страница „Монитор"
Над 4000 спекуланти обикалят из страната и реализират зеленчуци и плодове от внос, представяйки се за земеделски производители. Това съобщи вчера Владимир Иванов от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). По този начин се създава некоректно ценообразуване на зарзавата, а ситуацията в момента е убийствена за родния производител, обобщиха експертите от ДКСБТ, които представиха пред депутатите от икономическата комисия в парламента промените в Закона за стоковите борси и тържищата. Тази спекула вади доходи от родните фермери, категорични са специалистите.

С измененията в закона се цели  да се намали безконтролната продажба на стока от хора, които нямат нищо общо със селското стопанство. По този начин предимно се предлага стока от съседните страни или крадени плодове. В момента от комшиите влизат хиляди тонове зарзават, много често натъпкани в микробуси, които не може да се проследят.

Другата разпространена практика е, когато у нас се вкарва голямо количество зеленчуци, които се разделят на малки партиди и се представят от 10-15 мними производители като собствена продукция.
Още от статията на „Монитор"

„Заменяме депозити с инвестиции във фондове, акции и суровини", информира „Класа"
През тази година се очаква пренасочване на средствата от спестявания в депозити към други алтернативни форми за инвестиции - във фондове, акции, облигации и различни суровини, прогнозираха от банковите среди. Очакваме относителният дял на фондовата индустрия да нарасне и да навлязат повече институционални инвеститори, коментира председателят на УС и изпълнителен директор на Райфайзенбанк България Момчил Андреев при представянето вчера на четирите нови фонда на „Райфайзен кепитъл мениджмънт". Повишен е интересът на вложителите в по-малка степен към недвижими имоти и злато и най-вече към взаимни фондове и доверително управление. По думите му в България никога инвестициите в акции не са били определящи, най-предпочитан е консервативният модел чрез депозити, но в последно време културата за пестене във взаимни фондове все повече се прехвърля и у нас. Пренасочването на средствата от депозити към други форми на инвестиране е един от сигналите, че икономиката се възстановява. Друг повод за оптимизъм е, че в края на 2010 г. се наблюдава леко оживление в търсенето на инвестиционни кредити от страна на бизнеса, посочи още Андреев. „Не говорим за огромна вълна, но средствата нарастват трайно", коментира шефът на Райфайзенбанк. В момента средно взаимните фондове имат между 1000 и 3000 клиенти, като по една трета са физически лица, институционални инвеститори и корпоративни клиенти.

За ръст на инвестиционната активност говорят и резултатите на най-голямото дружество за взаимни фондове у нас „Пайъниър инвестмънтс" през миналата година. Активите му са 110 млн. евро, като се наваксва спадът от 2008 г., връщайки се на нива от 2007 г., когато инвестиционният пазар беше движен от оптимизъм.
Още от статията на „Класа"

„Румънци и сърби стават врачани", съобщава „Стандарт"
Северозападна България става новото Елдорадо. Бизнесмени и предприемачи се втурнаха да търсят терени и проучват възможностите да преместят фирмите си в тази част на страната заради данъчния рай, който държавата готви за региона. Както "Стандарт" първи съобщи, кабинетът има идея да намали налозите за бизнеса, както свали наполовина праговете за инвеститорите от класовете "А" и "Б", за да стимулира развиването на региона.

След като Евростат пусна последните данни за бедността и безработицата в района, премиерът Бойко Борисов нареди да се създаде работна група, която да предложи спешни мерки за бързо развитие на икономиката във Враца, Видин и Монтана.

Трите града ще бъдат обединени в обща данъчна дирекция, са решили вече министрите, депутатите и губернаторите от работната група. Управлението на шестата в страната териториална данъчна дирекция ще се намира във Враца, където има необходимия сграден фонд.

Така според финансовия министър Симеон Дянков новата структура ще улесни местния бизнес. "Можем да се надяваме, че ако данъчната ваканция стане факт, стотици чуждестранни фирми ще дойдат в региона, и то не само от съседните ни страни.

Още повече че налозите у нас така или иначе са най-ниските в Европейския съюз", поясни депутатът от ГЕРБ Николай Коцев.

Кметове от региона пък признаха, че вече са ги търсили фирми от други градове, които проучвали идеята на кабинета. В момента в Северозападна България има 2800 румънски фирми, които са преместили офисите си у нас заради по-малките данъци.
Още от статията на „Стандарт"

"Сривът на трудовия пазар надмина и най-черните прогнози", обобщава „Сега"
Кризата срина трудовия пазар повече, отколкото очакваха и най-големите песимисти, показват предварителните данни на националната статистика, анализирани от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ. В края на 2010 г. наетите лица са били с 357 100 по-малко, отколкото са работили в началото на икономическия срив през 2008 г.

"Нашите разчети бяха от третото тримесечие на 2008 г., когато започна кризата, спрямо третото на 2010 г. без работа да останат общо около 315 000 души. Но само за една година - 2009 г., наетите са намалели с близо 295 000 души", обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според статистиката средно месечно през 2009 г. наетите са били 2.4 млн. души, докато през 2010 г. те вече са едва към 2.1 млн. лица. Частният сектор е освободил около 260 000 души през 2010 г., или 14.4% от персонала си, а общо в кризата - над 310 000 души. В обществения намалението е съответно с 35 000 за година, което представлява свиване на персонала с 5.8 на сто, и с над 46 000 общо по време на икономическата стагнация. "Отрицателна е тенденцията за наетите лица на годишна база в абсолютно всички икономически дейности без изключение", твърдят от КНСБ.

Драматично са намалели и средствата за работни заплати, отчитат от синдиката. Оттам признават, че още няма статистически данни за тях, но по собствените им изчисления раздадените суми за възнаграждения са с 1.2 млрд. лв. по-малко, отколкото преди година. През 2010 г. парите за заплати общо са около 16.380 млрд. лв., докато година по-рано те са били 17.573 млрд. лв. Основно свиването на разходите е в частната сфера с 1.14 млрд. лв. или с 10% по-малко. Намалението на раздадените заплати в публичната сфера е само с 60 млн. лв., или с около 1.2%. "Тези числа много ясно показват какво става с доходите на хората и какво става със заетостта. Всички останали данни за ръст на заплати са производни на различни фактори, най-вече на намаляването на наетите с най-ниски доходи", обяснява Димитров.
Още от статията на „Сега"

„Просрочията по заемите се върнаха към обичайния си обем на нарастване", информира „Дневник"
След като в края на миналата година банките поизчистиха портфейлите от просрочия и преструктурирани кредити за годишните отчети, в началото на новата година нарастването на т.нар. лоши и преструктурирани заеми* се връща към характерните за изминалата година обеми на нарастване. Това показват данните на БНБ от паричната статистика за януари 2011 г.

През миналия месец кредитите с влошено качество и преструктурираните (с цел облекчаване на обслужването им) са се увеличили с 352.6 млн. лв. спрямо декември, като обемът им достига 7.526 млрд. лв. Делът им в общия портфейл от заеми за фирми и домакинства е 19%. През декември миналата година месечното им нарастване беше с малко над 59 млн. лв., а през ноември  - със 150 млн. лв.

Картината по сегменти на кредитния портфейл показва същото. Лошите и преструктурирани заеми в корпоративния портфейл през януари са се увеличили с 286.7 млн. лв. при увеличение с 68 млн. лв. през декември и средно с по около 200 млн. лв. месечно нарастване през 2010 г. Подобна е ситуацията и при жилищните заеми - увеличение на просрочията и предоговорените с 33.5 млн. лв. през януари при 10 млн. лв. нарастване през декември миналата година и средно 30-50 млн. лв. през предходните месеци на 2010 г.

При портфейла от потребителски кредити нарастването през януари на тази категория заеми е с 30.8 млн. лв., след като в последния месец на миналата година се отчете дори свиване на просрочията и предоговорените. Така в данните за януари прави впечатление именно, че след отчетения нисък ръст в края на миналата година сега месечното нарастване е сравнимо с това през 2010 г.
Още от статията на „Дневник"

„Бивш шеф в митниците на разпит в следствието", съобщава „Монитор"
Бившият зам.-директор на Агенция "Митници" Антоний Странджев беше разпитван вчера в Националната следствена служба. Пред разследващите той е дал показания по изтеклите в медиите СРС-та с разговори между хора от властта.

Според източници на "Монитор" разпитът на Странджев е продължил близо 30 минути. Бившият митнически шеф се явява за втори път на разпит в следствието в последния месец, за да дава показания за записите на ексшефа си Ваньо Танов.

"Съжалявам, не мога да кажа за какво съм разпитван подписал съм декларация. Каквото съм казал дотук, съм казал, каквото съм написал, написал. Оттук нататък, съжалявам!", заяви вчера Странджев.

В момента от Националната следствена служба тече досъдебно производство за появилите се в публичното пространство телефонни разговори, които са към следственото дело за незаконните СРС-та, което бе образувано на 5 януари. Според неофициална информация в момента бившият заместник в митниците се проверява за изнасяне на класифицирана информация, тъй като е прочел в националния ефир разпечатка на хартиен носител, която е била с гриф за секретност.

Засега разследването е на ниво проверка и е срещу неизвестен извършител. Става дума за докладната записка, която Странджев изпрати до премиера Бойко Борисов и до главния прокурор Борис Велчев, в която предупреждава за опитите да бъдат овладени митниците.
Още от статията на „Монитор"

"Единната валута е последното, от което би се отказал Европейският съюз", казва в интервю за „Класа" проф. Милети Младенов, председател на УС на Фонда за компенсиране на инвеститорите
Проф. Младенов, участвахте в дискусията: „Фискалната дисциплина - гаранция за икономическата стабилност на Европа". Каква според вас е чисто практическата полза за България от този форум с оглед на конкретната икономическа ситуация?
- Това е интересна тема, разбира се, която сама по себе си е част от всичко това, което се наблюдава сега в Европейския съюз, например проблемите на държавите с голям държавен дълг. Организирането на подобен форум е своевременна реакция от наша страна и трябва да се подкрепи. Някой би казал, че договорът от Маастрихт и другите съществуващи договори са достатъчни, но невинаги се оказва така и нещо ново не е излишно, естествено в рамките на приетите принципи. Идеята за фискален борд в България е добра и има основания да се подкрепи.

Като финансист и учен, как оценявате предложението на СДС - за въвеждане на фискален борд?
- Разбирам, че идеята се подкрепя и от управляващите. Като че ли има консенсус - нещо, което винаги е добър знак. Струва ми се обаче, че са важни детайлите на цялата тази конструкция. Спомням си дискусиите за въвеждането на валутния борд. Неволно възниква тази асоциация, която и тогава беше валидна - в един труден период за националната валута насила да се установи ред, който да възвърне доверието към нея. Нещо подобно като че ли има сега. Ако търсим аналогии, бих казал, че при въвеждането на валутния борд беше по-лесно. Знаете: връзва се курсът на лева, задават се и другите ограничения... Но точно тук са важни техническите аспекти. Аз поне не съм виждал достатъчно подробна разработка на самата идея за фискален борд, конкретизацията й. Мартин Димитров каза, че се работи в това направление. Но например важни биха били според мен изключенията. Защото понякога изключенията от правилата връщат всъщност стария ред, т.е. идеята за фискален борд сама по себе си е добра, но трябва да внимаваме да не се опорочи.

Докато на форума в парламента се обсъждаше идеята за фискален борд, министърът на финансите Симеон Дянков представи публично своята и на правителството инициатива за приемането на Пакт за финансова стабилност. Какво е мнението ви за този пакт? Какво е общото с идеите за фискален борд?
- Аз не съм специалист точно в тази област, а и не познавам в детайли предложенията, залегнали в Пакта за финансова стабилност. Но доброто се вижда - например това, че преките данъци ще се променят с гласовете на 2/3 от народните представители. Иначе може да зададеш балансиран бюджет, но при промяна на данъците всичко става различно. Много е важно страната ни да остане своеобразен данъчен оазис - това привлича чуждите инвестиции, дава сигурност на бизнеса и т.н. В двете инициативи, за които говорим, като че ли по различен начин се визират едни и същи неща. Разбира се, важно е двата проекта да се сложат един до друг, да се сравнят подробностите...
Още от интервюто на „Класа"