„След като огромно мазутно петно с много висока плътност и дължина около 20 км и ширина над 300 метра навлезе в българския участък на река Дунав, за пореден път България се оказа нeподготвена за предстоящата екологична катастрофа". Така започва изявлението на Зелената партия, с което взема отношение по проблема за нефтения разлив.

Според „зелените", информацията за нефтената заплаха не е пристигнала своевременно до Ситуационния център на НС "Гражданска защита" - въпреки изградената система за ранно предупреждаване. Това било поредното доказателство за липсата на добра координация между институциите при аварийни и бедствени ситуации

Инцидентът със замърсяването на р. Дунав предизвика международен екологичен скандал. Сръбската страна признава, макар с двудневно закъснение, че замърсяването идва от рафинерията на националната компания "Нафтна индустрия Сърбие" в Прахово, но отказа да заплати обезщетение на България и Румъния.

Причината за отказа на сръбските ни съседи е, че нямаме подписан протокол, с който се определят компенсациите в случай на трансгранични индустриални инциденти. От Сърбия продължават да твърдят, че има и втори замърсител. До момента няма официална позиция на българските институции във връзка с твърдението на Сръбската страна.

Според Министерството на околната среда и водите, щетите нанесени на България от нефтения разлив до този момент се оценяват на стойност 2 млн. лева. Според Зелената партия тази сума би могла да бъде значително по-малка, ако е имало реална готовност за реакция от страна на институциите.

Петролният разлив по река Дунав е можел да нанесе непоправими щети на най-голямата защитена природна територия в българския участък на реката - Природен парк „Персина". В района има и три биосферни резервата, ценни растения и птици. Последиците от това замърсяване ще имат дълготраен ефект върху флората и фауната в района.

Зелената партия настоява да се ускори приемането на Закона за екологичната отговорност, който неоправдано закъснява. Съответната Директива на Европейския съюз бе приета в началото на 2004 година. С този закон би трябвало да се регламентират ясно правата и отговорностите на институциите при възникване на аналогични ситуации.