Електронното здравеопазване е напълно постижима цел и може да се яви източник на по-ниски разходи, по-добро отношение към пациента и гаранция за прозрачност.
Това заяви министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски, откривайки Четвъртата мeждународна конференция "Налагане на стандарти в сферата на електронното здравеопазване. Интеграция на информационни системи, интероперабилити, защита на личните данни в сферата на електронното здравеопазване."
Хората се нуждаят от качествено здравно обслужване, което зависи до голяма степен от наличната здравно-медицинска и осигурителна информация на всеки гражданин, както и от достъпа до нея на изпълнителите на медицински услуги, заяви по време на форума д-р Иван Костов, съветник на Министъра на здравеопазването и председател на Фондация „Електронно здравеопазване - България".
В края на декември 2006 беше приета Националната стратегия по здравеопазване, като следващите ни стъпки включват създаването на план за действие за шест години напред, добави д-р Костов. Той предвиди, че между 3 и 5% от годишния бюджет за здравеопазване ще бъдат отпуснати за програмите по е-здравеопазване.
Налице са много предизвикателства пред електронното здравеопазване, като законодателното му уреждане и защитата на лична информация, както и изработването на общи стандарти и интероперабилити на здравните услуги и системи.
Въпреки предизвикателствата, с общите усилия на фондацията и всички партньори от администрацията, здравните заведения, лекарите, съсловните организации, пациентите и фирмите, въвеждането на е-здравеопазване се превръща в реално постижима цел, заключи още д-р Костов.
В конференцията взеха участие отговорни представители и експерти по програмите за е-здравеопазване в Европейския съюз, Израел и Турция.
Sertys
на 30.06.2007 в 13:56:10 #1Смехотворно е дори да се планират подобни стъпки в обозримото ни близко бъдеще, поради няколко ключови причино: 1. Администрацията няма готовност да обслужва пациенти с генерален лечим статус. Въведената доктрина(разбирайте "Здравната реформа") не е съвместима с подобна организация на процеса и ще са й нужни фундаментални промени. 2. За система от национален мащаб е невъзможно да се говори, поради жалката ни инфраструктура. 3. Болничния персонал не може и не е обучен да работи с общи епикризи. За бога, та те дори не полълват здравните ни книжки. 4. Защитата на личната информация никога не би била тема за обсъждане, в случай, че на въпросния форум се бяха събрали професионалисти. Най-доброто, за което може да се надяват е унифицирана система за болнична администрация с взор към интероперабилити(за всички, които не са списвали статии към money.bg - съвместимост), която обаче да работи на локално ниво и да спести АДМИНИСТРАТИВНИТЕ пречки при лечението. Моят допир до такива системи е от чисто професионален характер и да се говори за система за диагностициране и сигнализация на потребностите е общо казано несериозно на този етап. И най-накрая ще кажа, че имплементацията на e-healthcare е стъпка от комплементарен процес, които въвлича като предикати работещи e-governement,e-administration and e-indetification. При все факта, че такива не съществуват - не виждам една резонна причина за стъпления към въвеждане на e-healtcare. P.S. и за какво електронно здравеопазване ми говорят, вкупом с черния стачен облак веснал над "Пирогов".