Живеем в забележително време. Декадата 1997-2006 г. вероятно ще остане примерна в българската история. Започнахме 1997 г. в истинско тресавище. Десет години по-късно имаме претенциите да сме равноправни европейци и по всичко изглежда, че тези претенции се приемат на сериозно. Без революции, без изключителни и "исторически" събития. Тихо и спокойно, дори без да го усетим, както и трябва да бъде.

Българският лев е уникално стабилен, котира се напълно равностойно със световните валути, дори и в безмитните магазини може да търгувате с български левове по официалния фиксинг на БНБ. Невероятно е, но за продавача у нас днес е безразлично дали ще му платите в BGN, EUR или USD. Остана в историята припряният стремежза купуване на чуждестранна валута, изчезна и "буркан банк". Целият свят е на един самолетен полет разстояние почти без никакви ограничения. През последните стотина години такава ситуация граничеше с фантастика за българина. И парадоксът се състои в това, че тъкмо тогава, когато българският ни лев се стабилизира до неузнаваемост, ще трябва доброволно да се откажем от него и да го заменим с евро.

Любопитно е, че принципната идея за обща валута (тип евро) е колкото оригинална, толкова и повторима. През 1792 г. САЩ въвеждат долара като единствено легално платежно средство във всички самостоятелно управляващи се щати, в които до тогава се въртят всякакви и различни парични знаци (предимно с европейски произход). На конференцията в Бретон-Уудс през 1944 г., на която се учредява МВФ и СБ, ръководителят на английската делегация Дж.М.Кейнс предлага официално въвеждането на световна валута, която да се нарича "банкор" (bancor). Отначало идеята се подкрепя и от САЩ, но впоследствие САЩ преосмислят позицията си и предлагат нова валута под името "унитас" (unitas). В крайна сметка проектът на Дж.М.Кейнс пропада и идеята се забравя. Все пак обаче в края на 60-те години на ХХ в. МВФ е принуден да въведе своя собствена разчетна парична единица (Special Drawing Rights), в която се оценяват всички негови финансово-кредитни операции. През 2001 г. лауреатът на Нобелова премия за икономика (за 1999 г.) Р.Мъндел на своя мемориална лекция в МВФ в чест на бив¬шия директор на МВФ М.Гуитян (M.Guitián) се застъпва за идеята за възприемане на единна све¬товна валута, която да замени трите водещи основни валути в света - USD, EUR и JPY. Засега обаче единствено общата парична единица EUR остава реализирана.

Достойнствата и проблемните страни на общата валутна единица са широко анализирани в специализираната литература. Едно от най-важните нейни предимствае минимизирането на транзакционните разходи, което води до повишаване на ефективността и максимизиране на производството (в съответствие с т.нар. теорема на Коуз по името на друг лауреат на Нобелова премия). Но не са малки и предизвикателствата, които са свързани пряко със степента на конкурентоспособността на националното производство. И бизнесът у нас, който атакува международните пазари, вече е съумял да го почувства.

Ние отиваме в Европа, но с не по-малка сила Европа навлиза в нас. България никога в своята история през последните 125 години не е стояла толкова близо до Европа, колкото е сега. Във всяко едно отношение - и най-вече в икономически, политически и социален план.
България се присъединява към Европа, от една страна, и приема Европа в себе си, от друга, вследствие на свое собствено решение, не под военен и политически натиск, а след спокойно, многогодишно и прозрачно обмисляне и оценяване. И по всичко изглежда - напълно единодушно! Уникален случай в най-новата ни история. Няма "свършени факти", няма висящ дамоклев меч. Всичко е хладнокръвно обмислено, претеглено и преценено.

Съществуват реални изгледи да съумеем да бягаме бързо по европейските писти. И успехите далеч не са зависими и не корелират пряко с парите, които ще получим от ЕС. Дори нещо повече - постоянното и набиващото се позоваване на очакваните парични помощи звучи принизяващо и дори обидно. Същността на интегрирането ни в Европа е в приемането и усвояването на европейската ценностна система, промяната и адаптацията на собствения ни манталитет (граждански и производствен) в хармония с европейските традиции и реалности. Ползата от членството ни в ЕС е в асимилацията на европейското начало в отношенията ни към цялостната обкръжаваща среда.

В еуфорията от началото на 2007 г. никога не трябва да забравяме колко сме неудържими в своето собствено самоунищожение. Най-големите неблагополучия в националната ни история (включително и през последните 17 години) са следствие от собствените ни непремерени, а дори и надменни действия, най-вече в тон с балканския ни тарикатлъки бабаитлък. Постигнатото през последната декада е до голяма степен благодарение на осъзнатата необходимост да приемаме и да се подчиняваме на наднационални внушения, както и да изпълняваме преки надзорни императиви. Не е трудно да фиксираме многобройните случаи на високомерно отхвърляне на препоръки, настоявания и изисквания както на международните финансови институции (най-вече МВФ), така и на чисто европейски институции и по-късно, със свита опашка и почти тихомълком да ги приемем. И слава богу. Иначе декадата 1997-2006 г. не би могла да се открои като примерна.

Перефразирайки думите на великия българин вероятно днес можем да кажем: Ние сме в Европа и Европа е (ще бъде?!) в нас.