Слабите данни от трудовия пазар в САЩ изостриха страховете, че кризата на финансовите пазари ще прескочи върху реалната икономика.
Според британски банкери, финансовият сектор е в най-лошото си състояние от 20 години. Те предупреждават за влошаване на ситуацията в идните дни.
Утре, вторник, канцлерът на ФРГ Ангела Меркел се среща с председателя на Федералната резервна банка на САЩ Бен Бернанке. Двамата ще говорят за обхвата на кредитната криза и за рисковете за световните кредитни пазари. Тема на срещата ще е избягването на подобни кризи в бъдеще.
Меркел в тази връзка е особено критична към дейността на кредитните агенции. Определено един от факторите за сегашните безредици бе даването на позитивен рейтинг на облигации, гарантирани с ипотеки.
По информация на банковите среди, в идните десет дни идва падежът на близо 20% от краткосрочните кредити, отпуснати от европейските институти. Обемите на тези т.нар. Commercial Papers са общо $140 млрд. Банкерите се боят, че сроковете за голямата част от тези книжа няма да бъдат удължени и паричните къщи ще трябва да запишат значителна част от тези кредити в своите баланси. Това може още повече да изостри смущението на паричния пазар.
Масло в огъня наля бившият шеф на Фед Алан Грийнспан. В интервю в края на миналата седмица той каза, че сегашната ситуация с кредитите му напомня за кризите през 1987 и 1998. През 1987, в т.нар. „черен понеделник" Dow Jones загуби почти четвърт от стойността си.
За разлика от Грийнспан, Бернанке и другите гуверньори на централните банки по света отново се опитваха да успокоят пазарите.
Сумата на стоящите за удължаване през идните десет дни Commercial Papers значително превишава онези $100 млрд. с падеж в средата на август, вече довели до масивни сътресения на паричния пазар.
В миналите дни банките със седалище Лондон си отпускаха тримесечни заеми в британски паунди с лихва 6.8%, което е най-висока стойност от 1998. По този начин тримесечният Libor бе с повече от един процентен пункт от основната лихва на британската централна банка.
Банката миналата седмица за пръв път обеща да помогне за ликвидността на засегнатия от кризата финансов сектор. Обаче обещанието да се отпуснат допълнителни 4.4 млрд. паунда помогна само за успокоение на паричните лихви в рамките на деня, докато значенията на лихвата за средносрочни кредити достигнаха рекордно ниво.
Корен на настоящите проблеми са т.нар. вторични ипотеки, второкласните ипотечни кредити в САЩ. През изминалите години много на брой банки формираха специални фондове за своите клиенти. Тези фондове инвестираха в ценни книжа, гарантирани с вземанията от ипотечните заеми в САЩ. В голямата си част тези инвестиции бяха рефинансирани от фондовете посредством Commercial Papers.
След като кризата с вторичните ипотеки засяга все повече сектори и пазари, големите инвеститори като застрахователи и пенсионни фондове вече не са готови да купуват от банките Commercial Papers за рефинансиране на фондовете. В следствие на това многобройни институти са принудени да поемат кредитите в своите счетоводни книги, за да изпълнят гаранциите за ликвидност за специалните фондове. Експертите виждат в тази опасност основната причина за кризата на паричния пазар.
„Изправени сме пред една критична фаза, така опасна ситуацията не е била от кризата с LTCM", казва представител на британска банка. Почти-колапсът на хедж фонда LTCM през 1998 за кратко време бе заплашил стабилността на световната финансова система.
В петък данните за трудовия пазар в САЩ, много по-лоши от очакваното, възбудиха страховете за по-нататъшно задълбочаване на финансовата криза. Вместо прогнозирания прираст от 110 000 нови работни места, американската икономика е загубила 4 000 работни места.
Страхът, че кризата на финансовите пазари се прехвърля върху реалната икономка, доведе до срив на курсовете на акциите на световните борси. На Уолстрийт Dow Jones- загуби 1,9%, европейският Eurostoxx-50 се понижи с 2,2%, германският Dax се лиши от 2.4%. Все повече макроикономисти говорят за понижаване на лихвите от централната банка на САЩ.