"Фирма, близка до КТБ и Делян Пеевски, влезе и в пътното строителство", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Компанията "Водстрой 98", смятана за част от кръга около депутата Делян Пеевски и мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, започва изпълнението на първия си голям обект в пътното строителство - Северната скоростна тангента на София, на стойност 150 млн. лв. Това е една от най-големите пътни поръчки, финансирани с евросредства през този програмен период.
Изграждането стана възможно след подписването на договорите за финансиране и строителство на отсечката в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) в понеделник. Изпълнител е консорциум ХПВС ССТ, в който "Водстрой 98" държи 40%. Останалите дялове са на "Хидрострой" (30%) плюс още 10% през дъщерното му дружество "Пътстрой Бургас". С по 10% в обединението влизат и "Пътни строежи Велико Търново" и "Пътинженерингстрой-Т".

Подписването стана под освирквания и скандирания "Мафия" от недоволни от ниските обезщетения собственици на отчуждени земи за строителството (виж карето).

От петте компании в обединение ХПВС ССТ единствено "Водстрой 98" няма опит в пътното строителство, затова пък има най-голям дял.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"По 20 служители дневно на детектор на лъжата" четем на първа страница във в. "Монитор"
Средно по 20 служители всеки ден сядат на детектора на лъжата в различни специализирани фирми у нас по нареждане на шефовете си. Това показва проверка на „Монитор" сред столичните компании за полиграфически изследвания. Работодателите използват детектора на лъжата най-често, за да проверят дали подчинените им са лоялни. През последните години частните полиграфически фирми отчитат все по-голям интерес.
„Средногодишно имаме по 700 случая. Клиенти са ни фирми от всички сфери - търговия, производство, логистика". обясни сътрудникът в частна фирма за полиграфически изследвания Людмил Стоянов. Служители на банки и мобилни оператори също са сред честите клиенти на фирмите с детектор на лъжата. Причината е, че това са хора, които работят с лични данни на клиентите, с които могат да злоупотребят. Основното притеснение на големите компании пък е дали подчиненият им може да разпространи фирмена тайнана конкуренцията, в случай че напусне. На полиграфа се подлагат всички кадри, независимо дали са мениджъри или обикновени служители.
„Много рядко служителите отказват да се подложат на теста", твърди още Стоянов. Според специалиста по подбор на персонал Елица Панева подлагането на полиграфа с цел проверка на лоялността е грешка.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"И електронното правосъдие се отлага поне до 2020 г." е водещo заглавиe на в. "Сега"
Въпреки изхарчените милиони цари хаос - системите на отделните звена са несъвместими, купените сървъри и софтуер се ползват за други цели.
Три месеца след като стана ясно, че въвеждането на електронното правителство се отлага за 2020 г., същото се случва и с е-правосъдието. Въпреки че в края на 2012 г. правосъдното министерство обяви концепция, според която единният правен портал трябваше да започне да работи до 2015 г., в края на миналата седмица ведомството е качило на страницата си нова стратегия, която отлага концепцията с поне пет години. От нея става ясно, че досега ведомствата са харчили пари - и на българските данъкоплатци, и от европейските фондове, без да има реална полза.

В документа не пише колко пари са изразходвани досега и колко трябват още. Бившият министър Диана Ковачева твърдеше, че цената ще е 1.5 млн. евро, за които щеше да се кандидатства по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). Миналата година от ОПАК са съобщили за предоставени 1.7 млн. лв. на Висшия съдебен съвет (ВСС) за единния портал. Още 2.3 млн. безвъзмездна помощ са отишли при Върховния административен съд за внедряване на единна деловодно-информационна система (ЕДИС). И двата проекта е трябвало да бъдат изпълнени в рамките на 18 месеца.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Цената на земята надолу заради разпокъсаност и ниска рента", пише в. „24 часа"
Законопроектът на БСП, с който се иска по-затегнат режим за покупка на ниви и гори от чужденци, е правилна крачка в развитието на земеделието, тъй като дава предимство на родния аграрен бизнес, без да се противоречи на регламента от ЕС, коментират юристи.
С промените в проекта, внесен от шефа на аграрната парламентарна комисия Светла Бъчварова и 13 депутати от левицата, се иска гражданите от ЕС - физически лица и техни фирми, да получат право да купуват земя у нас само ако са се установили в България най-малко 3 години преди сделката.
"В почти всички държави - и в Австрия, ако искате да си купите жилище или
земеделска земя, трябва да имате уседналост .
И това е съвсем нормално, затова смятам, че искането няма да противоречи на предприсъединителните договори. Това ще даде известно и предимство на нашите фермери", заяви Христо Цветанов - член на УС на новосъздадения Институт за агростратегия и иновации. Според него в закона могат да залегнат и заемки от опита на други страни - да си бил фермер и да си ползвал земя, преди да купиш, да не променяш начина на трайно ползване в близките 3 или 5 години. Тези мерки щели да помогнат обработваните площи да не отиват в урбанизираните територии.
Прочети още от в. „24 часа"

"Скъпи имоти = евтини кредити" е заглавиe от в. "Труд"
От гледна точка на азиатеца, американеца или канадеца Европа може и да е общ регионален пазар. Но по отношение на имотите различията на този пазар са толкова големи, че дори в две съседни държави условията за купуване на жилище са коренно различни.
Доказва го и последният доклад на компанията ЕРА, която от 1970 г. насам развива мрежа от имотни агенции в 14 европейски държави.
Един пример: България е страната с най-ниски цени на имотите в наблюдаваните 14 държави. Според доклада средната цена на жилище в центъра на българската столица е 740 евро на квадратен метър. Но в същото време лихвите по ипотечните кредити в страната са толкова високи на фона на останалите държави на Стария континент - над 7,5%, че сами по себе си правят ниската цена висока за онзи, който си купува жилище с кредит.
Прочети още от в. "Труд"

"Брюксел обува 330 000 бедни", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Храна, дрехи, обувки и памперси ще осигури Брюксел за най-бедните българи по нова оперативна програма. Страната ни ще разполага със 120 млн. евро до 2020 г., от които 104 млн. евро идват от ЕС, обясни за "Стандарт" зам.-министърът на труда Росица Янкова. Досега помощите за бедни - ориз, захар, олио, фасул, се раздаваха чрез Фонд "Земеделие" и Българския Червен кръст (БЧК) два пъти в годината.
През 2013 г. от тях се възползваха 332 000 души. Новата програма обаче ще се управлява от социалното министерство, които ще разширят достъпа до помощите. Освен храна ще има дрехи, обувки и санитарни принадлежности, като приоритетно ще ги раздаваме на бедни деца, обясни Янкова.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Сметната палата се връща четири години назад", пише в. "Капитал Daily"
Сметната палата става поредната експертна институция, която по принцип трябва да бъде независима, но ще попадне под влиянието на политиците.

С внесения в парламента проектозакон за контролния орган управляващите на практика отхвърлят промените в структурата на държавния одитор, които бяха внесени от ГЕРБ през 2010 г. И я пренастройват така, че да може да бъде сменено ръководството й предстрочно. Вносители са депутати от БСП (Петър Кънев и Румен Гечев) и от ДПС (Йордан Цонев и Сергей Кичиков).

С промените се премахва се консултативният съвет към Сметната палата, както и заместник-председателите й. Ще има един председател и колегия от членове на Сметната палата. Те ще са девет на брой със седемгодишен мандат, включително с председателя. Ще се произнасят в случаи, в които експертите в териториалните подразделения на палатата откажат да променят някой от одитните си доклади след забележка на техния ръководител и отказа му да го утвърди.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Публичният регистър на доходите на политиците е шменти капели", пише в. "Сега"
Покрай случая с бившия зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров, обвинен в пране на пари и подаване на неверни декларации в публичния регистър, отново стана ясно, че системата за публичност на имуществото изобщо не работи. Според прокуратурата Бисеров е правил транзакции към офшорни и неофшорни сметки по цял свят, нищо от това не е вписвал в декларациите си в публичния регистър и никой нищо не е разбрал. Този извод бе затвърден и от обстоятелството, че Сметната палата обяви наскоро списък със 152 декларации от 2013 г., в които има несъответствия. И в тях не фигурира Бисеров. А именно Сметната палата администрира публичния регистър, в който над 6000 депутати, министри, висши чиновници, всички магистрати подават декларации или уведомления всяка година, както и при постъпване и напускане на поста.
Прочети още от в. "Сега"

"КЗК: Цената за отчет на топломерите не е обоснована", четем във в. "Монитор"
„Топлофикация София" налага необосновани цени на топлинните счетоводители. В резултат на това фирмите са поставени в неравностойно положение по отношение на техните разходи и начисляването на различна норма на възвръщаемост. Освен това определянето на еднакви цени за всички топлинни счетоводители в София води до премахване на ценовата конкуренция и засяга благосъстоянието на потребителите. Тази практика влошава качеството на услугата и лишава абонатите от възможността да изберат онзи доставчик на услугата който би им предложил по-благоприятна цена.
Това е констатирала Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в свой анализ. В резултат на изводите от него антимонополистите са предявили на столичното дружество твърдение за извършено нарушение. В него „Топлофикация София" е уличена в злоупотреба с господстващо положение на пазара на дяловото разпределение. От КЗК уточняват, че производството е образувано след получен сигнал от Върховна административна прокуратура.
За образуваното по препоръка на прокуратурата производство се разбра два месеца след постъпването на сигнала в КЗК. Това стана в края на септември 2013 г., когато от КЗК влязоха на проверка в столичната топлофикация и в две от фирмите за дялово разпределение - „Техем" и „Иста".
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Договор с избирателя ще промени живота ни", пише в. „24 часа"
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ИКОНОМИСТ
ВИЖДАХМЕ СЕ понякога по витошките пътеки. Наближаваше пенсионната възраст. Беше натрупал богат опит като счетоводител. Обикновено разговаряхме по икономически въпроси. При последната ни среща той ме изненада с прозренията си за политическата власт.
Предавам думите му, както съм ги запомнил:
"Аз съм един наивник. Вярвах на политическите лидери, които обещаваха да променят обществото и нашия живот, ако ги подкрепим на парламентарните избори. След финансовата катастрофа в 1996-1997 г. при управлението на БСП и Жан Виденов гласувах за СДС и Костов. После за царя и НДСВ против Костов. Накрая дадох гласа си за Бойко Борисов и ГЕРБ.
Всеки път вярвах, че новите партии и лидери ще изпълнят обещанията си да управляват честно и да ограничат бюрокрацията, корупцията, контрабандата, организираната и масовата престъпност. И ще създават условия за повече инвестиции, ускорен растеж на икономиката и реалните доходи на гражданите. Но всеки път виждах как повечето депутати, министри и местни управници използваха властта за лично облагодетелстване и бързо забогатяване. Не се спираха пред нищо, защото охранителните органи и уж независимата съдебна система им осигуряваха пълна безнаказаност. Обещаните реформи се подменяха с лобистки и несъществени поправки в законите.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Лизингът на компютри скочи три пъти", пише в. "Стандарт"
Тройно увеличение на вземанията по договори за лизинг на компютри и друго електронно оборудване отчитат през последното тримесечие на 2013 г. Към края на 2013 г. вземанията по лизинговите договори за електроника възлизат на 41,082 млн. лв., сочат данните на БНБ. Три месеца по-рано тези вземания са били три пъти по-малко - 14,231 млн. лв. Постигнатият размер на вземанията по лизингови договори за компютри е най-високият резултат от 45 месеца насам. За последно по-висок резултат е имало в края на първото тримесечие на 2010 г., когато тези вземания са възлизали на 41,475 млн. лв.
Общата сума на вземанията по лизингови договори достига 3,095 млрд. лв. към края на 2013 г. Това е спад с 4,6% (-148,6 млн. лв.) за година. Вземанията по договори за финансов лизинг на товарни и лекотоварни автомобили са 760,2 млн. лв., при 727,8 млн. лв. година по-рано. Вземанията по договори за лизинг на машини, съоръжения и индустриално оборудване достигат 727,4 млн. лв., при 844,9 млн. лв. година по-рано.
Прочети още от в. "Стандарт"