Във връзка с приетата четвърта поправка в Конституцията на Република България отново започна да се говори сериозно за фискална децентрализация в страната. За разлика от друг път, сега вече наистина има реална възможност да се започне процесът на повишаване правомощията на местната власт.
Какво беше състоянието до момента?
Според Конституцията:
Народното събрание [...] установява данъците и определя техния размер. (чл. 84, т. 3);
Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (чл. 141, ал. 2)
Очевидно до момента общините не можеха да определят данъчните ставки, дори на местните данъци - това право имаше само парламентът.
Според числата:
- Българските общини събират само около 2.5% от общите данъчни приходи в България.
- В същото време общините нямат право да определят видовете данъци, техния обхват и размер.
- Общините получават около две трети от своите приходи като трансфер от държавния бюджет.
- Общините са свободни да определят свободно само около 20% от своите разходи - останалите са определени от централното правителство.
Така, до момента, на практика общините имаха твърде ограничени правомощия във фискалната област. Те не само, че нямаха право да определят местните данъци, но и реално контролираха едва една пета от своите разходи.
Какво се променя?
Според промените в Конституцията : "Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, ред и в граници, установени със закон." (чл. 141). Тази поправка на практика означава три неща:
- Вече е позволено на общините сами да определят местните данъци
- Условията и границите, в които могат да се променят данъците, се определят в закон от парламента
- Кои са местните данъци също се определя от парламента
Така, най-вероятно досегашните местни данъци съвсем скоро ще могат да се променят от общините. В момента местните данъци са: данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на имущество; данък върху превозните средства.
Какво предстои?
Въпреки че конституцията е променена, ние все още не знаем доколко общините ще имат фискална свобода - тъй като предстои парламентът да приеме условията и границите, в които ще варират местните данъци. Най-добрият вариант за момента е да се определи горна граница за нивата на местните данъци, но да не се определя долна граница.
Така, общините ще могат да намаляват данъците, както и да ги увеличават, но ще се избегне прекомерното увеличаване изведнъж. След няколко години, когато общините вече са наясно със силата на новата си отговорност и са се научили да я използват правилно, може да се премахне и горната граница.
Друг въпрос - може би дори по-важен, е дали само тези данъци да са местни или и други данъци да се преобразуват в местни. Така например, в някои страни данъкът върху доходите е местен данък, който влиза в общинския бюджет и се определя от общината. И в България този данък би могъл да се прехвърли към общините, заедно разбира се с някои разходни отговорности.
В допълнение, би могло да се помисли в общините да влизат и поне част от приходите от данъка върху печалбата. Това ще увеличи силно стимулите на общините да привличат инвеститори и да насърчават икономическото развитие на територията на общината - колкото повече инвестиции има, толкова повече приходи от данъка върху печалбата /а и от данъка върху доходите/ ще влизат в общината.