"Фискалният резерв е по документи пълен, а на практика - празен" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Фискалният резерв, който трябва да покрие дефицита по държавния бюджет, е висок само на хартия. Към края на август свободната част от него, с която държавата реално може да разполага, е по-малко от 1 милиард лева. Самият фискален резерв е близо 8 пъти по-висок, но над 80% от парите в него са с целево предназначение и суми, с които трябва да се разплатят предстоящи падежи по вече взети заеми. Това показва детайлна справка на финансовото министерство за оперативното състояние на резерва към края на август, с която "Сега" разполага.

Към края на август размерът на фискалния резерв, без включени бъдещи вземания от Европейския съюз, възлиза на 7.776 млрд. лв. От тази сума трябва да се приспадне депозитът от 2.444 млрд. лв. на държавния фонд за гарантиране на стабилността на пенсионната система, който е целеви и не може да се харчи. Целеви са и средствата по сметки на Националния фонд към финансовото министерство за финансиране на оперативните програми - 1.3 млрд. лв., както и други 215.4 млн. лв. по сметката на фонд "Земеделие". От резерва трябва да се извадят още 1.2 млрд. лв., изтеглени като срочен заем заради критичната ситуация с Първа инвестиционна банка. Падежът по този заем е в края на ноември. Други 1.643 млрд. лв. са предвидени за предстоящия през януари падеж по глобалните облигации по външния ни дълг.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Българинът харчи повече за алкохол и цигари, отколкото за дрехи и обувки", пише в. „24 часа"
Дефлацията от началото на годината променя и потребителската кошница на българина. Заради по-ниските цени на храните техният дял в общите разходи намалява с 0,5 процентни пункта до 35,1%, показват изчисления по данните на Националния статистически институт. В абсолютна стойност дори спадът стига до 5,8 на сто през второто тримесечие. Това прави 355 лв. за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството.
От 171 лв. на 153 лв. на лице се понижават за последната година и разходите за дома - ток, вода, отопление и поддържане. Техният относителен дял в общите разходи намалява с един процентен пункт до 15,2 на сто.
Въпреки дефлацията обаче все още българинът харчи над половината от парите си за осигуряване на храна и поддържане на жилището. За тях са 50,3 на сто от всички разходи.
Леко увеличение се наблюдава на харчовете за транспорт, алкохол, цигари, облекло и обувки. Например разходите за транспорт и съобщения нарастват с 0,4 процентни пункта до 12,6 на сто от всички.
Прочети още от в. „24 часа"

"Йейл на лов за наши таланти", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Американски топуниверситети ухажват талантите на Софийската математическа гимназия (СМГ) със стипендии, разказа директорът Антони Стоянов. Шефът по приема на Йейл дошъл у нас със спецмисията да привлече младите умове зад Океана. Ходил единствено при гениите от СМГ. "Само елате, не мислете за парите!", убеждавал математиците американецът. Днес петима абитуриенти на СМГ ще честитят първия учебен ден на учителите си от Оксфорд. Други трима пък ще пратят поздрав от САЩ, където ще търкат банките в университети от Бръшляновата лига. "Всяка година имаме около 5-6 ученици, които отиват в Оксфорд и Харвард. Там дори вече има българска общност", каза Стоянов. В същото време учителите им тук вземат средно по 650 лева заплата.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Бургаски мол затваря, строен с пари от КТБ" е заглавиe от в. "Труд"
Единственият в страната мол на открито - бургаският "Странд", затваря врати. Това се случва точно една година след откриването му в края на лятото на 2013 година.
"Търговският център затваря врати временно на 23 септември заради ситуацията с Корпоративна търговска банка, която е основна финансираща институция на обекта", съобщиха от фирмата "Зет Би Ес" ООД, мажоритарен собственик на мола.
От компанията съобщиха, че търсят "друго работещо решение, което да осигури рефинансиране и стабилност на центъра".
Персоналът на "Странд" ще бъде пренасочен към други позиции и проекти, които компанията разработва в страната.
Въпреки че собствениците говорят за временно затваряне, миналата седмица повечето наематели в мола са били предупредени да освободят помещенията до 27 септември. Това трябва да направи и индийската компания "Сине Гранд", която отвори едно от четирите си кина в България точно в бургаския "Странд". Киното там е с 8 луксозни зали.
Прочети още от в. "Труд"

"Изтеглихме 453 млн. лв. от банкомати по морето" четем на първа страница във в. "Монитор"
Близо 453 млн. лв. са изтеглени от банкомати и изхарчени на ПОС терминали по Българското Черноморие за трите летни месеца - юни, юли и август. Това е с около 48 млн. лв. повече от миналото лято и се дължи почти изцяло на българските туристи, които по всичко изглежда, че това лято са развързали кесията. Според данните на картовия оператор „Борика-Банксервиз" те не само са теглили по-често от банкоматите, но и са дърпали от тях по-големи суми.
От общата сума изтеглените от ATM устройствата пари са 391,1 млн. лв., а останалите 61,5 млн. лв. се падат на платените с карта стоки и услуги в хотелите, ресторантите и магазините. Въпреки слабото лято, от което се оплакват от туристическия бранш, статистиката на „Борика-Банксервиз" показва, че и изтеглените от банкоматите пари, и платеното чрез ПОС терминали по морето нарастват в сравнение с юни, юли и август на 2013 г.
При тегленията от банкомати това увеличение е с 9,75%. Интересното е, че то се пада не на чуждите, а изцяло на българските летовници, които за разлика от чужденците, които са на ол инклузив, харчат и по кръчмите извън хотела. За периода от юни до август с български карти от банкоматите са излезли кеш 346,3 млн. лв., което е с 35,3 млн. лв. (11,3%) повече в сравнение със същите три месеца на предишното лято. В същото време чуждите туристи дори са намалили тегленията сис над половин милион лева, като основният спад е отчетен през юли.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Собствениците на Carpet Max купуват "Баумакс"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
След няколко месеца преговори втора сделка за верига "Направи си сам" в България е на финала. Австрийската компания Baumax излиза от пазара и продава бизнеса си на български играч - собствениците на веригата за килими и подови настилки Carpet Max. Информацията бе съобщена от австрийската компания, като за купувач е посочено дружеството "Хедус" АД. Акционери в него са "Ей Си Карпет" с над 99% от капитала и един от съдружниците в групата около Carpet Max Пейо Николов.

Сделката е месеци след като и германската Praktiker се раздели с бизнеса си в България. Купувач също беше български ритейлър - собствениците на веригата "Технополис". Сходни бяха и причините - финансови проблеми на местно и на централно ниво, които принудиха компаниите майки да се разделят с част или с целия си бизнес. Разликата между двете сделки е, че при Baumax купувачът е в пъти по-малък. А приликата е, че имаме поредния случай на излизане на чужд инвеститор от българския пазар.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Държавните фирми дължат над 9 млрд. лв., а не фалират", пише в. "Сега"
Спорът за жизнеността на държавните фирми и кое е в повече - ползите или вредите, в България е колкото любим, толкова и безсмислен. Историята е богата с факти, които оформят еднозначен отговор - у нас в 99% от случаите "успешен държавен бизнес" е оксиморон - нещо като млад старец, дървено желязо, близка далечина. Причините са много и са добре известни. За тях ще стане дума по-долу.

Парадоксът е, че никакви факти, статистики и анализи не са в състояние да убият ентусиазма на българските политици да бабуват на нови и нови държавни предприятия. Няма значение дали се наричат леви или десни, всички правителства се пробват - май само Иван-Костовото беше изключение. Да си спомним например ПИП - "Публични инвестиционнни проекти" - изобретение на дясното "царско" правителство, което похарчи 240 милиона лева от тогавашния бюджетен излишък. След като мисията "усвояване" на парите бе изпълнена, касичката ПИП безславно бе закрита. Разбира се, никой не може да отнеме "златния медал" от правителствата на БСП, които нароиха доста разновидности на ДФ - държавна фирма. Но и ГЕРБ има грехове. Дори сегашното служебно правителство вече даде заявки за собствени постижения.
Прочети още от в. "Сега"

"Произвеждаме все повече сребро и цветни метали" пише в. „Труд"
Рекордно за последните 5 години количество сребро е произведено в България през 2013 г. - 55 637 кг. Това показва доклад на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
Според него благородният метал се добива като страничен продукт, а увеличението означава все по-голямо оползотворяване на ресурса. За сравнение през 2012 г. е произведено с 19,6% по-малко сребро.
Златото, получено като страничен продукт обаче, намалява до 278 кг, при 341 кг през 2012 г.
От БАМИ отбелязват, че се запазва тенденцията цветната металургия устойчиво да се развива за сметка на отстъпление при черната.
След закриването на "Кремиковци" единственият производител на течна стомана у нас остава пернишката "Стомана Индъстри". Произведеното количество сурова стомана през 2013 г. е 522,8 хил. тона, което е със 117,7 хил. по-малко, отколкото през 2012 г.
Прочети още от в. „Труд"

„Съединението прави растежа", пише в. "Капитал Daily"
Всяка седмица "Капитал Daily" представя по няколко от най-бързо растящите малки и средни фирми в България. Профилите са част от проекта "Гепард" - класацията на най-динамичните компании. Някои от представените може да попаднат в класацията, други не. Целта на профилите е да представим работещия и успешен малък и среден бизнес в България. А кои са победителите в "Гепард" ще стане ясно в началото на ноември, когато ще бъде представена самата класация.

"Искахме да направим силна българска компания, която да излезе на международния пазар. Чрез нея искаме да покажем как трябва да се прави бизнес в страната", нескромно започва да разказва за историята на фирмата Пламен Цеков, главен изпълнителен директор и съосновател на Scale Focus. Компанията е основана в началото на 2012 г. от специалисти и експерти в областта на IT технологиите. И докато в дивия запад навремето приятелството се е подпечатвало с кръв, в съвременния корпоративен свят това става със стартирането на успешен бизнес. Според Цеков един от факторите за бързия успех на компанията е сформирането на силно първоначално ядро от доказани специалисти от IT бранша. Чрез хората, които участват в Scale Focus, се е разчитало да се спечели доверието на компаниите и така те да станат техни клиенти. Освен с добър подход, ръстът на компанията е подсилен и като цяло от доброто представяне на аутсорсинг и IT индустриите в страната. Те са едни от малкото сектори през годините, които генерират бурно развитие и растеж, дори и в години на икономическа криза.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Домашното вино само с грозде по списък", четем във в. "Монитор"
По няколко дни чакат за грозде от желания сорт мераклиите да си правят вино в домашни условия по градовете. Заради рекордно ниската реколта тази година хората се записват предварително в спецални списъци при лозарите. Въпреки дъждовното лято пазарът на грозде тръгна, макар че слабите добиви в лозята в Благоевградско са принудили местните да си пазаруват суровината от пазара в областния град.
Дъждовното лято направо преполови реколтата от грозде, разказа за "Монитор" производител на белия винен сорт "Мускат отонел", който беше дошъл с камион на пазара в Благоевград чак от Карнобат. Предлагам го за 1,40 лв.,
само с 20 стотинки повече от миналата година Друг производител на бяло грозде от мелнишкото село Хотово предлагаше "Болгар" с 10 ст. по-евтино. Дъждовете нанесоха най-големи поразии на червените винени сортове "Каберне", "Мерло" и "Широка мелнишка".
От началото на тази седмица обаче повечето сортове ще се предлагат по левче за килограм, съобщиха лозарите, които са на пазара в областния град. Те дори предлагат бонус за купувачите - ако си купят повече от 100 кила, гроздето се мели на място безплатно и се транспортира до дома на купувача в бидони на производителя, които после се връщат. Меленето до 100 кг грозде струва 5 стотинки/кг.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Субсидията за малки фермери може да е 500, а не 1250 евро", пише в. „24 часа"
Схемата за малките фермери не е лоша и ще помогне на стопаните ни. Но те трябва да са наясно, че няма как да получат по 1250 евро на калпак, както им беше обещано, заяви пред "24 часа" земеделският министър Васил Грудев.
Причината е, че България има възможност да определи бюджет за схемата от най-много 10% от финансовия пакет по първи стълб на Програмата за развитие на селските райони.
Знаем какъв е броят на стопаните, които са допустими към настоящия момент, и ако разделим едното на другото, ще получим максимум 650 евро, обясни Грудев. И това било при положение, че не се отчита ефектът от допълнителното раздробяване на фермите.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Отстъпки до 2 бона за кола на старо", пише в. "Стандарт"
Кола на старо с отстъпка до 2 хил. лв. може да се купи в момента от автокъщите у нас. Става въпрос обаче за по-скъпи автомобили, пострадали от градушката, която връхлетя София на 8 юли. Тогава много коли в столицата и околностите бяха поразени и останаха със счупени стъкла и множество вдлъбнатини по ламарините. Щети бяха нанесени и на автомобили в автокъщи, които не разполагат с навеси. Точно сред тези возила в момента могат да се намерят такива с отстъпки. "За не много сериозно пострадал автомобил от среден клас цената може да падне с 300-500 лв., колкото горе-долу ни е печалбата от такава кола", обясни зам.-председателят на Асоциацията на вносителите на автомобили Любомир Доросиев. Той допълни обаче, че отстъпките са строго индивидуални и зависят от възрастта и типа на возилото и до каква степен е пострадало. По автокъщите, които продават по-нови и скъпи автомобили, намаленията за засегнати от градушката стигат до 1000-1500, дори до 2000 лв. Доросиев обясни, че има клиенти, които са готови да изчакат автокъщата да ремонтира избраната кола и чак тогава да я купят, защото всичко друго по автомобила отговаря на изискванията им.
Прочети още от в. "Стандарт"