Александр Медведев, заместникът на Алексей Миллер в руския газов монополист Газпром, подложи на остра критика идеята на ЕС за разцепване на енергийните концерни на по-малки поделения, съобщи днес EUOBSERVER.

„Това е най-абсурдната идея", е казал Медведев на видео конференция в Москва вчера (сряда 21 февруари). Той е бил помолен да коментира предложението на Европейската комисия да раздели производството на електроенергия от преносните мрежи, известно като unbundling, „разцепване".

Това е като да се продават коли без колела, е казал вице-президентът на Газпром, добавяйки, че подобен ход е против основните правила на пазара: след внушителни инвестиции компанията да се принуждава да се отказва от част от своите дейности.

Разцепването може да доведе до това компании като френската EDF или германската E.ON да се раздробят до степен, в която производителите и доставчиците на енергия загубят собствеността върху тръбите и жиците в разпределителния процес.

Според Брюксел, този ход ще увеличи конкуренцията, ще понижи потребителските цени и ще принуди Русия да разпродаде „парчета" от Газпром и Транснефт в опита на ЕС да предотврати шокови моменти в доставките като последните инциденти с Украйна и Беларус.

Това предложение е критикувано от твърде много страни в Европейския блок, които ще се борят за да запазят силата на националните си „енергийни шампиони". По-благосклонно се приема не толкова амбициозната опция, според която енергийните доставчици ще останат собственици на енергопреносната инфраструктура, но тя ще се управлява от отделни компании, наречени независими системни оператори.

По-рано през седмицата главите на ЕС решиха за „ефективно разделяне на дейностите по доставка и производство", но не се споразумяха за конкретен правен модел. За Брюксел остана куп „домашна работа" и решения по въпроси като например как разцепването ще се отрази на вертикално-организираните външни фирми като Газпром.

В същото време комисарят по конкуренцията на ЕС Нели Крус налива масло в огъня, опасявайки се, че дългосрочните контракти могат да станат възможна пречка за пълната конкуренция.

Крус е казала, че тъй като почти всичкият газ идващ на пазара е заключен дългосрочно, новите участници на пазара не могат да купят достатъчно газ за стартиране на бизнес, или да достигнат до достатъчно клиенти за да създадат устойчива потребителска база.

За официалното лице от Газпром такива съображения  са „безотговорни" и ЕС трябва да се завърне към предишната си позиция, че дългосрочните контакти са фундаментални за газовия пазар. „Инвестирали сме милиарди в инфраструктура" е казал Медведев, напомняйки по този начин, че Газпром ще търси стабилни приходи от дългосрочните споразумения за властта.

В отделна новина, публикувана в електронното издание Лента.Ру, стана ясно, че Русия за пръв път от 2001 снижава доставките на газ за чужбина, за да насочи синьото гориво към газификация на собствените си региони. През 2007 монополистът ще намали експорта почти с 2%. Предвиждат се почти двойно по-големи инвестиции за газификация в Русия, 62% газификация на страната е целта на Газпром за тази година.

При това през 2007 ще бъде изменена и структурата на експорта - руският газ ще тече към Европа, средноазиатският към ОНД. Така транспортните разходи ще се смъкнат. Газпром започва все по-силно да зависи от взаимоотношенията на Русия с Туркмения, Узбекистан и Казахстан.

Отворен остава въпросът за дългия 1200 км. тръбопровод под Балтийско море. Знае се, че по проект първите доставки на газ от Русия за Германия трябва да се осъществят по Nordstream през 2010. По време на въпросната конференция Медведев е критикувал резервираната позиция на Полша и Швеция.

За Медведев опасенията на Стокхолм за шпионаж по време на строежа на руско-германския проект приличат на филм на Джеймс Бонд и се нуждаят от „проверка на реалността". Проектът е надежден в екологическо отношение и Швеция създава „изкуствен проблем".

Във вторник шведският външен министър заяви, че преди да даде зелена светлина за проекта, консорцията Газпром, BASF и E.ON трябва да извърши цялостно изследване за екологичния ефект от проекта. Освен това Стокхолм е на мнение, че трябва да търсят алтернативни маршрути, за да се избегнат чувствителните екозони по шведското крайбрежие, където все още съществува риск от възпламеняване на химически бойни вещества, потопени след края на Втората световна война.