Даниел Хамилтън и Джоузеф Куинлан по поръчение на Американската търговска палата написаха книга с обем 250 страници, озаглавена „Глобализацията и Европа", предварителният текст на която бе обнародван в началото на март. Целта на книгата е да се демонстрира как икономическата глобализация влияе на Европа и доколко европейските държави са готови да печелят от икономическото обвързване със света, едновременно с това минимизирайки отрицателните ефекти от глобализацията.
Като европейска страна и нов член на ЕС от януари 2007 година, отделно внимание е обърнато и на готовността на България да се впише в новата глобална икономика. България е относително бедна държава, пише в доклада, и среща значителни трудности в опитите си да изгради здрава пазарна икономика и да влезе в европейския „меийнстрийм". По конкурентноспособност страната ни заема 79 място, зад Египет, Виетнам и Колумбия, но преди Китай и Русия (според възможностите за възползване от информационните технологии).
България е на дъното в Европа по отношение отговора на критериите от Лисабонския договор, като ситуацията се влошава от засилващата се конкуренция на други бързо развиващи се държави. И все пак България в сферата на иновациите има далеч по-добри перспективи от Гърция, Испания и Италия. Факторите за това изненадващо заключение са евтин труд, бързи структурни промени и голям приток на инвестиции у нас.
А според цитирания на друго място в доклада „KOF индекс на глобализация" на Швейцарския икономически институт, България е на доброто 42 място, след Полша на 38мо и Турция на 41во, но преди Румъния на 43то, САЩ на 61во, Бразилия, Русия, Китай, Япония (по данни от 2005 година).
Също така се посочва, че България е в догонваща фаза, заедно със страни като Кипър, Латвия, Полша и Румъния. Изследователите са забелязали голямата ни зависимост от австрийските инвестиции, което е една от формите на т.нар. европеизация (процес кореспондиращ с глобализацията и изразяващ засилващата се взаимосвързаност на европейските икономики).
Един от най-големите проблеми за икономиката на България ще дойде заради негативните демографски процеси. На този етап страната ни е своеобразна заплаха за страните от централна Европа като например Полша, Чехия и Словакия, тъй като може да предложи на чуждите инвеститори еднакво квалифицирана, но по-евтина работна ръка.
Глобализацията е нов начин да се опише много древен феномен, започнал, когато нашите предци излязоха от Африка и се разпространиха по цялата планета и след това започнаха да се свързват отново ... Глобализацията нито е нова, нито се ограничава до икономическите фактори - екологична, миграционна, военна, биологична форми на глобализация са стар феномен.
Ако погледнем по-генерално на изследванията в книгата, ще отчетем, че ЕС е „централна арена на глобализацията" и като цяло европейците са облагодетелствани от глобализацията (особено от падането на Желязната завеса и края на Студената война, считат авторите). Процесът на разширяване на Изток не е попречил на експортните възможности на Европа. Точно напротив.
Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че ЕС вече има „собствен Китай пред вратата си".
Делът на външната търговия в БВП на 15 водещи членове на ЕС в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.
Европа се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според авторите на книгата, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за Европа и глобалната икономика.
Доброто за Европа, което глобализацията носи, е голям ръст на износа и вноса, ръст на инвестициите, нетни входящи потоци на труд, натиск за намаляване на инфлация и лихви, повече работни места, по-високи доходи, по-висок ръст на БВП. Хамилтън и Куинлан обясняват проблемите на губещите от глобализацията с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.
Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата. Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти.
Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.
„Глобализацията възникна от интересите на големия бизнес - за да обслужва безпрепятственото протичане на големия капитал. Тя ще се запази дотогава, докогато големите предприятия имат изгода от нея".
д-р Хелмут Бертран
Да се върнем на изследването от Американската търговска палата. Европа остава най-голямата търговска общност в света, като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ. Европа е износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории.
Европа е главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки на ЕС не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.
Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.
Има много проблемни моменти в политиката по имиграцията на Европа. Всяка година в ЕС пристигат нови около един милион души отвън, но те не могат изцяло да потушат демографското налягане. Проблемът е, че в ЕС пристигат предимно хора с ниска квалификация, докато по-квалифицираните отиват в САЩ и другаде. Само 0.9% от работната сила в ЕС са високо квалифицираните имигранти, докато в САЩ те са 3.5%, а в Австралия почти 10%. От квалифицираните имигранти в света, 55% се насочват към САЩ, докато към Европа едва 5%.
Инфлацията в Европа е значително по-ниска, отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство ще са над €5,000 годишно.
Европа е дом на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ.
„Да строиш там, където продаваш" - е новата мантра на глобалните компании, според авторите на доклада. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара. Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2007 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $3.2 трилиона, над 70% увеличение по сравнение с близката 2004 г. Европейската валута сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.
От първите 10 страни по конкурентноспособност в света, 7 са европейски държави. От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски.
Life
на 12.03.2008 в 04:31:14 #3Кой го е писал този материал?Или отново е преписвано тотално неграмотно и без да се гледа....че това ми прилича на КПСС бюлетин от 50те години на миналия век със САЩ нюанс! Били сме по конкурентноспособност преди...Китай!И същия този Китай ич не бил конкурентен....само дето леееекичко икономиката му прегрява Във Китай никой не иска да инвестира,да!Те сами си ги сторят заводите,и сами си ги купуват стоките!И никъде по света няма китайски стоки...задръстена китайска икономика!БГ е къде къде по конкурентна! материала е тотален боклук,и крайно време е всеки поне малко уважаващ себе си преписвач да хвърля по едно око на полит-агит-статиите които превежда
Red Sox
на 12.03.2008 в 02:13:22 #2АЛОУУУУУУ, ФИНАНСИСТИТЕЕЕЕ! бутнете часовника от Нови Йорк с час напред, бре!!!!
Pi4Trepa4
на 11.03.2008 в 21:27:16 #1Добре де, аз не виждам много радостни новини в тази статия. Особено след като нямаме специализирани кадри, корпупциятя цъфти и нямаме един свестен икономически отррасъл освен туризма, но Бургас - Александропулис ще се погрижи за това. Дано с глобализацията по-лесно да се емигрира, с надеждата, че малко от тези хора ще се върнат и просветлят обществото.