Годината 2008 ще е трудна за управление на глобалните рискове - това е заключението от доклада „Глобални рискове 2008" на Световния икономически форум. В изготвянето на документа, който дава основните насоки на развитието на застрашаващите глобалното развитие фактори през тази и следващите години, са съдействали организации като Citigroup, Zurich Re, Wharton.

Редица явления през 2007 г. като кризата на ликвидността на финансовите пазари и проблемите с доставките на храни показаха колко крехка е глобалната система. В началото на 2007 рискът за финансовата стабилност като цяло бе недооценен. В геополитически план отново ескалира напрежението в Иран, Ирак и Афганистан.

Днес основен става въпросът кой в новия глобален свят е собственикът на риска, тоест коя е институцията или организацията, отговорна за стабилността в света? Без проява на лидерство от страна на политиците и бизнеса, пазарните механизми няма да могат сами да постигнат устойчивост.

Въпросът става още по-сложен като се отчете, че голяма част от рисковете имат и странични ефекти - например опасността от забавяне на световната икономика може да постави под въпрос консенсуса за борба с измененията на климата.

А тъкмо през следващите пет години трябва да се вземат повечето от политическите, икономическите и инвестиционните решения в борбата за климата. Днешната несигурност може да отклони вниманието от горещите глобални проблеми и така да навлече още по-голям риск за бъдещето.

Четири са акцентите, на които обръща вниманието ни този доклад: системен финансов риск, сигурност на доставките на храни, верига на доставките, роля на енергетиката. Сега те са централните теми на световната сигурност.

Най-непосредствени и от икономическа гледна точка най-сурови са системните финансови рискове. През последното десетилетие светът изживя безпрецедентен икономически ръст и стабилност. Но дойде 2007 с кризата на ликвидността и в началото на 2008 бъдещите перспективи изглеждат по-мрачни.

Рецесията в САЩ вече не може да се изключва като възможност през следващата година. По въпроса за способността на Азия да компенсира световния икономически ръст, повечето икономисти се разминават в оценките си. Някои икономики от централна и източна Европа  (такава е България!) могат да се окажат все по-нестабилни през 2008 г. заради големите си дефицити по текущата сметка. 

Великобритания е също уязвима - ролята на финансовия сектор в икономиката на страната е съществен. Други големи европейски икономики, които са зависими от износа, могат също да пострадат заради ефектите на кризата на финансовите пазари върху реалната икономика на света. В много по-дългосрочен план, доларът може да се окаже под увеличаващ се натиск като глобална резервна валута, водейки до спад на геополитическото значение на САЩ и бележейки край на периода на хегемония в глобалната икономическа история. Още за системния финансов риск - тук.

Вторият риск, сигурността на хранителните доставки, може би е новият голям проблем на XXI век. В края на 2007 цената на зърното се повиши с 50% спрямо периода преди 12 месеца. Глобалните запаси на храни са най-ниски от 25 години и следователно световните доставки на храни са уязвими при природно бедствие или международна криза.

„Виновниците" тук са ръстът на населението (9 млрд. до 2050 г.), промяната в стила на живот на хората, измененията в климата и нарасналата употреба на хранителни продукти за биогорива (30% от американската царевица през 2010 ще отива за тази цел). Всички те могат да вкарат света в период на по-непостоянни и по-високи цени на храните. Последиците ще са най-жестоки за най-бедните държави.

В САЩ инфлацията на цените на храните на годишна база е 4.4% - два пъти по-висока по сравнение с нехранителните стоки. В Китай поскъпването е 17.6%. Отношението цени на храните - политическа сигурност е добре установено не само за развиващия се свят, а и за развитите икономики. Последиците са най-общо казано - несигурност. Според някои експерти пазарите постепенно ще се настроят към недостига, а по-високите цени постепенно ще направят отново печелившо отглеждането на зърнени култури за храни. Според други високите цени ще се запазят. Но е ясно, че политиците трябва да започнат да мислят за храните като за стратегически световен актив и следващите няколко години ще подложат на голямо изпитание световната система за доставка на храни.

Третият голям риск за глобалната сигурност условно е наречен „верига на доставките". Става думи за влиянието върху сигурността на фактори като изнесено производство (аутсорсинг), подобрения в технологиите и глобалната логистика, премахване на търговските бариери. Те доведоха до интеграция на разделените преди регионални икономики.

Но след като глобалната икономика стана по-интегрирана, уязвимостта спрямо сривове по веригата на доставките, която свързва глобалната икономика в едно, се е увеличила. Дава се пример как през 1999 цената на полупроводниците в света се е удвоила след земетресение в Тайван. „Издръжливостта" вече не е въпрос само на вътрешния мениджмънт. 

Четвъртият риск е енергията: надеждността на доставките на енергоносители в света. Като цяло заключението гласи, че до момента не може да се изгради холистичен подход, който едновременно гарантира сигурността на енергийните доставки и отчита глобалните емисии на парникови газове.

Оценката, давана на енергийната политика на Европейския съюз, не е висока: ЕС зависи от един доставчик на природен газ, инвестира се във възобновяеми енергии, които засега не са устойчив енергоизточник, подходът в използването на ядрената енергия е изключително диференциран. Като цяло както ЕС, така и САЩ отлагат нужните инвестиции в сектора енергетика, тъй като не са ясни новите международни правила за емисиите. Само САЩ трябва да вложaт 11.6 трилиона долара до 2030 година за подобряване на енергийна инфраструктура.

Следват няколко рискови сценария за 2008 и следващите години (виж и рисунката). В Икономиката: недостиг на храни за бедния свят, сериозно покачване цените на петрола и газа заради 10% намаляване на доставките; рязко падане на американския долар и сериозни последици за финансовия свят, забавяне на икономическия ръст до 6% и социално-политически проблеми в Китай, вдигане на данъците от богатите държави последвано от икономическа стагнация, колапс на цените на жилища и други активи в САЩ, Великобритания и континентална Европа. 

В Геополитическо отношение: многобройни терористични атаки с химическо и конвенционално (но не ядрено) оръжие, засилено търсене на ядрени технологии, конфликт САЩ - Иран, конфликт САЩ - КНДР, провал на националната консолидация в Афганистан и залез на държавата Пакистан, колапс на режимите в Латинска Америка и политическа и икономическа нестабилност в региона, проникване на организираната престъпност в глобалната икономика, протекционизъм от страна на развитите държави, влошаване на ситуацията в Палестина и Ирак.

Спрямо околната среда: екстремни климатични условия заради промяната в климата до 10 години (Мексиканския залив, Индия, Бангладеш, Китай), по-чести топлинни вълни и суша и загуба на реколти, недостиг и спад в качеството на водата, тропични циклони удрят световен икономически център като Токио или Флорида, земетресение в световен икономически център, цунами в населен район, наводнение край Мисисипи, Яндзъ, Рейн или Темза.

Социални рискове: пренасяне на зараза от животинска популация върху хората; нарастване на инфекциозни болести като СПИН в региони като Югоизточна Азия и Русия, разпространение на хронични болести в развития свят; огромни застрахователни разходи, които трябва да поемат САЩ, което ще се отрази върху Европа и Азия. Технологични рискове: атака или системен провал на критичната информационна инфраструктура и ефект на домино върху водния транспорт, банките и финансите, управлението при бедствия и аварии.

Рискът се глобализира: формира се мрежа от взаимнозависими рискови събития. Рискът осъществява натиск: негативните екстерналии се пренасят от регион в регион.  Рискът се делокализира и хомогенизира: това добре се вижда в опасността за здравеопазването. Изводът: за да се справим с нежеланите външни ефекти на глобално ниво се нуждаем от международна кооперация, например международен форум на правителствени служители от целия свят, отговорни за управление на риска. Проблемите между отделните страни могат да се решават на двустранна база.

Ето и краят на доклада: политическата и икономическа несигурност ще продължат да бъдат определящи. В икономическо отношение периодът на изключителен растеж може би вече е минало. В политическо отношение се сменят правителствата в някои водещи световни държави. Светът се превръща във все по-взаимнозависимо място, но едновременно с това все по-голяма рядкост са тези хора и държави, които се наемат с управлението на глобалните рискове.

Текстът на доклада - тук.