Повод за следващите думи е публикуваната във вестник „Дневник" статия, озаглавена „Първият фалит: Москва отказва на Живков 16-та република, взима златния ни резерв". Материалът е част от бъдещата книга на Христо Христов „Тайните фалити на комунизма".

Авторът е направил солидно изследване в архивите на БНБ с грифове „строго поверително". От полза за цялото ни гражданско общество е колкото се може повече хора да разберат (икономическите) безчинства на комунистическия режим,  сега потвърдени от неоспорими документи.

Накратко: става дума за това, че в резултат неразумна валутна политика, в края на 1950-те години България на практика изпада във фалит. БНБ не може да плаща задълженията по външнотърговските операции. „През 1960, когато външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв., правителството изпада в несъстояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от СССР", пише Христов.

Председателят на БНБ Кирил Несторов не намира друг изход спрямо недостига на капиталистическа валута, освен продаването на златните резерви на страната. Тези пък златни резерви от няколко месеца услужливо са в СССР, тъй като нашите спецове установяват, че трезорите на БНБ няма да издържат на взрив от атомна бомба.

И така, българският златен резерв от 24 тона, малкото национално богатство, натрупано в годините преди 1945 и недокосвано дори по врме на национални катастрофи, е продаден за погасяване задълженията на правителството на БКП.

По нареждане на Тодор Живков се продава общо 31,880 тона чисто злато между 1960 и 1964 г., но в българската хазна не отива нито цент: плащат се просрочените задължения към съветските банки кредитори Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон.

„Заведеното през 1990 г. дело №4, познато като делото за икономическата катастрофа на България, трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат".

Неразумната българска валутна политика е поставила двете приятелски руски банки и дори Госбанк, Държавната банка на СССР в опасност. Каква е тази политика? Робувайки на „високи темпове на всяка цена", в страната се извършва внос повече, отколкото са платежните ни способности и изпадаме в неплатежоспособност, с други думи - във фалит.

Усещайки, че дори и продажбата на последното покритие на лева не е достатъчна, Живков отчаяно се мъчи да убеди Хрущев да приеме България като 16та република в СССР „като два организма с една и съща кръвоносна система", но за всеобщо щастие руснаците не ни оказват мечешка услуга. Причината е не толкова нежеланието на СССР да се разширява, а „международната обстановка".

Можем да кажем, че руснаците в тази ситуация си измиват ръцете. Те дружелюбно купуват по пазарни цени златния ни резерв, отсрочват взиманията си към нас, но отказват да наливат повече валута в България, защото водената от правителството на Живков и Югов валутна политика според тях е неразумна.

Срам не срам, следите от тези мрачни за България процеси остават: в руската версия на Интернет енциклопедията „Википедия" сега свободно може да се прочете как Живков е предлагал България да стане 16та република. Същото знаем и от дневниците на руския космически генерал Каманин от юни 1969. Христов установява, че въпросът е бил повдигнат доста по-рано, през 1963 г. на пленум на ЦК на БКП и след това при посещението при Хрущев в Москва.

С интерес очакваме публикуването на цялата книга на г-н Христов, а на база публикуваната в „Дневник" фактология можем да направим следните изчисления: през 1960 са продадени 20.15 т. чисто злато. Продажната цена на златото в Лондон тогава е била $35.28 за тройунция (както е известно, на конференцията в Брентън Уудс е определена твърда цена от $35 за тройунция, която се задържа до 1971 г.).

От руснаците е получена е цена от $35.10 за тройунция, или общо $22 738 255. Сумата не е така малка, както изглежда на пръв поглед: $20 млн. през 1960 г. се равняват на над 130 млн. долара през 2006 г., използвайки за сравнение индекса на потребителските цени.

Но тъй като CPI надали е най-добрият начин да се измерят задълженията, съставени до голяма степен от стоки с непроизводствено предназначение, изчислявайки  стойността на тогавашните 20 млн. долара можем да използваме методиката за оценка според алтернативната цена (относителния процент в БВП) и тогава получената от България сума вече се равнява на около 500 млн. долара по средни цени за 2006 г.

И все пак: от продадените от Живков 1 024 974 тройунции злато (31.88 т.) са взети не повече от $36 млн. при цена около $35 за тройунция. Определено те не могат да покрият направените дългове във валута (в началото на 1960 председателят на БНБ определя общият недостиг на валута на $50 млн.). Ако продажбата на златните резерви на България бе изчакала няколко години, можеха да се получат съвсем различни цени.

През 1971 г. САЩ не може повече да поддържа условията на спогодбата от Брентън Уудс и златото тръгва нагоре: от $35 за тройунция до 1971 г. жълтият метал се кача почти до $160 за тройунция през 1974 в Ню Йорк, достигайки $612 през 1980 г. След известен спад в цената на златото, в последните седмици тройунцията докосва цена от $800.

Но икономическата политика на страната ни е била такава, че никоя - нито комунистическа, нито капиталистическа институция не е искала да ни кредитира повече.  А плащанията не могат да се отлагат вечно.

Ако в компанията на най-разнообразни съвременни финансови продукти златото е отживелица, която даже не носи лихви, преди много малко време изобщо не е било така. Става въпрос за това, че само след 15 години управление „народната власт" посяга на - ако се вслушаме в проф. Иван Маразов и книгата му „Митология на златото" - залога за легитимността на една държавност, нейното злато.