„Гришата: Всичко за продан", четем от първата страница на „Стандарт"
Поредна димка хвърли босът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев. Разпродавам до една година целия си бизнес и се оттеглям, заяви той вчера по обяд пред "Дарик". Обвиненият в заплаха за убийство и ДДС измами предприемач обяви, че се отказва и от всичките си инвестиции в спорта. Гришата бе категоричен, че няма да купува ЦСКА заедно със съдружник.

Малко по-късно бизнесменът се отрече от думите си. Потърсен от "Стандарт" за коментар, Гришата отсече: "Да сте ме чули да го казвам. Защо не извадят запис. Поредна постановка", след което затвори телефона си.
Още от статията на „Стандарт"

„Бизнесът крие по 2,5 млрд. лв. от данъци за година", разкрива от първата си страница „Класа"
Близо 2,5 млрд. лв. е средногодишната стойност на отчетените фирмени нарушения според данъчните ревизии. От началото на годината до края на април 441,5 млн. лв. са укритите данъци и осигуровки само в София. Извършени са 1797 ревизии, като над 80 % от тях са приключили с допълнителни разкрития. Близо 353 млн. лв. е неначисленият и невнесен данък върху добавената стойност. Тези цифри съобщи за "Класа" говорителят на НАП Росен Бъчваров. Освен скритото ДДС, ревизорите са установили и предотвратили опити за неправомерно теглене на 12 млн. лв. данъчен кредит.

Ревизиите за последните три години са намалели с около една четвърт, посочиха още от данъчните. Тенденцията е за спад на техния брой за сметка на увеличаване на допълнително разкритите задължения, поясни Бъчваров. От над 20 000 данъчни ревизии средно годишно до преди четири пет години, сега те са 12 000-14 000. Налице е по-качествена оценка на риска и посочване на потенциално съмнителните субекти и случаи, похвали се още той. Паралелно с ревизиите се извършват средно от по 200 000 - 250 000 проверки. Един голяма част от тях за възстановяване на ДДС. Данъчните ги предпочитат пред сложната отнемаща време и скъпоструваща ревизия. За три години са извършени около 700 000 проверки. Те са три вида - основните за възстановяване на ДДС, за установяване на различни факти и обстоятелства и трети вид са т.нар. оперативни проверки. Последните се правят, за да се установи дали се издават касови бележки и как функционират дистанционните връзки. Средногодишно оперативните проверки са около 30 000-38 000. В около 25 % от случаите, които са обект на ревизии, се стига до отказ за възстановяване на ДДС, като най-честите нарушения са липсата на доставка или нередовни документи.

От началото на годината само в София са укрити корпоративни данъци за повече от 55 млн. лв. Недекларираните и невнесени данъци върху доходите на физическите лица са в размер на 16 млн. лв.
Още от статията на „Класа"

„Борисов: Който пуши в заведение, е простак" е водещото заглавие на „Труд"
"Този, който пуши в заведение, е простак." Това заяви премиерът Бойко Борисов в Мадан по повод пълната забрана за димене на закрито, която влиза в сила утре. Глобата за първо нарушение е от 300 до 500 лв.

Депутатите ще пушат на жълтите павета вместо в пушалнята в парламента. "Народните представители са първите, които трябва да демонстрират спазване на закона. Те ще трябва да пушат на тротоарите, на паветата или в градинките около парламента", каза  шефката на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ). Най-вероятно пушалнята в парламента ще бъде затворена днес, но дали депутатите ще спазват забраната, предстои да се види. Според Дариткова проверка дали се дими в Народното събрание можела да назначи само здравната министърка Десислава Атанасова.

Пушачите сред народните представители от всички групи се готвят да излизат за по цигара пред парламента, показа проверка на "Труд". Всички те отричат да имат намерение да палят по ъглите на стаите на парламентарните си групи.

"Вероятно ще намалят цигарите", каза Ваньо Шарков от "Синята коалиция".

Забраната за цигарен дим на закрито няма да промени нищо на "Дондуков" 1. В Министерския съвет не се пуши от м. г., а желаещите да запалят цигара излизат във вътрешния двор.
Още от статията на „Труд"

„Полиция и доброволци се включват в денонощните хайки за пушачи", предупреждава от първата си страница „Сега"
За да е сигурно, че влизащата от днес в сила забрана за пушене на закрити обществени места ще се спазва поне известно време, контролни органи и неправителствени организации обединяват усилия и започват масови проверки. 600-650 инспектори от регионалните здравни инспекции ще обикалят заведения и работни места, като при част от проверките ще бъдат придружени и от полиция. Инспекции ще се правят и в извънработно време, като в големите градове проверките започват още от полунощ на 1 юни, обяви Димитър Димитров, шеф на дирекция "Обществено здраве" в здравното министерство.

Целта на присъствието на полицаите е да могат да принуждават граждани нарушители да предоставят лични документи, за да им се напише акт. Самите здравни инспектори нямат това право и хората могат да отказват да им предоставят документи, без които пък няма как да се състави акт. Глобите за нарушаване на забраните скачат неколкократно и актът за физическо лице е от 300 до 500 лв., за едноличните търговци от 1000 до 1500 лева, а за по-големите фирми - от 3000 до 5000 лева.
Още от статията на „Сега"

„Нагоре, близо до дъното", обобщава „Капитал Daily" от първата си страница позицията на България в класацията по конкурентоспособност
С едно място нагоре, но все още много близо до дъното. Така може да се определи оценката за България в Годишника на световната конкурентоспособност, който се изготвя от швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD). С общо 48.45 точки през 2012 г. България се нарежда на 54-то място от 59 икономики. Въпреки лекото подобрение спрямо миналата година (55-а позиция) страната остава една от най-неконкурентоспособните в света. С по-ниски показатели са само Аржентина, Украйна, Хърватия, Гърция и Венецуела, а Румъния ни води с една крачка.

Дългосрочни негативи

Докладът се базира на 329 критерия, които показват как се развива икономиката, колко ефективно работят и каква среда създават правителството и бизнесът и какво е качеството на инфраструктурата. От всичките четири групи показатели България отчита леко подобрение единствено при инфраструктурата (от 53-то на 52-ро място).

Като цяло обаче съществуват много дългосрочни икономически негативи, които предопределят ниската позиция на страната, смятат от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който е партньор на IMD по доклада в частта за България. Сред тях са лошото общо качество на инфраструктурата, липсата на добро управление, стабилен правов ред и правоприлагане. Тези негативи бяха замаскирани в миналото, но изпъкнаха по време на кризата, посочват от ЦИД. Особено сериозно е положението по отношение на научно-техническата и иновационната инфраструктура, образованието и здравеопазването, които не бяха подобрени в силните години преди кризата. Същите констатации направи и вчера Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.

Корупцията, слабата съдебна система и по-високата зависимост от държавните разходи наскоро станаха причина България да отстъпи с една позиция в класацията по икономическа свобода на фондация Heritage. Със своето 61-во място страната все пак остана над средното ниво в глобален мащаб, изпреварвайки Румъния, Полша и Франция.

С две места надолу България слезе и по условия за правене на бизнес. В класацията Doing Business на Световната банка тази година страната заема 59-о място от общо 183 страни.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Държавата с вето и при малък дял във фирма" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на вестник „24 часа"
Държавата и общините ще имат право на глас в създадени с частни фирми дружества, независимо от дяловото им участие в тях. Това предвижда одобреният от парламента на второ четене Закон за публично-частното партньорство.

Според него публичният съдружник ще има блокираща квота и ще може да налага вето при решения за промени в устава, увеличаване или намаляване на капитала, разпоредителни сделки с имущество, преобразуване и прекратяване.

Правото на глас ще важи не само за нови публично-частни дружества, но и за вече създадени. Целта е държавата и общините да се върнат в управлението на компании, в които са апортирали имоти и терени, а след това участието им се е стопило и са изгубили контрол. Такива случаи имало заради липсата на правна рамка досега. Предложението за текста е на депутати от ГЕРБ.

Според изцяло новия закон дружества ще се създават за срок от 5 до 35 г. Партньорството ще се прави, за да се извършват дейности от обществен интерес. Целта е да се осигурят достъпни и висококачествени услуги, да се насърчат частните инвестиции в строителството и социалната инфраструктура. Ще могат пак да се правят паркинги, гаражи, улично осветление, паркове и градини, болници, училища, социални жилища и общежития, затвори и др.
Още от статията на „24 часа"

"Лукойл" инвестира 1.5 млрд. долара в рафинерията в Бургас", съобщава от първата си страница „Капитал Daily"
"Лукойл Нефтохим Бургас" започна най-големия си инвестиционен проект в страната - строителството на инсталацията за хидрокрекинг на гудрон на стойност 1.48 млрд. долара. В превод това означава, че вече и най-тежката фракция на петрола - гудронът, ще може да се преработва при по-висока температура и по-голямо налягане и в резултат рафинерията ще стане по-ефективна. Или ако сега от 100 тона петрол рафинерията извлича 65 тона горива като бензин и дизел, след изграждането на инсталацията делът на бензина и дизела ще нарасне на 90 тона от 100 тона петрол.

Топ размер

Инвестицията се явява най-голямата в страната за годината. Изграждането на инсталацията ще трае три години, като от рафинерията се похвалиха, че броят на тези съоръжения в световен мащаб е под десет. Строителството ще се извърши от италианското подразделение на базираната във Франция инженерингова компания Technip, като договорът беше подписан през януари. За част от строителството ще се наемат български фирми подизпълнители, увери президентът на руската петролна компания майка "Лукойл" Вагит Алекперов, който заедно с министър-председателя Бойко Борисов (повече за активността на премиера в Бургас виж в карето) сложи началото на строителството на комплекса. След приключването му "Лукойл" предвижда и изграждането на втора инсталация, отново с цел по-дълбочинна обработка на петрола - този път хидрокрекинг на вакуум газьол (маслена фракция). Плановете са това да се случи през 2016-2017 г., като стойността на втория проект все още не е известна.

За изграждането на съоръжението се говори от години и забавянето му неведнъж е будило съмнението дали ще се реализира реално. Подобряването на преработката на петрола обаче е необходима, ако предприятието иска да подобри ефективността си.
Още от статията на „Капитал Daily"

„$1,5 млрд. свалят цените на горивата", пише „Стандарт"
Инвестиция на ЛУКОЙЛ за 1,5 млрд. долара може да доведе до поевтиняване на горивата у нас. Премиерът Бойко Борисов и президентът на ЛУКОЙЛ Вагит Алекперов вчера дадоха старт на строителство на нова инсталация "Хидрокрекинг на гудрон" в бургаската рафинерия. "Това е най-голямата инвестиция за тази година не само в България, но и в цяла Европа", заяви премиерът. Новата инсталация ще повиши ефективността на преработката на нефта, ще намали себестойността на продукта и ще се отрази на крайните цени на горивата, заяви Вагит Алекперов.

Инсталацията ще бъде пусната в експлоатация през 2015 г. Строителството на инсталацията ще осигури 3000 нови работни места. Само 6 страни в целия свят разполагат с подобни действащи инсталации. Това са Мексико, САЩ, Канада, Полша, Япония и Кувейт. "Случващото се е в унисон с препоръките на Европейската комисия. Това предприятие дава 9% от БВП на страната и 25% от данъците в бюджета", заяви Бойко Борисов. Той съобщи, че министър Дянков е поканил екип от телевизионния канал "Дискавъри", който пристига, за да направи филм за гигантските съоръжения, които пристигнаха тези дни на пристанище Бургас и ще бъдат транспортирани до рафинерията.

Министърът на финансите Симеон Дянков пък заяви, че през пролетта правителството е внесло предложение в Европейската комисия акцизите за горивата да станат или пропорционални на БВП на всяка държава, или да се изчисляват върху доход на глава от населението.
Още от статията на „Стандарт"

"Очертава се добър пазар за нашите зърнопроизводители", съобщава „Класа"
Производството на пшеница в световен мащаб ще се понижи през тази година заради лошите климатични условия, сочи последната прогноза на Световния съвет по зърното (ССЗ). Очакват се по-ниски добиви и в Черноморския регион, което е добре за българските зърнопроизводители, коментира Антонина Белопитова, директор в Софийската стокова борса. Добивът на хлебна пшеница от реколта 2012-2013 г. в света вероятно ще достигне 671 млн. тона, или с 24 млн. тона по-малко от предходната реколта. В същото време прогнозираното търсене е 681 млн. тона, което е с 10 млн. тона повече от предлагането. Основни фактори за свитото производство и намалените запаси на хлебна пшеница са предимно измръзването на реколтата в европейските страни, Русия, Украйна и Казахстан, както и продължителната суша в САЩ.

За държавите от ЕС се очакват добиви от около 132 млн. тона, което е най-ниската реколта на пшеница за последните 4 години. Същевременно в Италия и Испания се наблюдава отлагане на покупките, тъй като крупните купувачи нямат средства. „От тази ситуация и особено от спада на доставките в Черноморския регион могат да се възползват българските производители, които ще могат да пласират качествената си пшеница на добра цена. В момента тон пшеница у нас се движи около 360 лв. На годишна база спадът в цената е с около 11% при понижение от 26% за Унгария и 19% за Украйна", съобщи Белопитова. По думите й производството на пшеница у нас ще е максимум 3,7 млн. тона през тази година спрямо 4,2-4,3 млн. тона за миналата година. В момента украинската пшеница се търгува по 226 долара за тон, в Унгария борсовите цени са средно 232 долара за тон. Тези нива се отразяват и при цените на брашното, които също бележат спад от около 11%-12% на годишна база.
Още от статията на „Класа"

„Експерти опровергаха Борисов за мостовете", разкрива „Сега"
Състоянието на трите моста, за които кабинетът спешно отпусна 43 млн. лв. за авариен ремонт и поиска да заобиколи процедурата за търг по Закона за обществените поръчки, се оказа не толкова форсмажорно. Това се разбра от обясненията на шефа на пътната агенция Лазар Лазаров и на експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия. След като установи тежкото положение на два виадукта на магистрала "Тракия" и един на "Хемус", премиерът обяви, че е загубил съня си, и предизвика преговори в парламента, които трябваше да му издействат мандат от всички партии да се премине към пряко договаряне с фирма за ремонта поради извънредни обстоятелства. Именно доказването на извънредните обстоятелства обаче се оказа не толкова лесно.

"Мостовете в момента са безопасни за преминаване и за тях има риск само ако има земетресение като това в Перник", обясниха пред "Сега" от пътната агенция. Затова и няма да се затварят. "Ако стане катаклизъм като земетресението в Перник, тогава никой не може да гарантира, че мостовете няма да паднат", заяви Лазаров пред БиТи Ви, но уточни, че при нормални условия те не са опасни. Съоръженията безспорно се нуждаят от ремонт, но нищо не налага той да се прави със заобикаляне на търга за обществена поръчка.
Още от статията на „Сега"

"Пробутваме румънски агнета за наши", разкрива „Труд"
Български фермери се опитват да измамят турски прекупвачи, като им пробутват румънски агнета за наши, показа проверка на Агенцията по храните.

1200 агнета, подготвени за износ в събирателен център в Пловдивско, бяха "арестувани" от инспекторите. Причината - животните били доставени от румънски ферми и предназначени за Турция, но ушните им марки били подменени с български.

Родните производители често прилагат този трик, понеже българското производство не може да задоволи търсенето в южната ни съседка.

Преди 2 месеца при посещение на шефа на Агенцията по храните Йордан Войнов в Турция, страната ни пое ангажимент пред Анкара да не допуска износ от България на румънски агнета, маркирани като български.

Преди Турция да даде зелена светлина за износ на наши животни, ветеринари от Анкара обикаляха кланиците и фермите тук, за да се уверят в хигиенните условия.
Още от статията на „Труд"

"Над 300 милиона лева щети от нелегални сервизи", пише „24 часа"
Над 3000 нелегални автосервизи поправят коли само на територията на столицата. Никой не знае точния им брой, а причината е, че те нямат фирмени регистрации, нито пък се самоосигуряват. Затова институциите не могат да сметнат щетите за бюджета. Според експерти те надхвърлят 300 милиона лева годишно.

Сдружението на автосервизите в София започва от днес кампания срещу нелегалните обекти. В нея се включва и в. "24 часа", а иницативата има три основни цели - задължителна регистрация на всички авторемонтни съоръжения като търговски обекти на подходящи места, създаване на регистър на легалните автосервизи от ИА "Автомобилна администрация" и въвеждането на задължителни технически картони за всяка кола, с които да се преминава технически преглед.

Над 90% от дейността на автосервизите в страната са в така наречения сив сектор, твърдят от софийската асоциация, в която членуват 80 фирми. Цените на нелегалните са ниски и така "крадат" клиенти от легалните сервизи. Тяхното локализиране е възможно главно по сигнали на граждани или при случайни проверки от други институции, казват данъчни инспектори. Въпреки това и при тях има проверки. Най-честите обяснения, които ревизорите чуват, са, че поправят своята кола, на баджанака и на неколцина приятели. Нарушителите са глобявани за неиздаване на касови бележки и укриване на оборот. Легалните сервизи са свързали касовите си апарати с НАП и няма неизрядни. Наели са и хора, плащат им осигуровките.
Още от статията на „24 часа"