„Харизахме ракията", четем от първа страница на „Стандарт"
България се отказва със закон от ракията. Грозданката и мастиката вече няма да са запазени марки на страната ни. Под това име у нас ще могат да се продават гроздови и плодови алкохолни напитки от цял свят. Промените са записани в проектозакона за виното и спиртните напитки. Промяната е наложителна, защото не може с национален закон да ограничаваме другите държави да произвеждат ракия или мастика, коментираха от алкохолния бранш. Производителите заявиха, че промените не значат, че се отказваме да браним гроздовата ракия като традиционна напитка в Брюксел. Водката, ромът и текилата вече няма да съдържат синтетичен спирт, предвиждат още промените. Те ще могат да се правят само с ферментирала ръж, картофи или други земеделски продукти.
Още по темата от „Стандарт"

„България отново е първенец по сигнали за измами с европари", разкрива от първата си страница „Сега"
България отново е голямото разочарование за пазителите на парите на европейските данъкоплатци. В годишния доклад на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ България е сред 6-те страни от ЕС, откъдето идват най-много сигнали за злоупотреби и измами с европейски средства. И за трета поредна година страната ни е номер едно в Европа по подадени нови сигнали за злоупотреби. България остава на първо място и в статистиката по броя на водените разследвания и други сходни действия до края на 2010 г. по случаи със съмнения за злоупотреби - 81.

Всъщност в България нивото на измами е по-високо, отколкото в повечето останали страни от ЕС, което е видно от сравнително големия брой засечени измами, заяви за в."Сега" говорителят на ОЛАФ Павел Борковец. Той отчита и положителен знак - нарасналият брой сигнали и разследвания показват, че правоохранителната система се движи в правилната посока и злоупотребите се засичат. Но обобщава, че въпреки че има положително развитие, остава да се свърши още много работа.

Подобна бе оценката и на политическия директор на ОЛАФ Никълъс Айлет, който при представянето на доклада в Брюксел вчера изрази загриженост за способността на съдебните власти в България да произнасят присъди, съобщи сайтът "Европа".

В огласения вчера годишен доклад на ОЛАФ се прави обобщение на постиженията на службата през 2010 г. През миналата година службата работи по близо 500 случая, 81 от тях са български. През 2009 г. от България са дошли 94 сигнала за измами с европари, а през миналата година новите сигнали са 93.
Още от статията на „Сега"

„България пак е най-разследвана според ОЛАФ", съобщава „Труд"
България продължава да бъде най-разследваната за измами държава в Европейския съюз, съобщи в годишния си доклад европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Документът бе обявен в сряда. "Призовото" място се дължи главно на български сигнали за нередности с предприсъединителни еврофондове за земеделието, каза заместник-директорът на службата Никлъс Айлет. "В момента ние сме съсредоточени върху един определен сектор в България", каза той, уточнявайки, че има предвид селското стопанство.

Миналата година ексшефката на фонд "Земеделие" Калина Илиева засипа ОЛАФ със стотици сигнали за нередности, съобщиха след смяната й от агроведомството.

За миналата година ОЛАФ е разследвал 81 случая в България, а за сравнение - в съседна Румъния случаите са 36. Дори Италия и Гърция, които имат богати досиета от измами с европари, са обект на значително по-малко разследвания на ОЛАФ през миналата година - съответно 41 и 23.
Още от  статията на „Труд"

„Киберпрестъпленията у нас с 50% ръст за година", обобщава „Класа"
Около 50 на сто е увеличението на киберпрестъпленията в България през тази година, заяви Явор Колев, началник сектор „Главна дирекция за борба с организираната престъпност" (ГДБОП), пред „Класа" по време на Регионална конференция по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа. Причината е, че активността се пренася все повече в интернет, като съответно нараства и броят на предлаганите услуги през мрежата.

С навлизането на новите технологии и масовото използване на интернет става все по-лесно за хакерите да достигнат до виртуалната личност на потребителите и да им нанесат морални и материални щети, стана ясно на конференцията. Броят и разнообразието на целите и методите се увеличават непрекъснато. Групите са все по-организирани и изобретяват нови начини за атака, а усъвършенстват и технологиите, които използват. Профилът на опасните нарушители вече не е този на хакерите активисти, както е било допреди време. Престъпниците сега атакуват разплащателните системи, като могат да изберат за цел дори мобилните оператори. Те вече застрашават инфраструктурата и националната сигурност, а не само личните данни на отделните хора, категорични са експертите. За да се преследват по-успешно такива набези, е необходимо сътрудничество от страна на потребителите и бизнеса, призоваха от ГДБОП. Международните съвместни действия също са приоритет за успешната борба с киберпрестъпленията. Според експертите е необходимо и законът да позволи използването на компютърни данни за провеждане на разследване, свързано с подобен род злоупотреби. Необходимо е да се оптимизира цялото законодателство, не само наказателноправното, за да се осигури безопасна интернет среда и да се преследват по-ефективно киберпрестъпленията, коментира Колев.
Още от статията на „Класа"

„За изборите се купуват дори дарители", разкрива от първата си страница „Дневник"
Идват избори, на които граждани не биха се поколебали да продадат гласа си, а кандидати за местната власт са готови да манипулират резултатите и да перат пари за кампанията си. Асоциация "Прозрачност без граници" обяви тревожна тенденция - близо една пета от българите биха пуснали бюлетина срещу заплащане.

"Сериозни опасения от евентуално купуване на гласове и манипулации при преброяването на бюлетините" отбеляза в междинния си доклад мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В документа са отразени и оплакванията на опозиционни партии, че техни кандидати са били притискани, за да се откажат от участие в местните избори, включително чрез данъчни проверки на фирмите им или на техни близки.

Информацията на Централната избирателна комисия, че 6 514 917 души ще могат да гласуват на местните избори, а 6 933 748 - за президент, също влезе в доклада на ОССЕ и постави отново въпроса за "мъртвите души" в избирателните списъци. Тези числа са съответно 89% и 95% от населението на България - 7 364 570 души според преброяването през февруари.

Делът на българите, които биха продали гласа си за местните избори, остава устойчив в последните години - 12%. Това показва проучване, поръчано от "Прозрачност без граници" на социологическата агенция "Алфа Рисърч".
Още от статията на „Дневник"

„Фирми се цакат с хакери под наем", информира от първата си страница „Монитор"
Фирми са започнали да наемат хакери, които да атакуват компютрите на техните конкуренти и да събират вътрешна информация. Това стана ясно вчера по време на Регионалната конференция по киберсигурност за държавите от Югоизточна Европа, която е под патронажа на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Все по-често компютърните спецове започват да работят за престъпни групи в световен мащаб и са готови да удрят компании, банки и държавни учреждения по поръчка.

„Понякога хакерите правят атаките, за да си вдигнат собствения имидж или да сринат този на компанията, чиито системи заразяват с вируси. Когато успеят да откраднат лични данни от дадена фирма чрез троянски кон, те всъщност целят да я дискредитират сред обществото", обясниха експерти от IT сектора. От началото на годината у нас е имало около 260 хакерски атаки. Срещу един от водещите производители на черна техника са били направени 30 опита за заразяване на системите им с вируси, като 4 от тях са били успешни. Резултатът е бил открадната информация за хиляди клиенти, на които са им били записани дори и данни от банковите карти.

„Атаките се извършват изключително професионално, а разкриването на извършителите отнема доста време", обясни регионалният мениджър „Продажби" за Централна и Източна Европа в RSA Васил Бързаков. Според него в последните години има истински бум на производството на компютърни вируси, като всеки ден на бял свят се появяват по 100 зловредни кода, които могат да повалят компютрите. Обикновено атаките срещу фирми стават чрез т.нар. спиър фишинг. Това представлява имейл, който се изпраща до служителите на атакуваната фирма. Въпросното електронно писмо е оформено като служебен мейл, в който обаче има и линк. При кликването върху него компютърът автоматично се заразява с вирус от типа на троянски кон.
Още от статията на „Монитор"

„Проверяват за злоупотреби при разпространението на вестници" е водещото заглавие от рубриката „Бизнес" на „24 часа"
Секторен анализ на пазара на разпространение на вестници и печатни издания е образувала Комисията за защита на конкуренцията, показва съобщение в сайта й.

През август ведомството на Петко Николов обяви, че ще направи проучване. Това стана след сигнали от печатни издания, че има нарушения на конкуренцията.

Тогава на среща при премиера Бойко Борисов се оплакаха издателят на вестниците "България днес" и "Ретро" Недялко Недялков, главният редактор на "Галерия" Кристина Патрашкова и заместникът й Явор Дачков.

Тримата обяснили, че "медийният октопод" на депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева вече е завзел не само много медии, но и 80% от разпространението на вестници в България.

Тогава КЗК се самосезира, а събраната информация е дала повод за секторния анализ на пазара за разпространение на вестници.
Още от статията на „24 часа"

„Китайци искат товарите на БДЖ", съобщава „Стандарт"
Китайска компания, голям спедитор или европейска железница може да купи БДЖ "Товарни превози". Това каза изпълнителният директор на Холдинг БДЖ Йордан Недев за investor.bg. Той добави, че "стъпвайки в България, китайците идват на европейския пазар, което за тях би било голям плюс". Китайски интерес беше проявен наскоро и към концесия на Пристанище Варна. БДЖ "Товарни превози" в подходяща атрактивна опаковка и с точни данни за активите ще бъде предложена на потенциалните купувачи от бъдещия консултант, чийто избор предстои. Процедурата за приватизация на дружеството вече е обявена. Министър Московски ще се срещне днес с докерите в порт Варна, за да ги убеди в ползите от концесионирането му.

Първите 12 нови спални вагона, които турска компания произвежда за БДЖ "Пътнически превози", трябва да пристигнат у нас през април 2012 г. Следващите 8 вагона ще дойдат до юни, а през август 2012 г. трябва да бъдат доставени последните 10 спални вагона. Догодина може да бъде възстановен влакът София - Солун, който беше спрян по искане на Гърция, защото не бил ефективен.
Още от статията на „Стандарт"

„Борисов зарадва още два футболни клуба с държавна помощ", информира „Сега"
Два от емблематичните футболни клубове в Югозападна България - "Марек" и "Пирин" (Блгр), които са във финансова криза, ще бъдат зарадвани с финансова помощ от държавата.

Преди седмица министър-председателят Бойко Борисов лично обеща да спаси от фалит тима от Дупница. Вчера се разбра, че това вече е факт. Един от треньорите на аматьорския "Марек 2010" - Анжело Кючуков, съобщи, че помощта е получена и отборът спокойно ще доиграе сезона в Югозападната "В" група. Той отказа да оповести сумата с оправданието, че това е клубна тайна, но със сигурност щяла да осигури нужното спокойствие за "Марек".

Не е ясно по каква линия е отпусната помощта, но клубът, регистриран като сдружение, е под шапката на общината. Тя пък е сред най-големите длъжници към държавната хазна (има дългове за около 18 млн. лева). Точно това се счита за основната причина "Марек" да има финансови затруднения.

Вчера, навръх празника на Дупница, премиерът участва в града в 1/2-финалния мач-реванш от държавното първенство за ветерани между неговия тим "Витоша" (Бистрица) и "Марек 2010".
Още от статията на „Сега"

„С новия закон искаме на пазара да останат само сериозни фирми", казва в интервю за „Дневник" Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта
Калоян Кръстев беше назначен за председател на Държавната комисия по хазарта през февруари миналата година. Това е първото му обширно интервю, след като пое поста, а проектът за изцяло нов закон за хазарта се подготвя от миналата пролет. За това време документът беше одобрен и от Европейската комисия, като до края на годината се очаква да бъде одобрен и от парламента.
Колко от малките организатори на хазартни игри ще трябва да затворят заради новите прагове за игрални места във всяка зала?
- Досега бяха правени прогнози, че около 20 до 25% ще трябва да затворят. Но това зависи от самите организатори, тъй като някои от тях могат да увеличат местата, стига да имат площ за това. За тези по-големи зали, които позволяват увеличаване на местата, няма опасност да бъдат затворени. Всичко това е в сферата на прогнозите. Динамиката е голяма, защото ние и сега издаваме разрешения или ги отменяме.

Колко малки независими организатори ще отпаднат от пазара като процент?
- Всяка оценка ще е относителна, защото тези малки организатори биха могли да се обединят и да работят заедно, но виждате, че новите изисквания повишават критериите и целта е да се предоставя по-качествена хазартна услуга. Хазартният бизнес е специфична икономическа дейност и организаторите й трябва да разполагат със средства, умения и опит, както и да са състоятелни да изплащат печалбите.

А новите изисквания за инвестиции според вас как ще преначертаят пазара?
- Кандидатите за лицензи, които не успеят да докажат инвестиции, няма изобщо да получат лицензи. Конкретните прагове са разписани в член пети от законопроекта, но той ще влезе за обсъждане в Народното събрание, така че е възможно да има промени в посока надолу, ако депутатите преценят. Ние обаче сме фиксирали тези размери, защото считаме, че те са необходими, за да се докаже способност за нормално организиране на хазартни игри.

Целта е на пазара да останат оператори, които разполагат с необходимите средства да организират игрите така, че да се плащат всички данъци и всички печалби на участниците. Някои игри са с национално покритие и за да се осъществяват игрите, трябва да има инвестиции и средства за организирането им.

Преди година казахте, че целта е пресяване на малките играчи и окрупняване на пазара, кое налага това?
- Хазартният бизнес е по-особен и специфичен, като комисията не смята, че всеки може да го организира. Този бизнес е по-особен, има си социални и медицински аспекти (пристрастяването и всички последствия, които води със себе си - бел. авт.) и в практиката получаваме жалби от участници, които се оплакват, че не си получават парите, спечелени при джакпот. Вижда се, че тези малки фирми и еднолични търговци, които държат единствена зала с десетина автомата, не могат да плащат печалбите.

Тогава какъв процент от малките заведения, в които се предлагат хазартни игри, наистина са проблемни?
- Не бих казал, че процентът е толкова голям, но такъв проблем е видно, че съществува и когато такива малки оператори оперират на пазара, не е в интерес на самите участници.
Още от интервюто на „Дневник"

„Екоинспектори менте глобяват за торбички", информира „Монитор"
Мними екоинспектори обикалят страната и глобяват търговци заради нарушения на новата наредба за полиетиленовите торбички. От 1 октомври беше въведена продуктова такса за най-тънките найлонови торбички, с дебелина под 15 микрона. Те са известни още като тип „потник". Не е ясно с какви точно документи се легитимират, но от проверките им се оплакват собственици на магазини в Сандански, Кърджали, Нова Загора и дори в столицата. Това обявиха вчера от Асоциация „Полимери", която обединява производителите и вносителите на полиетиленовите опаковки. Според наредбата на екоминистерството потниците вече се облагат с продуктова такса от 15 ст., която ще продължи да расте следващите години, докато достигне 35 ст. От МОСВ обаче отричат да са правили проверки понеже изчакват обществеността и търговците да се запознаят с изискванията на наредбата. Измамниците се възползвали от това и тръгнали да глобяват за своя сметка, оплака се зам.-шефката на асоциацията Цветанка Тодорова.

Според Петя Димитрова, експерт в екоминистерството, още от средата на ноември регионалните инспекции на МОСВ наистина ще започнат масирани проверки за изпълнението на наредбата. В момента се изготвят указанията как да се извършват те.

Според членовете на „Полимери" без строг контрол има опасност да бъдат изместени от производители и вносители на торбички, работещи в сивата икономика.

В момента заради хаоса и неяснотите с новите правила търговците пък се възползват и ни товарят с допълнителна такса за по-тънките торбички. На пазара вече се предлагат торбички „15+", които леко надхвърлят граничната дебелина и не попадат в наредбата.

Тяхната себестойност си остава сравнително ниска и излиза към 1,5 ст., признава Александър Владимиров от фирма „Мегапорт".
Още от статията на „Монитор"

„Брюксел одобри 5 трасета за TEN-T мрежата", съобщава „Класа"
Европейската комисия одобри окончателно разширяването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), с което част от нея стават още 5 трасета, съобщи транспортният министър Ивайло Московски по повод новата транспортна политика на Европейския съюз. Това са част от магистрала „Хемус" и скоростните пътища Русе - Шумен, Варна - Дуранкулак, Пловдив - Асеновград - Рудозем и „Рила" - от Дупница през Самоков за Ихтиман. Част от новата транспортна политика на ЕС е и строителството на 10 интермодални терминала в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Горна Оряховица, Видин, Драгоман и Свиленград. Осен това има планове за изграждането на още едно речно пристанище при Силистра. Предвижда се проектите да бъдат финансирани през следващия програмен период на Оперативна програма „Транспорт" 2014-2020 година. Московски заяви, че са водени разговори след 2020 г. да бъде приоритизирано железопътното трасе София - Горна Оряховица - Русе - Букурещ и сухопътната отсечка София - Велико Търново- Русе - Букурещ.

„За изпълнението на проектите за периода от 2014 до 2020 г. са необходими около 4 млрд. евро от европейските фондове", каза строителният министър Лиляна Павлова след събитието. По думите й приоритет на министерството е подготовката на проектите, за да бъде защитен максимален размер финансиране. Павлова коментира, че разширената TEN-T мрежа и разширените коридори, които дават възможност още скоростни пътища да получат финансиране, ще доведат до по-добра свързаност на България и трансгранично сътрудничество с Румъния и заобикалящите ни страни. Ще се борим в максимална степен да получим финансиране и за развитието на магистрала „Черно море", на София - Калотина и на другите скоростни пътища, заяви още Павлова. Нужни са добре разработени проекти за довършването на магистрала „Струма" в лот 3, който остава за следващия програмен период. Магистрала „Хемус" ще се изпълнява като магистрален път - от София до Велико Търново, а от Велико Търново до Варна ще бъде скоростен четирилентов път.
Още от статията на „Класа"