В Индия има икономическа еуфория: индийските бизнесмени и политици изтъкват, че инфлацията в страната спада, макар икономическият ръст да остава силен. Според индийските икономисти това е знак, че рискът от прегряване на икономиката е отминал. The Economist счита, че е рано да се вадят подобни изводи: индийската икономика, както и климатът на страната, остават твърде горещи.

За миналата фискална година икономиката на страната е нараствала с 9.4%, което е най-бързият ръст от 18 години и вторият по сила в историята на страната. Първото тримесечие на тази година по оценка на JPMorgan бележи 11.4% годишно претеглен икономически ръст. Въпреки бързия ръст, инфлацията на цените на едро (мерило за цените, наблюдавано отблизо от бизнесмените) падна до 5.1% през май, което е близко до целите на Индийската резервна банка от 5% инфлация за 2007 - 08.

Затова няколко икономически коментатори считат, че притесненията за нарастването на цените в Индия са преувеличение и няма нужда централната банка да продължи затягането на икономиката. Сега овърнайт лихвите в Индия са 7.75%, повишение от 1.5% от година и половина. Монетарните условия допълнително бяха затегнати от поскъпването на индийската рупия, която се покачи с 10% спрямо долара от март до девет годишен връх.

Скокът на стойността на рупията отразява рязката промяна в политиката на RBI. До март банката интервенираше сериозно, за да държи стойността на валутата ниска. Но голямото количество долари, които банката бе принудена да купи, доведоха до стръмен ръст на паричното предлагане и следователно на инфлацията. За да се преодолее ефекта от тази „екстра" ликвидност, банката стерилизира нарастването на чуждестранните си резерви, продавайки облигации на банките. Лошият момент е в това, че стерилизацията е скъпа, тъй като RBI плаща много повече за боновете, които издава за да съкрати ликвидността, отколкото получава от доларовите си резерви. Привързаният валутен курс също намалява възможността на RBI да повишава лихвите, тъй като това би привлякло дори още повече капитал.

Правителството направи още по-тежка задачата на RBI, насърчавайки притока на капитала чрез премахване на тавана върху тегленето на кредити в чужда валута от фирмите. Индийските компании вече могат да се възползват от по-ниските лихви в чужбина. Всички азиатски страни са се изправяли пред натиск за повишаване стойността на националните валути, но Индия е единствената страна, където правителството по глуповат начин покани още повече входящ капитал. През април правителството изпусна малко от парата, под която се намира рупията, като позволи на индийските фирми да правят големи придобивания в чужбина. Таванът за инвестиции в чужбина беше увеличен на три пъти спрямо нетната стойност на индийската компания, която осъществява поглъщането (преди ограничението бе два пъти).

Сега RBI се отказа от опитите си да поддържа рупията евтина спрямо долара. Фокусът пада върху контролиране на монетарната политика и удържане на инфлацията. Но инвеститорите се оплакват, че са загубили конкурентната си способност и сред индийските икономисти избухна страховит дебат какво трябва да се прави с валутата на страната.

Някои твърдят, че Индия трябва да подражава на Китай и да продължи с интервенциите, за да поддържа евтината си валута. Все пак част от способността на Китай да поддържа желания от правителството валутен курс се постига с „финансова репресия и автокрация", както заявява не един американски икономист.  Когато Китай стерилизира монетарния ефект от покачващите се резерви, централната банка плаща лихва от едва 2% по боновете, които местните притежавани от държавата банки са длъжни да купуват, значително по-малко от доходността на американските Трежъри бонове. Това прави стерилизацията печеливша за Китай, но за Индия не е така.

Връщането на реформите към нови форми на финансова репресия не е чувствителна за Индия икономическа стратегия. Индия има един от най-големите бюджетни дефицити сред нововъзникващите пазари (7% от БВП) и просто не може да си позволи да плагиатства методите на стерилизация и интервенция на Китай.

Другата голяма разлика е, че инфлацията в Индия е много над тази в Китай. В Китай инфлацията на потребителските цени се движи около 3%. Дори ако номиналният курс на рупията спрямо поевтиняващия долар се държи нисък, реалният разменен курс се повишава заедно инфлацията. Goldman Sachs са на мнение, че рупята е една от малкото азиатски валути, които са надценени спрямо долара.

В края на май RBI регистрира ново увеличение на резервите си в чуждестранна валута. Някои считат, че правителството оказва натиск, други - че намаляващата инфлация е позволила на банката отново да погледне към валутния курс.

Анализатор за Morgan Stanley е на мнение, че инфлацията в цените на едро в страната се дължи главно на три фактора: 1) покачването на рупията, която намали относителната цена на вносните стоки; 2) административни мерки като намаляване на данъците върху горивата и износа и забраната на износа на пшеница; 3) "базов ефект" от цените на някои търговски стоки, които преди година са били по-високи. Все пак коренът на инфлацията е, че търсенето продължава да надвишава предлагането.

Не може да се отрече, че икономиката на Индия вече може да поддържа ръст в границите на 7-8% благодарение на сериозните инвестиции и икономически реформи. Но ръстът надвишава тези граници. Икономиката все още показва алармиращи симптоми на прегряване, като например скачащи цени на жилищата, кредитен ръст от 28% за последната година, над 15% увеличение на заплатите за квалифицираните работници. Натоварването на производствените мощности е на рекордно равнище, ръстът на вътрешното търсене, което се задоволява с внос, достигна 41% за една година. Търговският дефицит на страната е рекорден.

Още повече, цените на едро не са най-доброто мерило за инфлацията. Близо 40% от индекса на цените на едро са отражение на глобалните цени, отколкото на местни условия. Индия не публикува национален индекс на инфлацията на потребителските цени, но тя сега се колебае около притеснителните 8%.

Индия се нуждае от период на по-бавен ръст, е заключението на The Economist. По този начин ще се редуцират ексцесите и за тази цел са нужни по-високи лихвени нива.  Затягането на икономиката от RBI досега е било колебливо, тъй като политиците са били против. Миналата година лихвите нараснаха по-бавно в сравнение с инфлацията, така че реално лихвите са намалели. По сравнение с инфлацията на потребителските цени, овърнайт лихва от 7.75% е близо до нула. Това е много по-ниско дори и от Китай. Вероятно Индия има най-ниски реални лихвени нива за голяма икономика - въпреки един от най-бързите темпове на икономически растеж в света. Без да има затягане на икономиката чрез по-високи лихви, очаквайте жега.