„Следващата година може да бъде повратна и в такъв случай най-голямото предизвикателство за китайските власти ще бъдат високите темпове в Китай спрямо забавянето в останалия свят", казва Ку Хонгбин, главен икономист на Хонконгската и шанхайската банкова корпорация.
Ефектът от политиките на макроикономическия контрол, въведен в Китай през тази година, няма да се усети напълно до следващата година. Засиленият контрол върху инвестициите и експорта може да подсили ефектите от забавяне в световната икономика, обясни Ку на форума в Пекин, посветен на икономическите перспективи на Китай.
„Ако икономическия ръст в САЩ падне от 3.5% на 2% през следващата година, износът на Китай ще падне от 30% на 15%, което означава спадане с 3% на БВП" посочва Ку. Спадането на китайския износ за този икономист означава по-малко доходи, по-малко разходи и по-малко работни места.
Берт Хофман, водещ икономист за Китай в Световната банка, не се съгласява с подобен сценарий. Според Хофман, износът на Китай няма да бъде сериозно повлиян от забавянето на икономиката на САЩ. В предишен доклад за Световната банка авторът посочва, че нарастващия търговски излишък ще породи прекомерна зависимост на икономиката на страната от чуждестранната търговия и инвестиции и предлага на Китай да преориентира икономиката си в посока насърчаване на националното потребление.
Главният икономист на Bank of China International Сяо Юанженг се съгласява с прогнозите за рязък спад на китайския търговски излишък. Отделно от влиянието на забавянето на чуждестранните икономики и увеличението на световните цени на горивата, факторите са постепенното отпадане на данъчните привилегии за чуждестранни инвестиционни компании и някои ориентирани към експорта бизнеси.
„Ако икономиката на Китай започне да се забавя през следващата година, проблемът за свръх-капацитетите ще се прояви след още една", казва Сяо. Според него най-добрата политика за китайското правителство е да запази сегашното ниво на макро икономически контрол. „Не трябва кракът да играе от спирачката на съединителя, трябва просто да се поддържа настоящата скорост".
Ванг Тонгсан, директор на Института за количествена икономика към Китайската академия на социалните науки, заяви, че настоящия макроикономически контрол е „далеч от удовлетворителното". Инвестициите и паричното предлагане растат бързо, докато цените на недвижимите имоти си остават високи.
Ако се приеме, че предишните забавяния в началото на 1990 и после през 1998 са породени от засилен макро-икономически контрол, вместо от външни фактори, Ванг изтъква необходимостта знаците на забавянето да се вземат пред вид.
„Ключът е да се прилага правилна макроикономическа политика на точното време", казва той.
След като Китай отпусна контрола на паричното предлагане и предприе политика на „отслабване на жегата" в промишлените отрасли, икономическият ръст падна от 11.3 % за второто тримесечие до 10.7% за първите девет месеца на 2007.
По материали на Xinhua.