Централна и местна власт се хванаха под ръка и заработиха проинфлационно. Въпреки антиинфлационната фразеология по време на приемането на бюджет 2008, реалните административни решения пред- и следновогодишно говорят за точно обратното.

В крайна сметка правителствените и общинските действия провокирайки т.нар. администрирани цени ще надуят инфлацията поне за първите 4-5 месеца на годината до равнища от 3-4%. Тук не става въпрос за проинфлационната роля на „сушата, кишата и Гришата" и на „световния империализъм /цените на петрола и курса на долара/", които не дай си Боже ако тръгнат нагоре в близките месеци.

 Защо инфлацията няма да се задържи в рамките на „разумните" 1-2% за първите 4 месеца на годината?

Фактите:
Първо, новите по-високи продуктови такси за електрическо и електронно оборудване, в сила от 1 януари, според експертни оценки ще повишат цената на тези стоки с около 10%;

Второ, от началото на януари, наемите на офиси и магазини са се вдигнали между 3 и 12%, поради включената инфлационна клауза в договорите за наем;

Трето, увеличените акцизи на всички видове горива с приетите от Парламента промени в Закона за акцизите и данъчните скрадове доведе до тяхното поскъпване в рамките на 6-8 стотинки. Очакванията на експерти са това до доведе до увеличение на някои стоки дори до 10-15%;

Четвърто, заложените по-високи приходи в общинските бюджети ще „изискват" нарастване на местните данъци и такси. Примерно, очакванията за София са разрешителните за строеж да скочат 2,5 пъти, което ще рефлектира върху цените на имотния пазар, 3 пъти да скочи данъкът за автомобили и пр.;

Пето, цените на билетите за междуселищни превози скочиха в края на миналата година с 12-20%, което ще се отрази на януарската инфлация;

Шесто, силният натиск върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от страна на НЕК вероятно ще доведе до увеличение но цената на тока между 5 и 10% през първите месеци на тодината. Но дори и да не се случи това, инфлационните очаквания за увеличена цена на електроенергията ще се калкулират в цените на редица стоки и услуги;

Седмо, цените на газа скачат на два пъти по 9,87% (от началото на януари и април), като по този начин от ДКЕВР считат, че ще се избегне рязко увеличение на цените на природния газ и възможен ценови шок, както за битовите потребители, така и за бизнеса. Както се казва „блажени са вярващите", защото подобни поетапни повишения водят до по-големи инфлационни очаквания, които ще бъдат „изконсумирани" от икономиката за почти половин година (месечно), вместо еднократно (в началото на годината).

При еднократно повишение на цените на природния газ от около 25%, проинфлационното влияние, според експертите на Булгаргаз, ще е само 0,1%. Ако обаче това влияние е два пъти в годината, според експертни оценки ще е в рамките на 0,5-0,6%.

Нещо повече, дискусията за цените на газа показа, че зад ценовия скок стоят предимно политически решения вместо реални икономически разчети. От Булгаргаз поискаха първоначално повишение от 33% на газовите цени, а после внесоха искане за 25,4% със заплахата, че повишение с по-малко от 11% поставя по въпрос вноса на гориво. ДКЕВР от своя страна първоначално предложи цената на природния газ да се актуализира с един и същ процент на всеки три месеца през 2008 г., като размерът на корекцията бе 7,95%, но след това реши повишението да е на два пъти по 9,87%.

С други думи лявата ръка (Булгаргаз) не знае какво прави дясната (ДКЕВР), т.е. липсва точното икономическо основание за повишаване на цените. В същото време, според шефа на регулатора, цените на парното през зимния отоплителен сезон няма да се променят. Което означава, че в края му увеличението няма да ни се размине и инфлацията отново ще бъде подклаждана. При повишение на газовите цени от 33%, цената на парното според експертни оценки трябва да скочи с 20%, при 25%-но увеличение на газовите цени парното скача с около 14-16%, а при нарастване на цената на природния газ с около 20% - парното ще се повиши с около 12%.

Осмо, очакванията са от март цената на водата в София да се увеличи до 1,02 лева, като подобна тенденция на нарастване на цените се очертава при повечето ВиК дружества в страната, като някои искания надхвърлят 30%.

Девето, инфлационните очаквания на браншовиците са друг значителен проинфлационен фактор. Мине не мине ден и те започват да "прогнозират" как хляба ще стигне 2 лв., бирата ще поскъпне с 10-15%, търговците на учебна литература също прогнозират 20% скок на цените, жилищата през 2008 г. ще струват с 12-15% повече, цените на таксиметровите услуги няма да са под 1 лв. на километър и вероятно ще са в рамките на 1,20-1,30 лв.  С други думи инфлационните очаквания на браншовиците хич не са розови за българския потребител.

В много случаи обаче зад по-високите цени стоят единствено инфлационни очаквания, а не реално повишени производствени разходи. Така например, според Съюза на производителите на комбинирани фуражи, търговците спекулативно вдигат цените на животинските продукти, оправдавайки се с повишението на зърното. Поскъпването не е заради увеличението на цените на фуражите, търговците изпревариха очакваните цени от зърното нова реколта. По експертни изчисления през 2007 г. спрямо 2006 г. цената на комбинираните фуражи се е вдигнала с 20 процента, докато месата и животинските продукти са се повишили с над 60 процента с оправданието, че поскъпва зърното.

С други думи инфлацията е в ръцете на управляващите, а не - в управляваните, т.е. пазара (търсенето и предлагането).