В страната има около 80 завода, които произвеждат консерви. Едва половината работят сравнително добре, но парадоксът е, че вече внасяме плодове и зеленчуци и за тях, пише в. Фактор.

Българските плодове и зеленчуци са оказват скъпи дори и за масовия потребител. Обяснението е, че цените на суровините в световен мащаб скачат, но цената на човешкия труд у нас - не, казва Александър Йоцев, почетен председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

През 1977 г. страната ни е била на трето място по производство на домати. Сега внасяме този продукт от други балкански държави.

"Българското" като че ли изчезна от нашите пазари - вносна е и суровината, от която се правят консерви. Турция и Македония са наши основни доставчици. Така на практика България извършва реекспорт на суровината.

Външнотърговското салдо в сектора за 2007 година е положително, като цяло износът на консерви се запазва в същите равнища, на каквито е бил през 2006 година - около 100 хиляди тона.

През 1989 година производителността в бранша обаче е достигала 400-500 хиляди тона годишно, дава за пример Александър Йоцев. Последствията от спада са, че сме неконкурентоспособни на чуждите пазари.

От Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци обвиняват правителството, че няма държавна политика за сектора.

За пример те посочват други европейски и балкански страни, където управляващите са изградили свои приоритети на развитие на икономиката, закрили са нерентабилните производства и са насочили субсидиите към добре работещите, печелившите и перспективните.