В навечерието на мониторинговия доклад за напредъка на  Румъния и България, който очакваме днес, 26 ти септември 2006 г. в 16 часа българско време, се проведе лекция на френския политолог Жак Рупник, научен ръководител в Националната фондация за политически изследвания / Център за международни изследвания и обучение (FNSP/CERI), Париж.

Лекцията „Как разширяването на Изток променя Европейския съюз" на френския професор с източноевропейски произход бе модерирана от Тони Николов от RFI, България. Някои от нейните акценти:

Разширяването на Европейския съюз е резултат от поети преди време ангажименти. Така че независимо от недоволството на някои кръгове в Западна Европа, разширение на Съюза чрез присъединяване на България и Румъния ще има.

Обаче на политиците в Евросъюза става все по-ясно, че процесът на разширяване си има граници. С присъединяването на България, Румъния и вероятно Хърватска политическото антиципиране ще бъде прекратено, неизвестно за колко време. „Европа е достигнала възможната граница за разширяването си засега."

Според професора, такава позиция не означава, че държави като Кавказките страни, Белорусия и дори Турция са по-малоценни или не са европейски. Европейският съюз, според неговата визия, е единство в три области: политика, социално дело и култура, и обща търговска система. Присъединяването не е механично, а разчита на постепенно пренасяне на типове поведение и мисловност.

Европейските институции, подчерта Рупник, се изграждат постепенно, съглашение след съглашение: Маастрихт, Амстердам, Ница, и така нататък. Също така не трябва да се смята, че влизането в ЕС за България и Румъния е невъзвратим акт, при положение че реформите бъдат прекратени.

Европейският съюз представлява единство, но в неговите граници естествено възниква процес на дивизиониране: Европа е една и е обща, но различните й региони сочат специални характеристики и отделните държави и региони имат пълната възможност да се групират в съюза. Различните дивизии, категории, са естествен продукт на глобализационния, мондилизационния процес. В тази връзка вече трябва да се мисли за такива напълно нови проблеми както например постигането на общо съгласие за личността на бъдещия Европрезидент.

Жак Рупник отбеляза също така проблема с границите: някогашните външни граници на Съюза (например границата Унгария - Румъния) вече ще бъдат вътрешни, и ще е нужно изграждането на нови външни граници: България - Турция; България - Югославия и т.н.

Дискусията след лекцията изяви настроенията на слушателите, които в никакъв случай не можеха да се окачествят като еднозначни. Аудиторията на професора повдигна въпросите за новите елити в рамките на съюза, за проблемите на финансирането на евроадминистрацията, неравенството в доходите между „старите" страни-членки и новоприеманите.

На въпрос специално за money.bg., дали България не е твърде малка за големите политически и икономически интереси на Европейския съюз, професор Рупник обстойно обясни, че България и Румъния са все пак балкански държави, в които вълнението във връзка с Присъединяването е напълно разбираемо - обаче в Европейския Съюз процесът на присъединяване няма такъв емоционален заряд и след приемането на толкова нови членки като балтийските страни, Унгария, Чехия и Полша, е вече банализиран.

Лекцията на Жак Рупник, бивш съветник за Централна Европа на френското президентство, откри инициативата "Френски перспективи за Европа" и бе организирана от Френски институт - София, Център за либерални стратегии и Център за култура и дебат "Червената къща".