Има ли "морални" банки, които печелят без да взимат лихва? Ислямскит свят има отговор на този въпрос. Ислямските облигации "сукук" стават все по-популярни по света, включително в Европа.

Все повече хора в Турция ползват услугите на т.нар. ислямски банки. Тези банки не се занимават с лихварство, а когато дават кредит, поемат риск наравно с длъжника. Освен това отказват да участват в проекти на инвеститори, които развиват бизнес в така наречените от тях неморални сфери, свързани с тютюн, алкохол и хазарт.

Както показват статистическите данни - от 2006 насам делът на ислямския банков сектор в Турция расте годишно с 25 до 30 процента. Четирите ислямски банки имаха в началото на годината общо 800 филиала, а междувременно броят им надминава 900. Става дума за "Bank Asya", "Türkiye Finans", "Kuveyt Türk" и "Albaraka Türk". Три от тези четири банки са от държави в региона на Персийския залив. За момента те държат в свои ръце пет процента от турския банков сектор, което според вицепремиера Али Бабаджан е под очакванията. "Делът на ислямските банки трябва да се увеличи, за да се улесни достъпът на хората до финансиране", казва Бабаджан пред вестник "Хюриет".

Коранът не разрешава лихварство

Ислямските банки спазват принципите на ислямското право. Коранът им забранява както да взимат, така и да изплащат лихви. Това пък означава, че ислямските банки нямат право да отпускат кредити срещу лихва. Разрешено им е обаче да раздават реализирани печалби. Но откъде идват печалбите тогава? Традиционните банки печелят благодарение на взиманите лихви, а ислямските финансови институти - чрез т.нар. договори за дялово участие в печалбите и загубите. Т.е. тези банки трупат печалбите си от търговска дейност, а отношенията между клиента и банката са чисто търговски по характер. Ислямските облигации са познати в банковото дело на мюсюлманските страни под името "сукук". Пазарът на сукук междувременно се разраства не само в ислямскя свят, но и в Европа. Лондон е считан за най-важния център за ислямски финанси извън Близкия изток.

"Ние сме максимално близо до клиентите си и знаем съвсем точно за какво се използват парите", казва Осман Акюз, генерален секретар на Турското обединение на ислямските банки. Той изтъква и други разлики: в традиционните банкови институции кредитополучателите сами решават кога и за какво да използват взетите назаем пари, т.е. паричните потоци са относително непрозрачни. В ислямските банки обаче сметките представляват един вид партньорство - печалби има само тогава, когато печели и банката. А ако банката реализира загуби, това се отразява и на клиентите ѝ", казва той.

"Тъй като ислямът забранява лихварството, за вярващите мюсюлмани тази банкова система е възможност да получават печалби от парите си, без да нарушават религиозните принципи", обяснява още Акюз.

Страховете от ислямизация са безпочвени

Турция прилага принципите на ислямското финансиране още от края на 80-те години на миналия век - в началото чрез някои частни финансови институции, които през 2006 официално бяха признати за банки. През миналата година турското правителство пусна ислямски ценни книжа - сукук - на стойност 1,5 млрд. долара на международния пазар. Тази година те бяха вече на стойност 3,3 млрд. долара. Очакванията са, че през следващите 10 до 20 години делът им в турския финансов сектор ще се увеличи четири пъти.

По-светски настроените турци се опасяват, че нарастването на инвестициите от ислямски страни ще доведе до по-интензивна ислямизация на самата Турция. Акюз обаче отхвърля тези предположения: "Става дума за чисто икономическа дейност", подчертава той и допълва, че във финансовия свят няма еврейско, християнско или мюсюлманско финансиране.

"Това е определен начин на финансиране, на инвестиционна дейност, на събиране на пари. Традиционните банкови системи печелят от лихвите. А ние финансираме основно чрез търговската печалба", казва генералният секретар на Турското обединение на ислямските банки. Той изтъква, че тези банки развиват дейност и в немюсюлмански държави - "Kuveyt Türk" например има от 2010-та и клон в Манхайм, а "Islamic Bank of Britain" има общо четири филиала във Великобритания.