„Как закопахме 3 милиарда евро в АЕЦ "Белене" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
За 31 г. българите инвестираха поне 3 млрд. евро в пустата и равна сега площадка на АЕЦ "Белене". Това е рекапитулацията на решенията на различни правителства за втората атомна централа.

Започва се на 20 март 1981 г,. когато Министерският съвет взема решение за строителството. То е предшествано от дълго проучване на 8 площадки. Избира се тази при Белене въпреки съмненията за разлом, изложени в една Бяла книга на БАН. И която залага бомба под проекта.

В края на 1981 г. площадката е отчуждена, а на следващата година започва работа по нея. Първият бетон се налива през 1987 г. След три години 40% от строителните дейности са извършени, 80 на сто от оборудването са доставени.

През 1990 г. екоорганизации начело с "Екогласност" провеждат протести срещу строителството на атомната централа. Те стават един от символите на демократичните промени. Правителството на Андрей Луканов спира работата, а през 1991 г. кабинетът на Димитър Попов взема решение за погребване на проекта. Оттогава са и идеите за строителство на газова централа на площадката на Белене.

Филип Димитров въпреки реакциите на екоорганизации докара от Чехия по Дунав реактора. Оборудването престоя, докато не го продадохме на руснаците, и реакторът вече прави ток в калининската АЕЦ. А цялото упражнение в строителство и спиране бе изчислявано на 1,8 млрд. долара

"Белене" възкръсна през 2002 г. при правителството на Симеон Сакскобугготски с ангажимента към ЕС България да затвори малките блокове в "Козлодуй". И досега се помни, че себестойността на тока от I и II блок бе 0,92 ст., а на III и IV - под 2 ст.
Първи лансира идеята да бъде продължен проектът тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев. Официално я обяви Симеон Сакскобургготски при учредяване на НДСВ като партия.
Още от статията на „24 часа"

„Крадат Дянков с уволнения", четем от първата страница на „Стандарт"
Нова измама източва държавната хазна. Фалшиви уволнения ощетяват бюджета, докато финансовият министър Симеон Дянков се чуди как да върже двата края. Фирми съкращават фиктивно работниците си, а те се регистрират на трудовата борса.
Така получават обезщетение от НОИ, което е 60% от заплатата, на която са били осигурявани. В същото време те си ходят на работа и взимат на ръка останалите 40% или повече от възнаграждението.

За работодателя изгодата е, че рязко си свива разходите, защото спестява от осигуровки и заплати в продължение на няколко месеца.

Работниците пък не плащат данъци и осигуровки. За измамата са сигнализирали служители от бюрата по труда. От няколко седмици инспектори от ведомството на Тотю Младенов проверяват всяка фирма, съкратила набързо повече от 5 работници.
Още от статията на „Стандарт"

„Акция ,,Катинар" за кръчмите в Студентския град", пише на първата си страница „Монитор"
Дискотеките и кръчмите в Студентски град да се превърнат в спортни зали, книжарници или библиотеки. Такова предписание ще даде образователното министерство към ректорите на вузовете, които държат питейни заведения на територията на кампуса. В случай, че ректорите не изпълнят препоръката, просветното ведомството, което няма право да затваря дискотеки, може да сезира Сметната палата и прокуратурата, които от своя страна да вземат решение дали това трябва да се случи, обясни образователният министър Сергей Игнатов.

Според отчетите на просветното министерство приходите от кръчми и дискотеки са 2 на сто от общия бюджет на университетите. До момента не е обсъждан вариант, при който вузовете да бъдат обезщетявани за затваряне на дискотеки в района на Студентски град, подчерта Игнатов.

Той поясни, че ректорите са прави да настояват общежитията да останат под техен контрол, защото университетите са автономни и именно те трябва да организират свободното време на бъдещите висшисти. Просветният министър призна, че не подкрепя обаче въвеждането на вечерен час в студентския кампус, защото голяма част от студентите работели късно и нямало да могат да се съобразяват с него.

С най-много нощни заведения може да се похвали УНСС, който е дал 11 свои имота на кръчмари и ресторантьори. Щом това стана ясно, ректорът на УНСС Стати Статев отмени търга с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентски град, в който се намира дискотека „Ориент 33". В момента ръководството на Икономическия обмисля предложения за смяна на предназначението на нощното заведение. Може да се превърне е хипермаркет, в Студентски град има само два големи магазина, лансира идеята си Стати Статев.

Дискотеките и нощни клубове, които работят нонстоп в Студентски град, са общо 22. Освен в тях обаче, студентите могат да запиват в общо 33 кръчми и бистра, в които безпроблемно могат да си поръчат алкохол. На по чашка младежите могат да седнат и в 42 кафе-аперитива, сочат данните от справка, поръчана от председателя на образователната комисия в Народното събрание Огнян Стоичков.
Още от статията на „Монитор"

„Деветгодишна - робиня на застрахователи" е водещото заглавие на „Труд"
Деветгодишно сираче от Хасково е на път да се превърне в доживотен финансов роб на застрахователи. Всеки ден невръстната Вероника (б.а. - името е подменено) задлъжнява към ДЗИ със 127 лева, а на месец борчът набъбва с нови 3812,40 лв. Момичето попада под ударите на закона като единствен наследник на покойния си баща Веселин Карамфилов.
Мъжът загива при катастрофа на 7 октомври 2006 г. Тогава Вероника е едва на три години. Във фаталния ден баща й е зад волана на микробус "Фиат". До него се вози 16-годишният Ангел, който му помагал в работата. На международния път Е-80 край Хасково бусът се удря в цистерна и на място загиват бащата и момчето. Оказва се, че вината за инцидента е на Веселин. В кръвта му са измерени 0,54 промила алкохол.
Борч от хиляди левове

На 22 юни 2007 г. прокуратурата прекратява наказателното дело срещу загиналия шофьор. От неговата застраховка "Гражданска отговорност" са изплатени 5752 лв. за причинените щети по цистерната. Застрахователите дават и 40 хил. лв. на бащата на загиналия Ангел.

Веселин обаче е посочен като виновен за катастрофата и застрахователите започват да си търсят изплатените пари по съдебен път от наследницата му.

Дълги години Вероника не знае за смъртта на баща си. Майка й, баба й и дядо й я лъжат, че баща й работи в чужбина. Шест години по-късно тя вече знае горчивата истина. Но все още не подозира, че е на път да се превърне в най-големия невръстен длъжник в страната.
Още от статията на „Труд"

"Калифорнийски изгрев над Караджалово" е водещото заглавие от първатастраница на „Капитал Daily"
Готов е най-големият фотоволтаичен парк на Балканите, в който са инвестирани над 350 млн. лева. Той се намира в България - село Караджалово в община Първомай и работи от март. Пиковата му мощност е 60.4 мегавата, разположен е на площ от 100 хектара, което е еквивалента на 100 футболни игрища и има повече от 214 000 соларни модула.
Инвеститор е американската компания SunEdison (виж карето) заедно с дъщерно поделение на MEMC Electronic Materials. Изграждането на парка е започнало през септември 2011 г. и е свързан с електропреносната мрежа през март 2012 г. Това става ясно от официално съобщение, разпространено от калифорнийската компания.

Кой финансира

Стойността на проекта е 181.4 млн. евро, като 155 млн. евро е заем от Международната финансова корпорация (IFC), част от Световната банка, Unicredit Group и Overseas Private Investment Corporation (OPIC е финансова институция за развитие на американското правителство, основана като агенция през 1971 г. - бел. ред.). Във финансирането участва и Уникредит Булбанк в България. Международната финансова корпорация осигурява 46.1 млн. евро, Unicredit - 41.1 млн. евро, като част от синдикиран заем, и OPIC - 50 млн. евро като паралелен заем. Уникредит Булбанк отпуска 30 млн. евро. Според представители на енергийния сектор заемът е отпуснат при лихва между 3 и 5%.

Кой стори

Изграждането на парка е направено от строителната фирма "Сиенит", а подстанцията и захранващият кабел са изградени от българското поделение на международния консорциум ABB - "AББ България", обясни за Капитал Daily Пламен Панчев, управител на "Сиенит". "По наши данни това е най-големият соларен парк на Балканите, напълно готов е и вече работи", каза още Панчев. По думите му в парка са инсталирани 60 мегавата мощности, а произвежда 50 мегавата.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Новият здравен министър иска суперкомисия за лекарствата", разкрива от първата си страница „Сега"
В опит да намали цените на лекарствата здравният министър Десислава Атанасова лансира вече отхвърлени идеи, които няма как да проработят на практика. Вчера тя поиска специализирана администрация, подобна на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, да се занимава с цените и нивата на реимбурсиране на медикаменти, плащани с публични средства. Освен това смята да започне преговори за намаляване на надценките, които слагат аптеките и търговците на едро.

"Трябва да има специализирана администрация, която да извършва и да участва в процеса на регистриране на цени и определяне нива на реимбурсиране. Такава специализирана администрация може да бъде формирана в държавна комисия, например по подобие на ДКЕВР. Представителите на индустрията не възразяват на тази идея", заяви Атанасова. Подобна идея имаше и по времето на втория здравен министър на ГЕРБ - Анна-Мария Борисова, но тя не се реализира. В момента с цените и нивата, поемани от здравната каса, се занимава комисията по позитивния лекарствен списък към Министерския съвет.

Атанасова смята, че със специализирана администрация цените в позитивния списък ще се актуализират много по-бързо, отколкото в момента. "Именно защото има забавяне в комисията по цени и реимбурсиране, защото там са ангажирани хора, които идват от различни други институции и не са постоянно ангажирани с тази работа, смятам, че много бързо би се реализирала дейността на комисията, ако тя се състои от специализирана администрация и тази администрация се занимава само с това. В момента, доколкото знам, има сериозно натрупване на заявления от фирмите за регистрация на цени и комисията не успява в срок да направи проверките", коментира Атанасова.

Колкото по-бързо се включват нови лекарства в позитивния списък, толкова повече може да се очаква, че цените на старите ще падат. За целта обаче не бива да се бави и регистрацията на медикаментите в Агенцията по лекарствата, за която Атанасова не спомена. Освен това бавенето в комисията, която прави позитивния списък, не е поради разнородния й състав, а заради честите персонални и структурни промени.
Още от статията на „Сега"

„Пристанищата Видин, Русе и Бургас влизат в опорната мрежа на Европа", информира от първата си страница „Класа"
Пристанищата във Видин, Русе и Бургас са включени в проекта за опорна транспортна мрежа на Европа, каза Георги Генчев, генерален директор на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура" (ДППИ), вчера във Варна. Това означава, че те стават основни логистични и транспортни точки на Европа. При обектите в опорната мрежа довеждащата и отвеждащата пътна и железопътна инфраструктура ще се изграждат приоритетно. Това означава, че ако в дадена държава има опорна точка, при искане на финансиране за проекти за инфраструктурата й основен ангажимент на държавите от общността ще бъде парите да бъдат осигурени. В момента концесията е единствената възможност за публично-частно партньорство, като в други държави има повече и по-гъвкави форми за управление. Очаква се след приемането на новата нормативна база да има предложения и за нови форми.

Останалите портове в страната, както и този във Варна ще бъдат в широката транспортна мрежа. След приемането на окончателния вариант на транспортната система ще бъдат уточнени и бъдещите морски магистрали. Това ще стане до няколко месеца или най-късно до края на годината, обясни още Генчев. Проектът за опорна транспортна мрежа на Европа предвижда да се обхване целият континент, като се натоварят максимално водните пътища за сметка на автомобилните превози.

Политика на ЕК е пари за пристанищата от еврофондове да не се отпускат, независимо дали са в опорната или в широката транспортна мрежа. Те ще могат да се развиват в зависимост от възможностите за вложения, активността на бранша и развитие чрез публично-частно партньорство. Европрограмите ще финансират пътни и железопътни проекти, а инвестициите в пристанищата и летищата ще зависят от инициативата на бизнеса, уточни изпълнителният директор. По думите му включването на определени пристанище в опорната мрежа е въпрос на национална политика и не зависи от вложенията.

Държавата е била ангажирана с посочването на портовете, които да се присъединят към опорната транспортна мрежа на континента. За да има частен интерес, е важен товарооборотът, а не дали пристанището е част от опорната мрежа, коментира Генчев.
Още от статията на „Класа"

„На ски с метрото", цитира прогнозата на президента „24 часа"
София може да е единственият град в света, в който туристите да ходят на ски с метро, заяви вчера президентът Росен Плевнелиев на форум за инфраструктурата в България.
Според него е нужен интегриран проект, който да обвърже летището и строителството на метрото . Така за час и половина с полет от Белград, Букурещ, Истанбул, Скопие или Солун до София, след това с метро и лифт скиорите ще могат да се качат на Витоша. "За летище София трябва концесионер, така че за Белград да не се лети през Виена", коментира президентът.

При наличие на финансиране проектът е реален, каза шефът на "Метрополитен" ЕАД Стоян Братоев. От летището до Младост строителството е в ход, линията ще бъде пусната през май. "От Бизнес парка към лифта на Симеоново сега правим проучване на трасето. Там идеята е да има естакада. Предложили сме я в проектите за еврофондовете през 2014-2020 г., зависи от финансирането", каза пред "24 часа" Братоев.

Според Плевнелиев България има нужда от 10-20 основни приоритета, които да се облекат в конкретни проекти. И това не са само пътища и магистрали, сред тях са електронното правителство, енергийната ефективност, биоземеделието, ВиК секторът. Нужни са регионални клъстери.
Още от статията на „24 часа"

"Външният дълг ще се погасява с пари от чуждите пазари", обобщава „Капитал Daily"
България се отказва от вътрешния пазар на дълг и ще използва външните, за да си осигури средства, с които да погаси глобалните си облигации в началото на следващата година за 818.5 млн. евро.

Според проект за решение на правителството, с който "Капитал Daily" разполага, финансовият министър Симеон Дянков трябва да задейства процедура за изтегляне на нов облигационен заем до 950 млн. евро. Проектът трябва да бъде гласуван от кабинета съвсем скоро. Така варианта за набиране на ресурс от вътрешния пазар и изполазване на средства от фискалния резерв и Сребърния фонд отпада.

Документът е разпратен за съгласуване до всички министерства със срок да върнат евентуалните си забележки до днес (30 март). Заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева не коментира самия документ и обема на емисията, но заяви че предварителната процедура за емисия облигации е напреднала и очаква още на заседанието на кабинета през следващата седмица решението да бъде гласувано. Според нея моментът е подходящ за емисия облигации в чужбина.

Новата идея съвпада с препоръките на финансисти

В последното си публично изказване финансовият министър Дянков обясни, че на нови глобални облигации ще разчита да осигурят не повече от 300 млн. евро. Другите варианти бяха постъпленията от приватизация, пари от фискалния резерв и Сребърния фонд.

Ползването на вътрешния пазар и пари от резерва обаче срещаха съпротива от икономисти и БНБ. Те винаги са твърдели, че с облигации под 500 млн. евро е безмислено да се излиза на външните пазари. Аргументът срещу повече ДЦК на вътрешния пазар пък е рискът да се изтегли голям ресурс от финансовия сектор, който иначе би отишъл в икономиката.

Сега вече финансовото министерство се е съобразило с тези препоръки.  В мотивите си то заявява, че вътрешният пазар е изиграл своята роля в последните 2 години, като е осигурил 80% от брутното дългово финансиране на държавата. Той обаче "се характеризира със сравнително ограничена ликвидност и не до там широка инвеститорска база, доминирана от местни лица резиденти".

Да се разчита само на един източник пък генерирало рискове, свързани с ограничените мащаби на вътрешния пазар и "невъзможността за кратък период от време да се привлече значителен ресурси", посочва в мотивите.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Държавата свива дълга си към бизнеса", информира „Труд"
Просрочените дългове на държавата и общините към бизнеса са се свили с над 60 млн. лв. през м. г. Принос за намалението обаче има само централната власт, а общото ниво на вземанията остава високо - 371 млн. лв., става ясно от обявена вчера справка на финансовото министерство към края на 2011 г.

От общите задължения 164 млн. лв. са просрочията на правителството, а 207 млн. лв. - на общините. Година по-рано държавата и общините бавеха плащания за общо 432 млн. лв., от които 237 млн. лв. - по вина на централната власт.

Размерът на задържания ДДС заради ревизии е 350 млн. лв. Това е нормално ниво, като една част от сумата изобщо не се възстановява, защото представлява опит за измама, коментираха от НАП.

Държавата се превърна в неизряден платец в разгара на кризата - от втората половина на 2009 г. и през цялата 2010 г., когато ведомството на министър Симеон Дянков блокира куп плащания по договори с изпълнители. В резултат редица фирми останаха без средства и започнаха да бавят плащанията си за данъци и осигуровки. Ведомството на Дянков отчете грешката и постепенно, още в края на 2010 г. започна да погасява просрочията.

Освен това със закон през 2011 г. за първи път беше въведен таван на дълговете на бюджетните ведомства. За м.г. той беше 556 млн. лв., а за 2012 г. е 369 млн. лв.
Още от статията на „Труд"

"Говорим за 57 ст. по GSM в чужбина", съобщава „Стандарт"
Цените на разговорите по GSM и за теглене на данни от интернет, когато сме в чужбина, почти със сигурност ще паднат от 1 юли тази година. Това стана ясно, след като споразумението за намаляване на цените на роуминга бе одобрено от евродепутатите и датското председателство на Съвета на министрите на ЕС. Според новите правила потребителите ще плащат не повече от 0,57 лв. (29 цента) на минута за обаждане и 1,36 лв. (70 цента) за 1 мегабайт при сваляне на данни от интернет на територията на ЕС. Цената на роуминга за приемане на повиквания ще падне до 0,16 лв. (8 цента), а изпращането на кратко съобщение (sms) ще се таксува с не повече от 0,18 лв. (9 цента).

Програмата за намаляване на таксите за роуминг предвижда допълнително поевтиняване, което ще стане на два етапа. Така от юли 2014 г. цената за минута разговор може да падне до 0,37 лв. (19 цента), а цената на изтеглен мегабайт от интернет до 0,39 лв. (20 цента). Това не е всичко. Според новите правила от юли 2014 г. клиентите ще имат възможността да изберат най-добрата сделка от всички достъпни роуминг услуги, докато са в чужбина, без да променят номера си.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата внезапно се загрижи за некоректните длъжници", пише „Сега"
На фона на драмите около неизплатените заплати и осигуровки в ГОРУБСО-Мадан държавата внезапно се загрижи за некоректните си длъжници. Зам. финансовият министър Владислав Горанов потвърди вчера пред bTV, че ведомството работи по идеята за амнистия на лихвите по забавените осигуровки и данъци. Досега позицията на МФ по темата бе резервирана, защото подобно решение създава двоен аршин и стимулира неплащането на задълженията в срок. МФ и НАП вчера не пожелаха да коментират каква е причината за еволюцията.

Според Горанов финансовото министерство работи по три варианта - за опрощаване на лихвите само по просрочените осигуровки, за приспадането им при данъците, или и в двата случая. Идеята е лихвената ваканция да важи само за 3 месеца и да се ползва само от длъжниците, платили сумите в този срок. Така в бюджета щели да постъпят десетки милиони лева от некоректни платци, защото просрочените задължения възлизали общо на 9 млрд. лв.

От финансовото министерство и НАП вчера не уточниха каква част от просрочените задължения са неплатени данъци и колко - осигуровки. Не се разбра и дали амнистията ще важи за всички забавени плащания в рамките на абсолютния давностен срок от 10 години. Няма информация и какъв е размерът на натрупаните лихви по тези просрочени вземания на държавата.

Ясно е само, че във финансовото министерство има работна група. Какво е измислила тя и каква е финансовата обосновка ще се разбере след евентуалното публикуване на предложения за законодателни промени. Всички аналитични данни за просрочени задължения са във финансовото министерство, решението е политическо и НАП на този етап не може да коментира, бе лаконичното обяснение на приходната агенция.
Още от статията на „Сега"

"Факторинг пазарът формира 2,7 на сто от БВП у нас", обобщава „Класа"
Факторинг пазарът у нас формира 2,7 на сто от БВП, или малко над 1 млрд. евро. Това съобщи по време на среща за перспективите на сектора Владимир Вачков, факторинг мениджър в управление "Корпоративно банкиране" в Пощенска банка. Факторингът е такава търговска операция, при която дадена фирма "продава" своите вземания (по фактури) от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане, което в общия случай е по-малко от номиналната фактурирана стойност на вземанията. Според Вачков услугите за оборотно финансиране продължават да набират скорост, като само за изминалата година секторът е приключил годината с растеж на обемите с 83 на сто спрямо година по-рано. Прогнозата му за тази година е пазарът да нарасне с нови 35 на сто.

Очакванията на Вачков са сходни и с тези на Филип Генов, изпълнителен директор на "УниКредит факторинг". В интервю за „Класа" той коментира, че факторинг пазарът определено се разширява, като все повече фирми вече имат представа за какво става дума. Прогнозата му бе секторът да нарасне с още около 50% в края на 2012 г. Основното предизвикателство за целия факторинг през годината ще бъде да успее да следва пазарния потенциал и да продължи да расте при контрол на риска и поддържане на качество по отношение на клиентите, допълни Генов.

Владимир Вачков коментира още, че този тип финансиране е много по-преценено и уточни, че за целия пазар обемът на проблемните вземания е едва 1%. Магдалена Христова, зам. управител на Societe Generale Експресбанк Factoring, обясни, че браншът има за цел да помага за стимулирането на бизнеса в България и фирмите трябва да научат, че факторингът не е услуга за събиране на вземания, каквото мнение имат някои компании.
Още от статията на „Класа"

"Стотици дела срещу Валентин Захариев", пише „Монитор"
Над 150 съдебни иска са завели работници от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали срещу собственика Валентин Захариев заради неизплатени заплати.

Целта им е да се сдобият с изпълнителни листове, след което може да се стигне и до запориране на сметките, авоари и имущество на компанията, за да се платят забавените трудови възнаграждения. Това съобщи в Пловдив министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той уточни, че до дни се очаква решението на кредиторите за нов мениджмънт на предприятието.

Междувременно стана ясно, че заплатите на работниците от ОЦК Кърджали ще бъдат изплатени с ипотечен банков заем. Служителите не са получавали възнаграждения за малко повече от два месеца и за изплащането им са необходими около 1,4 млн. лева, уточни Захариев.

Той обясни, че парите ще бъдат взети от Първа инвестиционна банка. „Сега правим обезпеченията, които тя изисква, но това ще отнеме време. Работи се по обезпечаването на кредита с ипотеки, което може би ще отнеме два-три дни, докато се предостави на банката", каза още Захариев. От думите му стана ясно още, че се търси възможност предприятието да започне работа следващата седмица.

Средната заплата на служителите в предприятието е между 630 и 650 лева, което е по-ниско от средното ниво за бранша. Изпълнителният директор на ОЦК Кърджали Славея Стоянова обаче отхвърли твърдението, че е нямало топла вода за работниците и не са им осигурявани работни облекла и ботуши. Тя обясни, че може би не са осигурявани необходимите количества, но доставки са правени. Стоянова все пак обяви, че протестиращите работници имат справедливи искания.

Предприятието от декември миналата година няма никакви приходи. В същото време има да изплаща голям заем към френската банка BNP Paribas. Ръководството е взело кредита във връзка с инвестиционна програма, която обаче се оказала блокирана заради отказ за издаване на положителна Оценка за въздействието върху околната среда.
Още от статията на „Монитор"