Онези, които твърдят, че България ще е по-добре, ако е извън ЕС, не живеят в реалностите, смята Александър Андреев. В отговор на въпроси на БТА, той описва очакванията си към гласоподавателите и бъдещите депутати.

Сърбите, македонците, албанците и молдовците мечтаят за еврочленство. И то не поради неинформираност, а защото знаят, че ЕС означава повече благоденствие, правова държава, гражданско общество и сигурност. Знаят го и част от украинците, които в момента също гледат с надежда към Евросъюза. В страните-членки обаче преди евроизборите се чува и гласът на едно малко, но гръмогласно малцинство, което твърди, че националните държави били по-жизнеспособни. Една абсурдна идея в днешния глобален свят. Така че не е ясно дали достатъчно много хора в България си дават сметка, че - нека го кажа драматично - с това гласуване отчасти решават съдбата си.

Ако Евросъюзът се разпадне, каквато опасност има и каквато е целта на неговите противници - главно националистите в Европа, включително и българските - България ще се окаже едно много ветровито и бедно място. Хората трябва най-после да проумеят, че без ЕС рязко ще обеднеят, а животът им ще стане много по-труден и опасен, особено в такава близост до една надвиснала война в Украйна. Напоследък във форумите и в блоговете все по-често чета чудовищни глупости по въпроса: как България можела да се оправи сама и как, видите ли, ЕС и САЩ ѝ източвали силите.

Има ли сили България да се справя сама ?

Бих попитал тези хора: как може да се оправи сама една малка и изостанала страна, която почти нищо не произвежда? Да излезе сама на световния пазар с малкото си и не особено качествени продукти, върху които ще има и мита? Да зависи единствено от руските доставки на енергия и суровини? Да трепери за територията си във всички посоки? И дали тогава и онези по-образовани и квалифицирани хора, които са останали в България, няма бързо-бързо да я напуснат?

Предполагам, че ако - недай си Боже! - хората с подобни налудничавни идеи вземат властта в България, те наистина ще вдигнат заплатите и пенсиите, ще вземат заеми и ще задържат 2-3 години някакво равнище, но на кредит. След това държавата ще фалира, никой няма да й дава заеми, положението ще стане почти като в Северна Корея - без ток, без продукти, затворени граници... Така че който иска това - нека гласува за антиевропейските партии или просто да си спести електоралното усилие. Но който не го иска, трябва непременно да гласува за някоя от сериозните партии, независимо леви или десни.

От евродепутатите, които българите ще изберат през май, очаквам най-вече да се отнесат сериозно към мандата си. Да не правят циркове в Брюксел и в Страсбург, да не се присъединяват към онези групи, които искат да разтурят Евросъюза или просто от суета вдигат шум около себе си. Много да внимават с лобистите, които понякога се опитват да си купуват депутатски гласове, за да прокарат своите интереси в някой законопроект. Да направят всичко възможно за увеличаване на правомощията на парламента, защото само така Евросъюзът ще получи по-сериозна демократична легитимация.

Европейско мислене и поведение, а не противоборства

Очаквам от тези депутати да мислят и да се държат като европейски, а не само като български политици, да се интересуват повече от голямото и общото, отколкото от провинциалните си партийни интереси. Защото някои техни колеги от предишните европарламенти бяха станали направо нарицателно за груби, некооперативни, излагащи се под път и над път български представители.

Що се отнася до българите в Германия, очаквам, че на тези избори по-голяма активност ще проявят онези, които имат по-високо образование: студентите и работещите специалисти, защото за тях са по-видими и по-разбираеми огромните предимства на ЕС и необходимостта той да бъде демократично консолидиран тъкмо в сегашния труден момент.

Предполагам, че по-висок процент негласуващи ще има сред онези българи, които тук мнозина наричат "мигранти по бедност". Тоест, хора с по-ниско образование, без квалификация, в повечето случаи без работа, зависещи от социални помощи. За да си създадем по-точна представа за колко души общо става дума: по неофициални изчисления в момента в Германия има около 200 000 трайно или временно пребиваващи българи.