Take Five[1]! Когато непокорният американски художник Джексън Полак е рисувал тази картина върху голия под на неговото студио в Лонг Айлънд, той или си е мислел, или не си е мислел колко пари ще вземе за нея. Дори да си е мислел за тази подробност, надали е сънувал за милиони, коментира днес, 03.11, британският The Independent рекордната сума, платена за „Номер пет".

Сега вече знаем, че естественото недоверие към този творец е било неправилно, а дори и наивно неуместно. Късно вчера новините гръмнаха, че една от най-големите картини на Полак, прозаично кръстена „Номер пет, 1948" сменя собственика си за сумата 140 милиона долара (£73.35 млн).

Картината е с размер 4 на 8 фута. С нея се е разделил Дейвид Гефен, магнат в сферата на забавленията. Ако сумата, която е поискал, бъде действително изплатена, това ще бъде най-голямата цена, плащана някога за рисунка - по-голяма и от 134 милиона долара, платени от Роналд Лаудер за Портрет на Адел Блох - Бауер I от Густв Климт.

Докато публиката има възможност да се наслаждава на картината на Климт, която Лаудер купи за своята собствена обществена Neue Galerie на Пето авеню в Манхатан, до голямото платно на Полак най-вероятно достъп няма да има.

Купувачът, според Ню Йорк Таймс, е Дейвид Мартинес, мексиканец, познат най-добре с това, че държи своите дела в тайна.

За него е известно, че е на 48 години, основател е на базираната в Лондон финансова къща Fintech Advisory Ltd., специализирана в купуването на дългове на страни от третия свят. Той отдвана е известен като колекционер. Повечето от придобивките му красят стените на апартамента му в Манхатан, купен преди три години за $54.7 милиона.

Гостите в апартамента на Мартинес на 76 етаж в една от кулите на центъра на Ню Йорк, имат гледка на 360 градуса над Манхатан и Сентрал Парк. Ако все пак очите им се спрат на стените, ще могат да се насладят на творби от Ротко и Де Кууниг, освен другите. Но тъй като площта на този апартамент е 12,000 квадратни фута (около 1000 кв.м.), той може да побере още доста едрогабаритни картини на Полак, остроумничи авторът от „Дъ Индипендънт".

Това, което Мартинес най-вероятно ще придобие през тази седмица, е класика сред картините на Полак на пръски, смесица от жълти, бели, празни и черни криволици, хаотично разпръснати по платното. Изследователите на Полак, който умира през 1956 г. на 44 години в автомобилна катастрофа, намират приемственост в стила му, обаче се сблъскват с огромното разнообразие от повърхности на платната и мотиви на тях. Златният период на Полак идва след 1950 г.

Изглежда Гефен е обхванат от продажбена треска, защото се говори, че миналия месец е продал две други картини на модерни художници за общата сума $145.3 милиона. Слуховете гласят, че възнамерява да закупи вестника „Лос Анджелис Таймс" и за целта са му необходими налични ресурси.

Изглежда обаче рекордът на картината на Полак няма да се задърбжи дълго, защото сцената в Ню Йорк очаква продажбата на няколко други емблематични творби - Пикасо, собственост на Ендрю Лойд - Вебер, „Човекът с Брадвата" на Гоген, както и автопортрет на Анди Уорхол.

Аукционите „Кристи" и „Сотби" съобщават за нечуван интерес към произведенията на изкуството през тази година.

По принцип да се мери ценността на дадена картина с цената, платена за нея, не е проява на добър вкус. Но върхът на недодялаността бе поставен тази година, когато през октомври казино - богаташът Стив Уайн смяташе да продаде картина на Пикасо за 139 милиона долара на финансиста Стивън Коен, и докато се разделяше пред приятели с платното, го разкъса и така го направи непродаваемо.

На снимката - картината на Полак Galaxy

[1] Заглавие на джазова композиция от Пол Дезмонд, известна от изпълнението на Дейв Брубек Квартет от 1959г.