Нарастващата зависимост на развитите икономики от интернет както и интегрирането му в структурите на правителството и армията, допринесе за появяването на още една ахилесова пета в националната отбрана.

След събитията от тази седмица, когато китайски хакери успешно проникнаха в компютрите на Пентагона, на дневен ред отново е въпросът колко сигурна е системата.

По всяка вероятност става въпрос за шпионаж и кражба на информация. Но фактът, че има потенциална възможност за шпионаж, е достатъчно притеснителен. Тъй като един ден слабостите на системата могат да бъдат използвани за нейното сриване.

Според Икономист, Пентагонът е по-защитен от кибер атаки. Оказа се, че има други много по-уязвими мишени. Истинското лице на кибер вандализма лъсна, когато руски хакери осъществиха най-масовото международно кибер нападение. То беше насочено срещу Естония. Тогава балтийската държава отказа да се погрижи за тленните останки на руски войник от Втората световна война и на екрана на множество правителствени  компютри се появи следното съобщение: "Временно нямате достъп!"

Законодателството винаги е било крачка назад спрямо технологиите, а международните закони, третиращи кибер престъпленията, не представляват изключение от това правило.

Първият международен инструмент, касаещ проблема, е Конвенцията за борба с кибер престъпленията на Съвета на Европа. Членовете му приеха строги закони срещу кибер престъпленията свързани с незаконния достъп до информация, сриване на мрежи, както и някои традиционни компютърни престъпления като пране на пари и детска портография.

Но обхватът на тези мерки бе твърде ограничен. Те влязоха в сила през 2004 год. и то само за 6 страни от Съвета на Европа. По-късно и останалите се присъединиха, включително и Америка в началото на тази година. Нито една от страните извън Съвета на Европа обаче не изяви желание за присъединяване към Конвенцията. Това означава, че китайските кибер-воини ще продължават напълно законно подмолните си атаки.