Колко реално струва на страната управлението на Борисов?

По време на кабинета "Борисов" опозицията в лицето на сегашните управляващи критикуваше силно разходите на правителството. Обвинението: харчите твърде много от спестените пари в държавата. Дали това наистина е така, предлагаме погледа на финансиста Живко Роев по въпроса.

В края на миналата седмица, в отговор на подадено заявление за достъп до информация от страна на Института за пазарна икономика (ИПИ), Министерството на финансите предостави публична по своя характер информация за размера на задълженията на държавните предприятия (вкл. търговски дружества с над 50 % държавно участие и дружества контролирани от тях). Със сигурност този акт от страна на министерството, оглавявано от министър Чобанов, допринася за увеличаване на нивото на прозрачност в управлението на системата на публични финанси. От друга страна обаче, след като тези данни вече са на разположение на публиката, то съвсем лесно можем да си направим (дадем) сметка за периода на управление на предишното правителство с премиер Бойко Борисов. Условно тази сметка се ще състои от три реда: размер на фискалния резерв (държавните спестявания); номинален размер на държавния (вътрешен и външен, без този на частните субекти) дълг и размер на задълженията на държавните предприятия.

Нетна фискална позиция

Обикновено при изчисляването на този показател се вземат предвид много компоненти, но за целите на настоящата оценка, ще опростим изчисленията като използваме представянето и връзката на първите два изведени индикатора - размер на държавните спестявания и номинален размер на държавните дългове. Възможни са две състояния на този показател. За подобряване на фискалната позиция се говори в случаите, когато за даден период държавата 1/ увеличава в по-голяма степен спестяванията си спрямо своя дълг; 2/ намалява своя дълг в по-голяма степен спрямо своите спестявания и 3/ увеличава своите спестявания и заедно с това намалява своите дългове (в даден период в най-добрите години преди кризата, започнала през 2009 г., българските правителства постигнаха такава изключително подобрена позиция).

Обратно, за влошаване на фискалната позиция се говори в случаите, когато за даден времеви отрязък държавата 1/ намалява в по-голяма степен своите спестявания спрямо своя дълг (именно такъв случай се наблюдава, когато със спестяванията си държавата погасява свои дългове); 2/ увеличава своя дълг в по-голяма степен спрямо увеличението на спестяванията си (има сличаи, в които изтеглените заеми се използват за увеличаване на спестяванията) и 3/ увеличава своите дългове и заедно с това намалява своите спестявания (от началото на кризата досега българските правителства прилагат именно този твърде неустойчив вариант).

Сметката, моля!

Правим уточнението, че периодът на оценка обхваща данните от месец юли 2009 г. (месецът на парламентарните избори и сформиране на новото правителство на ГЕРБ) до месец февруари 2013 г. (месецът, през който предсрочно падна правителството на ГЕРБ). Като не е цел на настощия материал да се влиза в детайлен анализ, т.е. да се посочват факторите за изменение в съответните три показателя.

Данните на Министерството на финансите (вж: таблица 1) показват, че към 31.07.2009 г. фискалният резерв възлиза на 7 710,5 млн.лв. Към 28.02.2013 г. той е в размер на 3 870,5 млн.лв, което е намаление с 3 840,0 млн.лв (с близо 50 %). Същевременно за същия период, номиналния размер на вътрешния държавен дълг нараства с 3 133,7 млн.лв, а този на външния държавен дълг с 587,1 млн.лв. Или съвкупния държавен дълг на Р България се увеличава с 3 720,8 млн.лв.

С цел по-голяма прецизност, тук трябва да се отчете и размера на дълга на общините и социалноосигурителните фондове (държавния дълг плюс този на местните власти и социалноосигурителните фондове формират Консолидирания държавен дълг - един от критериите за членство в Еврозоната ) и поетите държавни гаранции. Така за отчетния период дълга на общините и фондовете регистрира нарастване с 399,8 млн.лв, а държавногарантирания дълг - намаление с 242,5 млн.лв. Тогава влошаването на дълговата позиция на страната ще се оцени на 3 878,1 млн.лв.

Таблица 1. Изменение на основни индикатори (в млн.лв).

Източник: МФ (www.minfin.bg); ИПИ

Графика 1. Принос на отделните компоненти във формирането на общата цена на управлението на ГЕРБ.

Източник: МФ (www.minfin.bg)/меню Статистика; ИПИ

Стигаме до третия индикатор, а именно задълженията на държавните предприятия. Според предоставените от ведомството на министър Чобанов данни към 31.12.2009 г. посочените задължения са в размер на 6 172,0 млн.лв. Към 30.06.2013 г. те са вече 9 026,2 млн.лв, което е ръст от 2 854,2 млн. лв (или с 46%) за наблюдавания период. Разбира се, видно е, че посоченият период не съвпада с този на предходните два индикатора, но поради това, че МФ няма възможност да предостави други данни, ще допуснем, че те са съотносими и достатъчно представителни за целите на оценката.

В допълнение, колегите от ИПИ правят изчисление, че през 2010 г. задълженията са нараснали относително малко на фона на ръста през следващите години – „само” с 385 млн. лева. През 2011 и 2012 г. обаче дълговете скачат с по около 1 млрд. лв на година, а за първите 6 месеца на 2013 г. се наблюдава увеличение с над 500 млн. лв.  Като държавните дружества, които са успели да натрупат най-сериозно увеличение на дълговете си за периода са тези в енергетиката и в ж.п. транспорта.  Прави се оценка, че общо тези дружества са увеличили дълговете си с около 3 млрд. лв, което е повече от нетното общо увеличение на дълговете на всички дружества. Единствено благодарение на факта, че някои държавните дружества (сред които летищата София и Пловдив, пристанище Бургас, ГУСВ, „Терем”, някои от държавните болници и ВиК дружества) са успели да намалят дълговете си, общото увеличение е по-ниско.

Сумирайки трите показателя: фискален резерв (3 840,0) + държавен дълг (3 720,8) + задълженията на държавните компании (2 854,2), стигаме до резултат от 10 415,0 (приноса на всеки един от тях в общата сметка е показан на графика 1). Прибавяйки и дълга на общините, социалните фондове и държавните гаранции сумата достига 10 572,3 млн.лв.

Казвай само истината, истината и пак истината. Но не цялата...

Днес, също като министъра на пропагандата по времето на управлението на Хитлер в нацистка Германия - Гьобелс,  различни висши партийни функционери от двойната коалиция (най-вече секретарят и член на ИБ на БСП Антон Кутев) използват този принцип при формиране на общественото мнение по отношение на темата за икономическото състояние на държавата ни. В поредица публични изяви те споменават числото от „над 10 млрд. лв” като цената на управлението на сегашната опозиция. Видяхме, че наистина това е цифрата, но никъде не се направи признание какъв е приноса на настоящото правителство за постигане на това число. И по-важното, защо е трудно изобщо  на управляващите политици в България (пък били те и икономисти) да боравят с точните цифри?

Но продължавайки със сметките и в опит да кажем онази... цялата истина стигаме до Бюджет 2009. По същество той е катастрофа. Известно е, че планирането на основните параметри и тенденции в него е направено от сегашния министър-председател г-н Пл. Орешарски, в качеството му на финансов министър по това време. Сигурен съм, че той, като безпорен професионалист, не се гордее с този бюджет.

Фактите?

Случи се така, че планираните със Закона за държавния бюджет,  бюджетни приходи и помощи да са за 20 955,0 млн. лв. В действителност обаче се събират 16 614,0 млн. лв (или 79,3% от плана).  В опит за оправдание ще кажем, че светът е в криза и съответно  средата е динамична. Прогнозите и плановете не винаги излизат.

Но проблемът е, че несъбраните приходи оказват влияние и натискат планираните бюджетни разходи и трансфери надолу. Планирано е да бъдат платени от държавата едни 19 534,3 млн.лв, а в действителност се плащат 16 712,5 млн.лв. И ето тук е големия грях на тогавашното правителство на тройната коалиция спрямо икономиката и избирателите. Имат да изпълняват програми/проекти и постигат социални цели за 19,5 млрд.лв. В тази връзка можем да допуснем, че са предвидили и подписали договори с бизнеса за реализирането на тези програми/проекти. Обещали са и предвидили социални и други плащания на избирателите си. А реално плащат/изпълняват с около 2,8 млрд.лв (=19.5-16.7) по-малко спрямо договорните ангажименти.

Останалото се оставя за разплащане през следващата година. Да му мисли новото правителство. И то, разбира се, трябва да го плати. Но през втората половина на 2009 година, когато властта вече е в ръцете на ГЕРБ, бе невъзможно да се направи, защото планираните приходи не се изпълняваха. Показателно е, че в Бюджет 2009 се заложи излишък от 400 млн.лв, а реално фискалната година завърши с дефицит от 800 млн.лв. Затова и Дянков актуализира Бюджет 2010, затова излезе на международните капиталови пазари за първи път от близо 10 години, затова замрази важни социални плащания и „открадна” резерва на Здравната каса (НЗОК).

Обобщавайки всичко това, излиза, че ГЕРБ са “профукали” около 7,7 млрд.лв, а не над 10 както твърдят днешните управляващи.  За съжаление, преглеждайки икономическото състояние на държавата, за периода от началото на кризата досега, и отчитайки поведението и отношението към темата на бивши и настоящи управляващи, на бивша и настояща опозиция,  можем да достигнем до извода, че не би било грешка, ако в заглавието вместо името на г-н Борисов фигурира това на г-н Станишев например... Дано в бъдеще не наблюдаваме тази порочна практика.