Ще представя три примера за липса на комуникация между АКАДЕМИЯТА (Науката) и ИНДУСТРИЯТА (Предприемачите), както и между Академията и държавните ИНСТИТУЦИИ и двупосочното негативно влияние на този дефицит.

Липсата на инженери - конструктори

които да проектират за нуждите на възстановяващия се и даже разрастващ се корабостроителен сектор.

През последните години бяхме свидетели на повече от радостно оживление около варненската акватория. За първи път от много години насам беше пуснат в експлоатация нов корабостроителен завод. Българското корабостроене, въпреки обективните географски спънки, които му пречат да осъществява много по-големи приходи от ремонтна дейност, върви напред. И точно растежът поставя тежък проблем - липсват компетентни инженери - проектанти корабостроители. В един момент ИНДУСТРИЯТА се сеща за необходимостта от нови проектанти и се обръща към съответните учебни заведения. Там държавна поръчка за корабостроители - конструктори няма. АКАДЕМИЯТА успокоява ИНДУСТРИЯТА, че няма и да има.

Налице е типичен комуникационен проблем. ИНДУСТРИЯТА не е предвидила, че нуждите й от инженери - конструктори ще нараснат с пускането в действие на новите мощности. (Като че ли корабите могат да се проектират сами). Съответно не са планирани абсолютно никакви мерки за осигуряването на подобни специалисти. АКАДЕМИЯТА от своя страна, също не е проявила абсолютно никакъв интерес към стопанското оживление около Варна. Строежът на нова корабостроителница не е толкова незабележим, та едно техническо учебно заведение да го подмине. С други думи, АКАДЕМИЯТА също е наблюдавала безучастно възстановяването на корабостроителния отрасъл, без изобщо да направи връзката, че скоро - скоро работодателите ще потропат на вратата й, като ще искат съответните специалисти „от днес за вчера". На практика, между двете страни не е имало никакво общуване на тема „възможни предстоящи дефицити на специалисти в корабостроителния отрасъл". Не е налице никаква комуникация между АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА.

В резултат на пълната липса на всякаква далновидност и на солидарното безгрижие и на двете страни, месеци на ред ИНДУСТРИЯТА обвиняваше АКАДЕМИЯТА, че не отчита нуждите на пазара, не подготвя така нужните й инженери - специалисти и определя специалностите, по които ще подготвя студенти по някакъв непонятен, напълно абстрактен начин. От своя страна, АКАДЕМИЯТА само сочеше с укор към Министерството на образованието, което изобщо не се вслушва в каквито и да са повици на пазара на труда. АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА се оказаха колективно потърпевши - на работодателите не достигат ключови специалисти, а съответните технически учебни заведения станаха „притча во язицах" на работодателите и в още по-голяма степен - на бизнес вестниците. Това по естествен начин даде храна на дежурните спекулации за „дефектите" на държавните университети, което създаде допълнителни проблеми, свързани с публичния образ на АКАДЕМИЯТА.

Липсата на специалисти по статистика

които да могат да се включат в индустриални производства със съвременни методи за управление на качеството.

Става дума не за космически технологии, а за истинска проза - производството на различни горещовалцувани изделия в металургичния комбинат „Кремиковци". Преди по-малко от година към Съюза за стопанска инициатива (ССИ) се обърнаха хора на „Кремиковци". Във връзка с въвеждането на метода за управление на качеството, известен като „СИКС СИГМА", индийските мениджъри поискаха да им съдействаме за наемането на работа на 12 статистици. Кандидатите за работа, от които единствено се изискваше магистърска степен по статистика (можеше да са завършили предишния ден), щяха да бъдат назначени на работа незабавно,  при това с много добро възнагараждение. Тъй като „Кремиковци" е стар партньор на ССИ, ние с удоволствие се съгласихме да съдействаме за подобен „лов на глави".

Какво беше нашето удивление, когато научихме, че специалността „Статистика" е непопулярна сред студентите от УНСС и че годишно се подготвят има - няма 12 (дванадесет) магистри - статистици. Наложи се, презентацията на индийския мениджмънт на „Кремиковци" да се проведе пред ... пълния състав на випуска, „сгащен" след някакъв важен изпит. Предложението към студентите - магистри беше отправено от един от топ-мениджърите на „Кремиковци", но особена полза от това нямаше. Не е реалистично да очакваш, че цял един випуск студенти - магистри „ще се хвърлят на врата ти" след една презентация, придружена с покана за кариера в металургичен комбинат.

В случая е по-трудно да упрекна ИНДУСТРИЯТА, че не си е „произвела" човешки ресурси. „Кремиковци" стана собственост на „Глобал стийл" сравнително неотдавна, а необходимостта от подобни специалисти възникна с появата на новия мениджмънт и похвалното му намерение да въведе съвсем нови стандарти в управлението на качеството. Тук може да бъде отправен лек укор към АКАДЕМИЯТА, която се отнася доста лежерно към факта, че фундаментална специалност като „Статистика" е оставена с минимален брой студенти. Някои преподаватели дори се шегуват с мрачен хумор, че минималният брой магистри по статистика се подготвят за да „запушат възникналата пробойна", ако не дай си Боже някой специалист в Националния статистически институт предаде Богу дух.

Подобна оценка е очевидно пресилена, но се набива в очи липсата на реална преценка и от страна на АКАДЕМИЯТА и от страна на ИНДУСТРИЯТА, че в епохата на тоталното управление на качеството е съвсем резонно да се подготвят повечко специалисти по статистика „държавна поръчка". Всъщност мълчанието на ИНДУСТРИЯТА по този въпрос показва много контрастно и факта, че управлението на качеството също не е свръхприоритет на българските предприятия. А подобен подход вещае огромни неприятности за българските предприемачи в борбата им за дял не само на глобалния пазар и в ЕС, но дори и на българска територия.

Проблемът би могъл да бъде избегнат, ако не съществуваше комуникационна пропаст между АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА в тази контактна област. "Кремиковци" постоянно "обгрижва" студентите в бившия ВХТИ, както и в професионалната гимназия "Академик Бардин", но чак сега открива, че някои ключови специалисти се подготвят на съвсем друго място.

За мълчанието на държавата в лицето на МОН изобщо е излишно да говорим. За планиращите „държавната поръчка" в икономическите и техническите висши учебни заведения в страната или добро или нищо. В нашия случай - нищо.

Дублирането между Националната космическа програма и т. нар. „Космически център"

към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

Долните редове не са част от някаква политическа интрига срещу г-жа Емел Етем. Всъщност лично с нея работодателските организации нямат някакви персонални проблеми, дори по-скоро са налице доста добронамерени отношения. Но случаят е показателен за пълната неспособност на ИНСТИТУЦИИТЕ, АКАДЕМИЯТА и ИНДУСТРИЯТА да прилагат принципа на синергията в действията си. Пълното разминаване между АКАДЕМИЯТА (в случая - Институтът за космически изследвания при БАН и осъществяваната под неговото научно и методическо ръководство Национална космическа програма) и ИНСТИТУЦИЯТА (Министерството на държавната политика при бедствия и аварии) е блестяща илюстрация за способността ни да платим едно и също нещо по два пъти  поради дълбокото недоверие между научните среди и управленците. Освен дълбоко недоверие трябва да прибавим и дълбокото неумение на двете страни да общуват помежду си.

Разбира се, най-простия подход е да се обвини ръководството на ИНСТИТУЦИЯТА, да се поискат оставки и да се чака моментът на пришествието на "правилното" политическо ръководство, което ще оправи всичко. Но дали проблемът е само при политическия кабинет. Налага се, да си припомним написаното от Макс Вебер за държавния служител, когото той нарича просто "бюрократа". Държавният служител има собствен език, различен от езика на политика, има собствен "код на честта" и е дълбоко убеден, че само той може да формулира правилно националния интерес. В случая, можем да се заредим с основателното подозрение, че източникът на проблемите може да бъде потърсен някъде малко по-ниско от кабинета на вицепремиера. Защото вицепремиерите се сменят, докато държавните служители, които са с гарантиран от закона стабилитет, са силно заинтересувани редица информационни потоци да преминават през техните ръце, пардон - сървъри.

Шефът на Института за космически изследвания при БАН има пълното основание да смята, че висшият ешелон на държавните служители в министерството не е заинтересуван информацията за затлачени речни корита, за недонасипани диги и други подобни да се събира и обработва от някакви си учени в някаква си Академия на науките. Подобна информация наистина може безпроблемно да бъде получена от космически наблюдения и именно затова, оторизираният център, който ще борави с тези данни фотоси и дигитални изображения, трябва да бъде зад стените на ИНСТИТУЦИЯТА. Защото само държавните служители там могат да формулират правилно националния, както и регионалния, че дори и общинския интерес.

Информацията изобщо не е секретна, но с нея ще боравят тези лица - със собствения "код на честта", който повелява, че когато става дума за форсмажорни ситуации, прозрачността изобщо не е желателна.

В конкретния случай сме свидетели на класически пример, когато интересите на политическото ръководство и на "каймака" на държавните служители се разминават. Г-жа Етем би могла с лекота да си направи актив, като демонстрира пестеливост и диалогичност с научната общност. За нея е все едно дали ще се похвали на обществеността, че ще следи горските пожари чрез собствени сателитни антени или чрез наличните в Института за космически изследвания. Важното е да покаже, че се изправя срещу бедствията, използувайки върхови технологии. Лансирането на тези, че политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА е заинтересувано от осъществяването на "космическия проект", защото може да осъществи някаква корупционна схема не е особено състоятелно. Сумите са направо малки за мащабите на министерството, а контролът точно над тези пари е най-голям. Из страната се "разхождат" неконтролирани и безстопанствени къде - къде по-големи суми. Българските политици отдавна са "етикетирани" като поддаващи се на всякакви изкушения, но в никакъв случай не трябва да бъдат смятани за глупаци, готови да си сложат главата в торбата за дребни пари.

Политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА изобщо не може да трогне обикновения гражданин с това дали ИНСТИТУЦИЯТА ще води собствена научна политика (подобна формулировка може да бъде родена само от свръхамбициозни и съвсем не посредствени държавни служители) или АКАДЕМИЯТА ще подпомага ИНСТИТУЦИЯТА. За обикновения гражданин и двете постановки звучат достатъчно абстрактно. На него ще му е доста трудно да прецени и кога ще бъдат спестени парите на данъкоплатците.

За разлика от политическото ръководство обаче, водещият експертен състав държи постоянно да е с "ръка на пулса на информационната магистрала" и не иска да му се бъркат никакви учени. Те могат само да смутят "космическия ред" в ИНСТИТУЦИЯТА с непрекъснатите си наблюдения, коментари и наивни предложения, които не са съобразени с разбирането на "висшия експертен ешелон" за това, кои са "истинските национални интереси". Затова и вместо да сътрудничи с АКАДЕМИЯТА, "висшият експертен състав" се втурва да гради космически център и да води "собствена научна политика".

Подобен проблем не би съществувал изобщо, ако между политическото ръководство на ИНСТИТУЦИЯТА и АКАДЕМИЯТА не съществуваше комуникационна пропаст.

Проблемът на АКАДЕМИЯТА при фундаменталните изследвания е там, че учените са дълбоко убедени в състоятелността на това, което правят и не допускат, че трябва да заделят много повече време за да защитават и дори да рекламират своите фундаментални научни продукти. Едва ли някой се съмнява в стойността на изследванията на Европейския център за ядрени изследвания (CERN), но центърът поддържа впечатляващ музей и води непрекъсната пропаганда за необходимостта от дейността си, която между другото е със сто процентово държавно финансиране.

Веднага мога да бъда репликиран, че не достигат парите за същинската работа, та какво остава за рекламата и публичността, но този довод не е състоятелен. Точно тук ИНДУСТРИЯТА най-вероятно ще се отзове с удоволствие. Да се спонсорира, например, публичният образ на Института за космически изследвания при БАН е ужасно престижно за цял набор икономически отрасли. Застрахователи, телекомуникации, медии биха финансирали представянето на АКАДЕМИЯТА пред обществеността. А тогава ИНСТИТУЦИИТЕ ще трябва да се съобразяват с АКАДЕМИЯТА.